свързващото звено между двата екипа.
— Ясно е, че Йост планира да напусне планетата след обира. Фийни, попитай Рурк дали Йост ще получи част от печалбата извън хонорара за убийствата.
Дори да му се стори странно, че тя се консултира със съпруга си по въпроси, засягащи етиката на престъпниците, ирландецът предпочете да си замълчи. След малко докладва:
— Рурк каза, че Йост има право на премия, размерът на който ще се определи от печалбата, но ще го получи едва след транспортирането и продажбата на предметите.
— Тогава какво го задържа в Ню Йорк? Може би държи да се увери, че операцията е преминала гладко и че работодателите няма да се нуждаят от услугите му. Пък и още не е отстранил Съмърсет. Бас държа, че стои пред телевизора в очакване на голямата новина за обира. Ще се обърна за съдействие към Надин.
Продължиха да работят, докато хората от екипа заплашиха да вдигнат бунт, задето ги държат гладни. Ив хапна надве-натри, без да престава да се взира в монитора. Настояваше повторно да прочете цялата информация, за да е сигурна, че е запомнила най-важното.
— Лейтенант, ще получиш кръвоизливи в очите. Компютър, съхрани данните. — Рурк обърна стола й към себе си, преди да е успяла да анулира командата му. — Минава осем, капнала си от умора, мозъкът ти отказва да функционира и вече си нетрудоспособна. Изпрати хората да си починат, отдъхни си и ти.
— Освобождавам ги, нека си вървят. Имам още мъничко работа. — Тя потърка възпалените си клепачи и се озърна. — Надин още ли е тук?
— Не, тръгна си. Предстоеше й директно предаване. Не се тревожи, два пъти преговорихте онова, което й поръча да съобщи. Разчитай на нея.
— Дано да се справи. Къде са другите?
— Макнаб е в кухнята и уговаря Съмърсет да му сервира втора порция десерт. От тук отива направо в хотела. По моя препоръка Пийбоди плува в басейна, за да се поободри, а Фийни работи в моя кабинет, защото е твърдоглав като теб. Нищо повече не можеш да направиш тази вечер.
— Вярно е, защото пропуснах нещо важно. Двама души трябва да заминат за „Олимп“ и да държат под око станцията, на която каца совалката в случай, че Йост ни се изплъзне тук. Ще информирам агент Стоу за развоя на събитията. Нека сама избере дали да остане в Ню Йорк или да замине за „Олимп“.
— Разбира се, ще разговаряш с нея едва утре сутринта, защото не желаеш още сега да й съобщиш информацията. Фийни — провикна се към съседния кабинет, докато масажираше раменете на Ив. — Свободен си.
— Ей сега си тръгвам. Далас, трябва да предупредим центъра за контрол на междупланетните полети. Нищо чудно Йост да избере обиколен маршрут до „Олимп“.
— Ако го сторим, някой може да се раздрънка и тогава край на надеждите ни да пипнем Йост. Имаш ли сигурен човек сред персонала?
— Чакай да си помисля. Едно време познавах… — Той застана на прага и млъкна, като видя какво прави Рурк. — Май е време да си вървя, доста закъснях… Ще предложа на Пийбоди да я закарам до вкъщи.
— Тя е при басейна — обясни Рурк и притисна Ив, за да й попречи да стане.
— Чудесно — усмихна се Фийни. — Може и аз да поплувам.
— Чувствай се като у дома си. А ти ще седнеш да вечеряш — обърна се той към съпругата си.
— Вече се нахраних.
— Видях, че хапна на крак половин сандвич, което не може да се нарече вечеря. — Озърна се, като чу гласове, и добави:
— Имаме си гости. Ще хапнеш малко супа, докато Мейвис те развлича.
— Нямам време за… — Тя млъкна и примирено въздъхна, защото приятелката й с танцова стъпка влезе в кабинета. Обувките й бяха с осемнайсетсантиметрови токчета и при всяка стъпка от тях изригваха разноцветни светлини.
— Здрасти, Далас! Как си, Рурк? В коридора срещнах Фийни и той ме осведоми, че за днес сте приключили.
