Не изпитваше и капчица съжаление към него. — Пребива ги, но гледа да са в съзнание, когато ги изнасилва. Разполагам с видеофилм, който показва как Йост би се справил с теб. Ще счупи ръцете ти като сухи съчки, с ритници така ще обезобрази лицето ти, че дори собствената ти майка няма да те познае, а когато си кажеш, че нищо по-ужасно не може да ти се случи, ще те изнасили. А болката ще бъде толкова непоносима, че ще ти се струва нереална. Ще изпиташ усещането, че си попаднал в ада, и ще бъдеш безпомощен да се измъкнеш от дълбините му. А когато той стегне жицата около шията ти, петите ти ще забарабанят по пода, но преди да умреш, ще се изпуснеш.
Тя стана и добави:
— Като се замисли човек, тъкмо такава смърт си заслужил. Хайде, свържи се с твоя адвокат.
— Не трябваше да загинат хора! — изплака той и от очите му рукнаха сълзи. — Вината не е моя!
— О, да, хората като теб винаги твърдят, че някой друг е виновен. — Посочи му канапето и нареди: — Седни и ми разкажи всичко от игла до конец!
— Трябваха ми пари. — Той потърка очите си и отпи от чашата с вода, която Пийбоди му подаде. — Побеснях от яд, като разбрах за безумната идея на мама да продаде вещите си на търг и да подари парите на чужди хора. Тази фондация съвсем й е взела ума! Заради нея пренебрегна собствения си син. — Той крадешком изгледа Ив, за да разбере дали поне малко му съчувства. — Как така ще раздаде парите на непознати, а мен ще остави беден като църковна мишка?
— Ясно — искал си парите да останат в семейството. Колко благородно от твоя страна!
— Скарахме се жестоко, майка ми заяви, че ще ме лиши от наследство. И преди го беше казвала, но този път знаех, че ще изпълни заканата си. Беше побесняла от гняв. Такава си е — навие ли си нещо на пръста, ще го направи. — Винс отново погледна Ив, надявайки се тя да влезе в положението му.
— Заминал си да се срещнеш с приятелите си.
— Да, трябваше да се махна, за да изпусна парата. Заминах при Дом. Виж, неговият баща не е от хората, дето хвърлят парите си на вятъра. Дом разполага с много средства и никога не се безпокои, че кредиторите ще го потърсят за неплатени сметки. Като поговорих с него и изпихме по няколко питиета, казах, че тя заслужава да продам всичките й боклуци — да я видя тогава какво ще прави. С Дом на шега обсъдихме възможностите за обир, после изведнъж осъзнахме, че може наистина да го осъществим. Идеята да получим стотици милиони долари ни се стори много привлекателна. Представих си как ще бъда осигурен до края на дните си, ще живея както ми харесва и няма да давам отчет пред никого.
Толкова съм бил пиян, че не съм усетил кога съм заспал. Като отворих очи, навън вече беше светло, а Дом беше разговарял с баща си и подготовката за обира беше започнала. Свързахме се с Майкъл и го посетихме в Париж, за да споделим с него плановете си. По онова време всичко още ми изглеждаше като на шега… дори сега ми изглежда нереално — все едно участвам в някаква игра. Бащата на Дом се запали и започна да ни убеждава, че планът е осъществим. Знаел как да уреди всичко, после сме щели да си разделим печалбата. Ставаше въпрос само за пари, никой не спомена, че ще се извършват убийства.
— Кога Йост влезе в играта?
— Не зная. Кълна се в Бога, че не зная. Решихме да се върна при майка ми и да изиграя ролята на човек, обзет от разкаяние, сетне да я помоля да ми позволи да й помогна за организирането на търга, за да им предавам полезна информация. Тогава разбрах, че се е свързала с Рурк и той се е съгласил търгът да се проведе в един от неговите хотели. Неочакваното развитие на събитията не ми се понрави, но Нейпълс остана много доволен. Заяви, че това придавало известна пикантност на операцията. Вкара в играта и онзи немец и тъй като ние с Дом имахме друга работа, двамата се срещнаха с Майкъл в Париж…
Той навлажни с език устните си и отново вдигна поглед към Ив, търсейки съчувствието й или поне мъничко милост. Ала видя само студените очи на едно ченге.
