— Благодаря, че се съгласихте да ми приемете.
— Моля, моля, за мен е удоволствие. — Той се огледа и сякаш едва сега се върна към действителността. — Извинете, но когато работата ме погълне, забравям къде се намирам. Горкичката Мини е вдигнала ръце от мен. Май спомена, че отива да пазарува или пък ще посети някакъв козметичен салон. Желаете ли да разговаряте и с нея?
— Не се притеснявайте, мога да дойда и друг път.
— Позволете да ви предложа нещо… кафето може би е още топло. Доколкото си спомням, Мини остави каната на бюрото ми, преди да излезе.
— Благодаря, с удоволствие ще изпия чаша кафе — каза Ив, защото смяташе, че така ще изглежда, сякаш посещението й е приятелска визита. Докато Минс се суетеше с чашите, тя седна на един от красивите столове.
— А вие желаете ли чаша кафе, полицай? — обърна се той към Пийбоди.
— Да, ако не ви затруднява.
— Съвсем не, съвсем не. Хотелът е прекрасен — имаш под ръка всичко необходимо. Признавам, че бях доста скептично настроен, когато Магда сподели с мен идеята си да устрои търга в балната зала на „Палас“, но сега съм на друго мнение.
— Тя много ли настояваше?
— Настояваше търгът да се проведе в Ню Йорк. Нали разбирате, свързана е сантиментално с този град, тъй като първата си роля е изиграла на Бродуей. Въпреки че е прочута филмова звезда, никога не е забравила, че дължи всичко на театъра.
— Изглежда, с нея се познавате отдавна.
— Да, наистина сме толкова стари познати, че понякога предпочитаме да забравим точно кога сме се срещнали за пръв път.
— Все едно сте роднини.
— Именно. С нея сме споделяли и скърби, и радости — промълви той, докато поднасяше кафето. — Присъствал съм на сватбата й и тя на моята, стояхме един до друг на погребенията на наши приятели, с трепет очаквах раждането на нейния син, а тя — на моите деца. Аз съм кръстник на Винс. Магда е прекрасен човек. Гордея се, че съм неин приятел.
Ив го изчака да седне и отбеляза:
— Понякога хората са готови на всичко, за да защитят приятелите си…
Минс озадачено я изгледа:
— Не разбирам накъде биете.
— Магда Лейн знае ли в какво материално затруднение е изпаднал синът й?
Усмивката на Минс помръкна и той враждебно изгледа Ив:
— Нямам навика да клюкарствам по адрес на моите приятели, лейтенант. В качеството си на финансов съветник на Магда Лейн отказвам, да обсъждам с полицията нейното материално положение, както и това на сина й.
— Дори ако това може да й спести много неприятности ли? Не съм репортерка, господин Минс и не съм тук, за да науча някоя и друга светска клюка. Загрижена съм за сигурността на вашата приятелка и за вещите, които ще се продават на търга.
— Не виждам връзката между охраната на залата и финансовото положение на Винс.
— И преди сте му спасявали кожата, нали? Случвало се е неведнъж. Помислете каква ли е била реакцията му, когато е разбрал, че майка му, благодарение на която той свързва двата края, възнамерява да подари на фондацията повече от един милиард долара.
Стори й се, че долови странен проблясък в очите на събеседника си, сетне той извърна поглед и промърмори:
— Не разбирам какво…
— Господин Минс, мога да ви изпратя призовка, да ви задължа да дойдете в управлението и да дадете официални показания. Не желая да го направя поради ред причини, една от които е, че съпругът ми е голям почитател на Магда Лейн. Представям си какво ще означава и за двама им един скандал във връзка с търга.
— Нали не намеквате, че Винс е намислил да ни създаде неприятности? Никога не би посмял да го стори.
— Тя знае ли за финансовото му положение?
Минс сякаш потъна в креслото. Отмести чашата с кафе и разтревожено се намръщи:
— Не, този път не съм й казал, че Винс отново се е провалил. Иска й се да вярва, че той е обърнал нова страница. Толкова се радва на интереса му към фондацията и към търга… — Той внезапно млъкна и ужасено погледна Ив. Замисли се, сетне поклати глава: — Каквото и да направи Винс, не може да попречи на провеждането на търга. На практика всичко е готово, остава само да се прибере печалбата. Документите отдавна са оформени — според тях всички приходи от разпродажбата са предназначени за фондацията. Вече сме на етап, когато ръцете на Винс са вързани. Няма значение, че отначало той беше против търга.
— Опитал се е да попречи на провеждането му, така ли?
Минс стана и неспокойно започна да кръстосва из стаята, като притискаше една към друга дланите си, сякаш това му помагаше да събере мислите си.
— Да, отначало се възпротиви, няколко пъти между него и майка му избухваха скандали. Твърдеше, че тя няма право да го лишава от наследството, което по право му принадлежи. По време на най-бурната свада Магда заяви, че й е омръзнало от капризите и от неуспехите му, че е крайно време той да се захване с някаква работа, за да си изкарва прехраната, защото нямала намерение в бъдеще да подпомага безумните му начинания. Каза още, че едно от предимствата на фондацията се състои именно в невъзможността Винс да наследи богатството й. Смятала, че по този начин прави добро не само на него, но и на хората, които се нуждаят от подкрепата й.
— Каква се е случило, че той се е примирил с идеята й?
— Нямам представа. — Минс безпомощно разпери ръце. — След този скандал Винс напусна къщата на майка си побеснял от гняв. Магда пък избухна в сълзи, а тя не е от хората, които плачат за щяло и за нещяло. Той не й се обади повече от две седмици. Никой не знаеше къде е. А като се върна, беше нов човек. Извини се за поведението си, заяви, че решението на майка му е правилно, че съжалява за реакцията си и че е готов на всичко, за да изкупи вината си и да накара Магда да се гордее с него.
— Не му повярвахте, нали?
Той понечи да възрази, сетне въздъхна:
— Не, сладките му приказки нито за миг не ме заблудиха, но Магда се хвана на въдицата. Обожава го, въпреки неприятностите, които Винс непрекъснато й създава. Беше на върха на щастието, когато той пожела да работи за организирането на търга. Отначало изглеждаше, че Винс наистина се е променил, после неплатените му сметки отново започнаха да се трупат. Бях помолил да ги изпращат на мен, за да пощадя Магда. Разговарях с него и платих дълговете му. Когато историята се повтори, отново проведох разговор с него и отново покрих задълженията му. Накрая го заплаших, че ще разкажа всичко на майка му. Той изпадна в истерия, разплака се и обеща, че повече няма да се повтори.
— Кога се случи това?
— Малко преди да предприемем пътуването до тук. Откакто сме в Ню Йорк, поведението на Винс е безупречно, но… — Той погледна монитора и добави: — Днес отново пристигнаха неплатени сметки. Търпението ми вече се изчерпа.
— Спомняте ли си дали някои от разходите му, които сте покрили, са били за билети до Париж и до планетата Делта?
— Разбира се — често пътуваше и в едната, и в другата посока — има приятели във Франция и на Делта. Не одобрявам дружбата му с тях, въпреки че и двамата са от добри семейства. Струват ми се прекалено самонадеяни и разюздани. Винс винаги затъва в дългове, когато е в компанията на Доминик II Нейпълс или на Майкъл Джерад.
— Господин Минс, разрешете да прегледам сметките, които сте получили тази сутрин.
— Лейтенант, не споделям тази информация дори със съпругата си. Искате от мен да измамя оказаното
