— Направо ли?
— Тъй вярно.
— Добре тогава! — Той заби юмрук в лицето на приятеля си от детинство, който политна назад и падна в басейна.
След секунда Мик изплува на повърхността. Просмуканият с вода халат възпрепятстваше движенията му, от устата му течеше кръв, изглеждаше разярен.
Ала когато отново се изкачи по стълбичката, гневът му беше преминал, а изражението му бе насмешливо.
— Мамка му, бяха забравил колко тежка ръка имаш! — Потърка натъртената си челюст, съблече мокрия халат. — Как се досети? — попита, сетне вдигна ръка: — Ако не възразяваш, предпочитам да бъда облечен и да държа чаша с уиски, докато разговаряме.
— Добре — студено промърмори Рурк. — Заедно ще отидем горе. — Тръгна към асансьора и подхвърли: — Между другото, Съмърсет е добре.
— Че защо да е зле? — невинно го изгледа приятелят му и двамата се качиха в кабината.
Двайсета глава
Рурк застана до прозореца, докато Мик се обличаше. Пъхна ръце в джобовете си и се загледа в раззеленилите се дървета, зад които се издигаше високата каменна стена.
Къщата, която беше като оазис в центъра на мегаполиса, бе неговата сбъдната мечта. Обичаше всяко дърво, всяко цвете, разкошната морава. Каменната стена отделяше това място, изпълнено със спокойствие и красота, от външния свят, в който съществуваше толкова мъка и несправедливост. За Рурк домът му бе доказателство, че никога повече няма да се върне в дъблинските бордеи, че безвъзвратно се е разделил с миналото си.
Но ето че бе допуснал в това светилище да проникне човек, напомнящ му за кошмарите, които все още го преследваха. Беше поканил в дома си приятел от детинство, който се бе оказал предател.
— Само за пари ли го направи, Мик? Само печалбата ли те интересуваше?
— Лесно ти е да говориш презрително за парите, когато си въшлив с тях, ваше височество! Разбира се, че го направих за пари! Делът ми от печалбата ще бъде минимум двайсет и пет милиона. Разбира си, и тръпката е голяма. Нима си забравил тази тръпка?
— А ти забрави ли, че колкото и неморален да е един крадец, никога не предава приятеля си?
— Престани да ми четеш морал! Защо правиш от мухата слон, та нали не ограбвам теб! — Мик въздъхна, закопча ризата си и извади от шкафа бутилка с уиски. Наля в две чаши, втренчи се в гърба на Рурк, който не се обърна, сви рамене и отпи една глътка. — Е, добре, признавам, че съзнателно се самозаблуждавах. Непрекъснато си повтарях, че парите не са твои. Освен това малко ти завиждах заради богатството, което беше натрупал през годините, след като пътищата ни се бяха разделили.
— Самозаблуждавал си се, така ли? — Рурк си представи обезобразените трупове на жертвите на Йост и слепоочията му запулсираха от гняв.
— Изслушай ме, преди да ме съдиш прекалено сурово — промърмори Мик, който вече губеше търпение, но и се чувстваше неловко. — Когато влязох в играта, планът на заговорниците вече беше приведен в изпълнение. Да си призная, мислех, че няма да ти пука, но през последните дни разбрах грешката си. Ала вече бях нагазил в дълбокото и нямаше начин да се откажа. Сега обаче… — Той безгрижно сви рамене, отказвайки се от мисълта да спечели милиони със същата лекота, с която би отказал вкусно блюдо. — Как разбра, че и аз съм замесен, мътните те взели?
— Направих връзката, Мик. — Наблюдавайки изражението му, Рурк стигна до нови изводи. — Кълбото се размота, когато разбрах за връзката на Винс със сина на Нейпълс, след което се изясни, че в заговора участват Хайнрих и Джерад. Стори ми се странно, че ти не спомена Нейпълс, когато Ив те разпитваше за двамата убити в Корнуол.
— Нямаше начин, иначе щях да издам, че и аз съм замесен. Колкото до Хайнрих, той се беше отказал, преди да вляза в играта. Разбрах, че Нейпълс е побеснял заради „предателството“ на швабата… Значи си разбрал за ролята на Винс… Да не повярваш, че този жалък тип е син на прекрасна жена като Магда Лейн. Цял живот не си е мръднал пръста да се захване с някаква работа, разполагал е с купища пари, но е ламтял за още. Не е като нас двамата, дето си изкарваме хляба с много труд.
