ми доверие.
— Грешите, искам да ви помогна да запазите доверието на вашата приятелка и клиентка. — Тя се изправи. — След като толкова добре познавате Винс, смятате ли го за способен да причини зло на майка си заради материална облага?
— Да й причини физическо нараняване ли? Изключено!
— Съществуват по-ужасни начини да причиниш зло някому.
Той зяпна от изумление, сетне стисна клепачи и едва чуто промълви:
— Да, имате право. Боя се, че той е способен на онова, за което намеквате. Знам, че посвоему обича майка си и много е привързан към нея, но… Елате, ще ви покажа сведенията.
За броени секунди Ив видя онова, което я интересуваше:
— Един милион долара, дължими на „Нейпълс Комюникейшънс“.
— Ужас! — въздъхна Минс, който надничаше иззад рамото й. — Подобна сложна система изобщо не му е необходима. Бог знае защо я е поръчал.
— А аз знам — усмихна се Ив.
Когато се качиха на асансьора, за да отидат на етажа, на който се намираше апартаментът на Лейн, Пийбоди попита:
— Вярвате ли, че той ще удържи на думата си и няма да каже на Магда или на сина й за посещението ви?
— Поне известно време няма да изплюе камъчето. Тъкмо ще имаме възможност да се доберем до скъпия Винс и до приятелчетата му.
— Няма по-долно престъпление от това да измамиш собствената си майка.
— Според мен убийството е още по-тежко престъпление.
Преминаха по тихия коридор, спряха пред лакираната двойна врата и Пийбоди позвъни. Отвори им самият Винс.
Беше бос, носеше тънък пуловер и спортен панталон, а на ръката му имаше скъп часовник. Като видя посетителките, широко се усмихна:
— Ив, колко се радвам, че отново те виждам! Всъщност ако си дошла по работа, може би трябва да те наричам лейтенант.
— Тук съм, за да обсъдим някои подробности около организацията на търга, затова сам реши как ще се обръщаш към мен.
Той се засмя и ги покани да влязат, като не преставаше да говори:
— Поласкан съм от интереса ти към охраната на търга. Дано най-сетне майка ми да се успокои. Моля, седнете, разположете се удобно. Лайза, имаме гости!
Ив забеляза, че този апартамент е много по-луксозен от стаята на семейство Минс. Встрани от дневната се намираше обширна трапезария. Полилеите бяха кристални, в единия ъгъл стоеше бяло пиано. Към втория етаж водеше вита стълба. Лайза величествено слезе по стъпалата. Беше ослепително красива в снежнобелия гащеризон, прилепнал към закръгленото й тяло. Диамантите, които украсяваха обиците, гривните и огърлицата й, очевидно не бяха изкуствени. „Колко ли са ти стрували тези украшения, Вини?“ — запита се Ив.
— Здравейте. — Лайза престорено се усмихна и оправи прическата си.
— Извинете, че ви се натрапихме — учтиво каза Ив. — Налага се да обсъдя с Винс някои подробности. Шефовете ми искат да са сигурни, че няма да възникнат непредвидени… неприятности по време на търга.
Лайза се постара да потисне прозявката си и заяви:
— Ще си отдъхна, когато мероприятието приключи. До гуша ми дойде да слушам само за разпродажбата на вещите на госпожица Лейн!
— Навярно е много досадно за вас.
— Точно така. Ако нямате други въпроси към мен, ще пообиколя магазините.
— Извинете, че ви принудихме да излезете. Обещавам да не се бавим.
— Искаш ли да се срещнем някъде? — Винс очевидно искаше да я умилостиви. Приближи се до нея и сложи ръце на раменете й. — Да речем в дванайсет и половина в „Рандеву“.
— Може би. — Киселата й физиономия се озари от усмивка, тя прокара пръст по гърдите му. — Знаеш, че не искам нито за миг да се разделяме, миличък. Гледай да не закъснееш.
— Няма такава опасност.
Лайза взе чантата си от масичката до вратата, изпрати въздушна целувка на Лейн и излезе.
— През последните няколко дни говорим само за търга и горкичката Лайза се отегчи до смърт — промърмори той. — Все пак й прави чест, че проявява ангелско търпение.
— Да, истинска мъченица е — подхвърли Ив и приседна на страничната облегалка на старинното канапе, тапицирано с коприна, което сигурно струваше цяло състояние. — Прави ми впечатление колко време отделяш на подготовката на търга и на фондацията на майка ти. Похвално е, че проявяваш толкова голям интерес.
— Вярно е, че нямам нито минутка свободно време, но изпитвам удовлетворение.
— Не те е грижа, че майка ти хвърля на вятъра един милиард долара, така ли?
— Не, защото е в името на благородна кауза — безгрижно отвърна той. — Гордея се със скъпата ми майка.
— Наистина ли? Въпреки че си разорен и молиш приятелите й да ти плащат дълговете, така ли? — Ив забеляза как той се разтрепери като лист. — Браво, Винс, ти си най-благородният човек, когото познавам.
— Нямам идея за какво говориш, но намеците ти са проява на лош вкус.
— Според мен проява на лош вкус е да обереш собствената си майка и средствата, предназначени за благотворителни цели. Мисля, че е проява на лош вкус да мързелуваш и да живееш на гърба на другите. Но най-вече смятам убийството за проява на лош вкус. Между другото, днес сутринта твоят човек не успя да изпълни задачата. Погрижи се да не получи парите, които му се полагат за тази поръчка.
— Вън! — той посочи към вратата. Жестът му щеше да бъда драматичен, ако ръката му не трепереше. — Веднага напусни апартамента ми! Ще се оплача на началниците ти. Ще се консултирам с моя адвокат и ще…
— Най-добре ще е да си затвориш устата, жалко човече такова! Пийбоди, включи записващото устройство.
— Слушам, лейтенант.
— Винсънт Лейн — започна Ив, — имате право да мълчите…
— Арестуваш ли ме? — Кръвта нахлу в главата му и пребледнялото му лице пламна. — Как се осмеляваш? Не разполагаш с доказателства, следователно нямаш право да ме задържиш! Знаеш ли с кого си имаш работа?
— Да, знам — с един боклук! Стой мирно, докато ти прочета правата и задълженията. После ще отговориш на въпросите ми. Ако откажеш, ще те заведа в полицейското управление и ще те подложа на официален разпит. Междувременно медиите ще научат за задържането ти. По обяд, когато си определи среща с приятелката си, по телевизията вече ще съобщават за арестуването на Винс Лейн, заподозрян, че е участвал в заговор за извършване на измама в особено големи размери, за контрабанда на крадени вещи и най-вече като поръчител на няколко убийства.
— Убийства ли? Сигурно си полудяла! Напълно си откачила! Никого не съм убивал! Искам да се обадя на моя адвокат.
— Разбира се. — Ив се настани на канапето и протегна крака. — Непременно се свържи с адвоката си. Питам се след колко време приятелите ти Джерад и Нейпълс ще научат, че си бил обвинен в извършване на убийства. Питам се още колко ли време ще им отнеме да наемат Йост да те очисти, за да спасят кожите си. А може би този път той няма да им вземе пари.
Тя млъкна и съсредоточено заоглежда ноктите си, докато Лейн стоеше като вкаменен до бюрото.
— Нищо чудно този път услугата да им излезе безплатна, защото скъпият господин Йост също трябва да си спасява кожата. Знаеш ли как постъпва той с жертвите си, Вини? — Вдигна глава и го погледна в очите.