— Не съм сигурен, но мисля, че по време на съвещанията в Париж им е хрумнала идеята да прибегнат до услугите на Йост. После разбрах, че немецът се е отказал. Бащата на Дом ругаеше и го наричаше страхлив шваба. Но ние не бяхме разочаровани, защото по този начин делът ни от печалбата се увеличаваше. Нейпълс обеща лично да се заеме с транспортирането на плячката, дори нае още двама души. Започнах да се изнервям, като гледах как хвърчат парите, но като повдигнах въпрос за ограничаване на разходите, всички се нахвърлиха върху мен. Дом заяви, че е за предпочитане от този момент нататък да бъде посредник между мен и баща му. Щял да ме инструктира какво да правя, а от мен се искало само да им предам схемата за разположение на охраната и на наблюдателните камери и да играя ролята на покорен син, за да не заподозре майка ми нещо нередно. Каза още да не се безпокоя за Рурк, защото имали план как да отвлекат вниманието му от мен.
Избърса устните си с опакото на ръката си и плачливо каза:
— Разбираш ли, вече бях затънал до шия, нямаше връщане назад. Но всъщност вината не е моя, нали. А сега съм готов да ти сътруднича, което говори за искреното ми разкаяние.
— О, да. Продължавай в същия дух, Винс.
— Ще ти кажа всичко, което знам… Само преди две седмици Дом се свърза с мен и заяви, че трябва да внеса един милион долара по сметката на „Нейпълс Комюникейшънс“ като такса за консултантски услуги. Оттам щели да ми дадат фактура, че уж съм купил една от свръхмодерните им комуникационни устройства. Побеснях от гняв. Първо, не разполагах с един милион, второ, не бях съгласен да хвърля толкова пари за „консултантски услуги“.
Закри с длани лицето си и задавено възкликна:
— Тогава Дом ми каза за Йост и за убийствата! Добави, че няма връщане назад и че парите са моята част от хонорара, който ще получи наемният убиец. По някакъв начин трябвало да осигуря сумата, защото след изпълнение на поръчката Йост щял да си поиска възнаграждението. Не знаех какво да направя, никога не бях изпадал в толкова безизходно положение. Хрумна ми, че вината е изцяло на майка ми. Нямаше да се стигне дотук, ако не ме беше лишила от наследството ми.
— Разбира се, че вината е нейна. Държиш ли да останеш жив, Винс? Ако искаш Йост да не се разправи и с теб, разкажи ми всичко с най-големи подробности. Дай ми имената на хората, замесени в обира.
— Честно казано, не знам много. — Той отново вдигна глава. — Те ме държаха настрани и само ме използваха. Те са истинските виновници, тях трябва да преследваш!
— О, не се тревожи — те се ще си платят.
Докато Ив продължаваше да разпитва Лейн, за да разбере колкото е възможно повече за плановете на престъпните му съдружници, Рурк се прибра у дома. Погледна монитора, на който се отчитаха показанията на наблюдателните камери, и разбра, че Мик отново е при басейна.
Нарочно избра по-дългия път дотам, за да има време да обмисли думите си.
В залата с басейна се усещаше ароматът на парникови цветя и прохладата на ромолящия фонтан. Мик плуваше в басейна под съпровода на ирландски бунтовнически песни, които бе програмирал в музикалната система.
Рурк взе голяма хавлиена кърпа и застана до басейна.
Приятелят му преплува поредната дължина, хвана се за ръба и отметна мократа коса от челото си:
— Ще ми правиш ли компания?
— Не. Хайде, излизай.
— Дадено, мой човек, и без това капнах от умора. — Мик се изкачи по стълбичката и замечтано въздъхна: — Божичко, човек лесно може да свикне с подобно удоволствие. Благодаря — добави, като взе хавлиената кърпа от ръката на Рурк и избърса лицето си. Облече един от халатите, които бяха окачени наблизо, и докато подсушаваше косата си, добави: — Често казано, учудвам се да те видя. Предполагах, че човек с твоите отговорности няма време да обядва у дома.
— По принцип си прав, но тази сутрин се случи нещо, което ме накара да променя плановете си. Знаеш ли, Мик, познаваме се отдавна, били сме заедно и в добри, и в лоши времена и въпреки че през последните години пътищата ни се разделиха, никога не съм очаквал, че си способен да нападнеш приятел в гръб.
Мик бавно отпусна ръка:
— За какво намекваш?
— Нима днес приятелството е по-евтино отколкото в младостта ни?
— Бог ми е свидетел, че в днешно време нищо не е по-евтино. — Мик озадачено го изгледа, после отново се усмихна. — Давай направо, Рурк. Не увъртай.