Мик се огледа и примирено въздъхна. Чувстваше се прекрасно в дома на стария си приятел, но май беше настъпил моментът да си вдигне чукалата.
— Е, какво ще правим, стари друже? Няма да ме предадеш на прекрасната ти съпруга, нали? В края на краищата още нищо не съм направил.
— Ще ми помогнеш да се добера до Нейпълс.
— Няма начин, приятел. Това означава да изложа скъпоценния си живот на опасност.
— И до Йост — продължи Рурк, сякаш не го беше чул.
Лукавата усмивка на Мик помръкна:
— Да му се не види, какво общо имам с дяволско изчадие като Силвестър Йост?
— И той като теб е човек на Нейпълс. Освен това е убил двама мои служители, за да се добере вашата банда до парите.
— Дрънкаш врели-некипели. Той не е замесен в играта. Нищо чудно Нейпълс да му е поръчал да очисти Брит и Джо — Бог да ги прости, бяха добри хора — обаче аз нямам нищо общо с този тип. За мой късмет никога не съм имал вземане-даване с него. Знаеш, че не е в моя стил.
— Да, едно време никога не би прибягнал до услугите на наемен убиец, но оттогава изминаха много години. Нейпълс ми устрои капан, използва двама от моите хора като пионки. Днес Йост едва не уби Съмърсет.
— Съмърсет ли? — Ръката на Мик се разтрепери и уискито се изплиска от чашата му. — Да не намекваш, че Нейпълс е накарал Йост да убие твоя иконом? Сбъркал си адреса, драги. Защо му е било да го прави…
Внезапно очите му се разшириха. Пребледня като платно, краката му се подкосиха. Вкопчи се в облегалката, за да запази равновесие, и се отпусна на креслото.
— О, Господи! Мили Боже! — Пресуши на един дъх уискито и обгърна с длани чашата, сякаш да спре треперенето на ръцете си. — Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм. — Рурк замълча, прекоси стаята, взе бутилката и отново наля уиски в чашата на Мик. — Йост уби двама от моите служители, единият ми беше приятел. Едва по-късно разбрах причината — целта е била да се отвлече вниманието ми и да се насочи по фалшива следа полицията в лицето на прекрасната ми съпруга.
— Грешиш, това беше моята задача. Трябваше да те забаламосвам с разни мои проекти и същевременно да докладвам подробности около охраната на залата — например ако ви хрумне да промените разположението на камерите или на охранителите. Друго мое задължение бе да отвлека вниманието на ченгето… пардон, на съпругата ти, да я омагьосам със сладки приказки и джентълменско поведение. Най-важното обаче бе да държа под око оня мухльо Винс, да не би в последния момент да се разколебае и да изпее всичко на мама. Вярно е, че Лайза го контролира, но…
— Ясно. Питах се каква ли е ролята й в мръсната ви игричка. Е, Мик, донякъде постигнахте целта си — създадохте работа на съпругата ми, дори отвлякохте вниманието ми от търга. Навярно сте очаквали, че ще бъда потресен от смъртта на Съмърсет и изобщо няма да ми бъде до това да се занимавам с охраната.
— Дори не подозирах за намеренията им относно Съмърсет — промълви Мик и го погледна в очите. — Да пукна, ако знаех какво са намислили. Никога не бих се замесил в нещо, заради което умират невинни хора. Съгласих се да участвам, защото приключението изглеждаше вълнуващо, щях да спечеля куп пари и най-вече да те победя — нещо, което досега не съм успял да направя, колко и да ми се искаше. Винаги си бил по-различен от нас, обикновените момчета от дъблинската тайфа. В теб има нещо… аристократично, смяташ се за недосегаем. С удоволствие щях да открадна от теб, Рурк, и до края на живота си щях да се фукам как съм те преметнал. Обаче нямаше да се хвана с тази работа, ако подозирах какво са намислили. Никога не съм бил замесен в убийство.
— Тъкмо затова отначало не те подозирах.