— Всъщност имам още малко работа. Поговорете си с Рурк, докато привърша. — Тя широко се усмихна, доволна от гениалната си идея. Но усмивката й помръкна, когато в кабинета влезе още една жена. Яркочервената й коса беше оформена в дълги спираловидни кичури, които стърчаха от главата й.
— Трина… — ужасено прошепна Ив и стомахът й се сви на топка.
— Дойдохме лично да ти съобщим резултата от детективската ни работа — обяви Мейвис. — Трина откри къде се продават продуктите, които те интересуват. Нали така, Трина?
— Абсолютно!
— Много се радвам, страхотни сте — промълви Ив и се укори, че страховете й са били напразни. Посещението на двете дами беше делово, нямаше да я увещават да посети козметичния салон. — Изгарям от нетърпение да чуя какво сте открили.
— Кажи й, Трина. О, има и бяло вино! Рурк, ти си върхът! — Тя приседна на ръба на бюрото, без да се притеснява, че късата й пола се вдигна чак до чатала, и жизнерадостно се усмихна на домакина.
— Значи — подхвана Трина, — имаме фон дьо тен „Младост“ в две разцветки, който се продава само в престижните универсални магазини или в козметичните салони. Имаме и пудра, подходяща за мъже и за жени, предлагана в различни опаковки. Вашият човек е избрал марка „Делорен“. Продуктите на тази фирма също се продават само в специализираните магазини, тъй като са доста скъпи и не са за масовия потребител.
— Според теб колко такива магазина има в Ню Йорк?
— Ами… между двайсет и пет и трийсет и пет. Господинът има изискан вкус по отношение на козметиката. Ружовете също са от марките „Делорен“, „Младост“ и „Роза“. Сенките за очи…
— Трина, информацията е много интересна, но тъй като разполагам с ограничено време, бих искала да знам дали някои от продуктите се предлагат само в определени магазини, или могат да се закупят само на едро.
— Тъкмо се канех да ти го кажа. — Козметичката сви устните си, които този път бяха обагрени в черно и й придаваха вид на вампир. — Човекът явно обича да експериментира с гримовете и е готов да плати висока цена. Възхищавам се от такива хора. От онова, което видях на видеофилма, може да се съди, че е купил най-необходимото, но си е позволил и малки прищевки. Средствата са подредени толкова изрядно, че като видях какво липсва, ми стана ясно…
За миг тя замълча, за да подсили впечатлението от думите си, сетне заяви:
— Стигнах до заключението, че най-много използва продуктите „Младост“ и „Естествена красота“. Вторият е противоалергичен, съдържа само природни компоненти и струва цяло състояние. Не се продава в магазините, може да се закупи само на едро и то от лицензираните консултанти. Използва се само в козметичните салони. Което пък означава, че вашият човек или има лиценз за консултант, или позната в салон, защото в колекцията му има доста средства, които се използват от опитни козметички и изнасянето им е забранено.
Трина лукаво се усмихна, като си помисли, че и на нея се е случвало да изнесе по нещо от работното си място.
— Случва се да имам богат клиент, който е готов да плати високата цена. Тогава купувам „Естествена красота“ направо от фирмата „Карнеги — доставки на едро“, която се намира на Второ авеню. — Отпи от виното, сетне продължи: — Направих си труда да се обадя на моята приятелка от „Карнеги“ и я поразпитах за продуктите, които вашият човек е предпочитал. Тя се учуди, че я питам тъкмо за тях, тъй като току-що един от постоянните клиенти поръчал същите козметични средства. Описа го като плешив мъж, който посещавал фирмата веднъж-два пъти годишно и винаги плащал в брой. Казал й, че притежава козметичен салон в Южен Джърси.
Ив бавно се изправи на крака:
— Взел ли е поръчката?
— Не, казал, че ще се отбие утре преди обяд. Помолил да подготвят предварително сметката му, тъй като времето му било ограничено. На приятелката ми й направило впечатление, че този път е поръчал двойно по-голямо количество.
— Рурк, моля те, налей още вино на тази жена!
— Май си доволна, а? — подхвърли Мейвис.
