— Снощи Трина изхаби куп мазила, как да не ухая. А пък ти се държа като подлец. — Тя рязко се отдръпна, като си спомни как я беше оставил в ръцете на „бригадата по разкрасяването“. — Къде беше да ме защитиш, когато онази чудовищна жена заплаши, че ще ми направи една от любимите си временни татуировки?
— Имах си друга работа. Ако поне веднъж месечно й отделяш по един час, няма да бъде принудена да те издебва от засада. — Изгледа я закачливо, сетне реши, че е по-добре да й каже истината, отколкото сама да я открие. — Колкото до татуировката…
— Какво? — Тя подскочи като ужилена и на лицето й се изписа такъв ужас, че Рурк едва сдържа смеха си. — Не може да бъде! Ще я убия!
Изскочи изпод душа и изтича до огледалото. Знаеше кое е любимото място на козметичката, затова се обърна, за да се огледа отзад.
— Мътните да я вземат! Направила ми е татуировка! Какво е нарисувала на задника ми? Май е конче.
— Ако го погледнеш отблизо, ще видиш, че повече прилича на магаренце. Сигурно е намек за ината ти.
— Ха-ха! Много смешно! Обзалагам се, че не е оставила препарата за отстраняване на временните татуировки. Слушай, ако кажеш на някого…
— Гроб съм. Знаеш ли, като се размърдаш, животинчето сякаш хвърля къчове и е много симпатично.
— Млъкни, Рурк. Не искам да те слушам!
За да не чува гласа му, тя побърза да влезе в кабинката за изсушаване.
До девет часа вече беше разположила хората си на стратегически позиции по Второ авеню. Наредено им бе само да наблюдават и да докладват, освен ако не им наредят да се включат в акцията по залавянето на престъпника. Приятелката на Трина, която се оказа жена с остър ум и с чувство за дълг, стоеше на щанда в магазина, предлагащ само стоки на едро. Пийбоди, която носеше цивилни дрехи, седеше на касата, а Макнаб, издокаран с присъщата си екстравагантност, играеше ролята на клиент.
Ив си каза, че за нищо на света не би се усъмнила в него. Едва ли имаше човек, който по-малко да прилича на ченге от кльощавия младеж с отровнозелен гащеризон и високи виненочервени ботуши.
Двете със Стоу седяха в складовото помещение и чрез видеокамера наблюдаваха щанда.
— Преди всичко искам да ти благодаря, че удържа обещанието си — каза агентката.
— Ще ми благодариш, като пипнем Йост. — Ив накриво изгледа бластера в кобура на Стоу. — Искам го жив.
— Аз също. — Карън измъкна оръжието от кобура и й показа, че е настроено само да зашеметява. — Откровено казано, много се колебах, представях си как го убивам. — Прибра оръжието обратно в кобура. — Но си дадох сметка, че това няма да възкреси Уини. Ще го оставим жив.
В търговската зала Пийбоди, която играеше ролята на касиерка, не издържа и се приближи до Макнаб:
— Държа да ти се извиня за вчера. Нито моментът беше подходящ, нито обвиненията ми бяха уместни.
— Ъ-хъ — промърмори той. Цяла нощ не беше мигнал, мисълта за нея не му даваше покой. Мътните я взели, защо тъкмо днес е толкова привлекателна? Елегантната рокля и розовото червило я правят съвсем различна и неотразима. Защо го измъчва? Нима се опитва да го погуби? — Предлагам да забравим случилото се.
— Ако го забравим, отново ще се скараме. Ти си дясната ръка на Фийни, а аз — на Далас, което означава, че често ще работим заедно. Май сгрешихме, като допуснахме отношенията ни да бъдат повече от служебни. Няма смисъл заради личните недоразумения да работим непълноценно.
— Сгрешили сме, а? Помежду ни няма нищо, така ли?
Предизвикателният му тон я вбеси, но тя се въздържа да му кресне и невъзмутимо отговори:
— Не може да се каже, че сме сгрешили, ала на практика се получи тъкмо това… — Не беше очаквала, че ще й се иска нещата да тръгнат постарому, не бе предполагала, че кльощавият непрокопсаник ще й липсва толкова много. — Ще се постарая да го преодолея. Не е зле и ти да се овладееш и да се върнем към времето, когато отношенията ни бяха само колегиални.
Макнаб с копнеж си каза, че и на него му се иска да се върнат. Ако може да върне времето и отново да се озоват в стаичката на чистачите, ще се държи съвсем различно и няма да допусне да се скарат.
— Устройва ме — подхвърли небрежно.
— Добре, много се радвам — заяви Пийбоди, въпреки че никак не й беше радостно. — Слушай, може би ще успеем да…
В този момент някакъв клиент влезе в магазина и тя млъкна по средата на изречението.
Макнаб мислено изруга, после се обърна към продавачката и взе да я разпитва за някакъв лосион за възстановяване на изтощена коса. Беше наизустил няколко марки на козметични средства, за да изиграе правдоподобно ролята си на клиент.
Ив погледна часовника си. Единайсет и трийсет и осем. Продавачката с нищо не издаваше вълнението си. Пийбоди и Макнаб очевидно бяха сключили примирие. Дано нещата да вървят така гладко и в хотела, където бяха Фийни и Рурк. Извади комуникатора си, но преди да се свърже с тях, устройството избръмча в ръката й.
— Далас слуша.
— Лейтенант, обектът наближава целта. Придвижва се пеш, в момента се намира южно от Второ авеню и прекосява Двайсет и четвърта улица. Никой не го придружава. Носи светлокафяв шлифер и тъмнокафяв панталон.
— Идентифицирахте ли го?
— Да, сигурни сме, че е той. Наближава Двайсет и втора улица. След трийсет секунди ще бъде при вас.
— Остани на поста си. Не го напускай без изрично нареждане. Пийбоди, Макнаб, чувате ли ме?
— Да, лейтенант.
— До всички екипи — не изключвайте комуникаторите си. Връзката помежду ни да се поддържа непрекъснато. — Обърна се към Карън и добави: — Дойде му времето да пипнем мръсника, Стоу. Ще изляза през задната врата и ще заобиколя сградата, за да отрежа пътя му за бягство към Второ авеню. Изчакай, докато влезе в магазина. Ще ти се притечем на помощ.
— Длъжница съм ти — промърмори агентката, без да откъсне поглед от монитора. Ръката й беше на дръжката на вратата, готова беше в подходящия момент да се втурне в магазина.
Ив изтича навън през задната врата и зави зад ъгъла. Озова се на около петстотин метра зад Йост и престана да тича, за да не го изпревари.
Когато престъпникът понечи да отвори вратата на магазина, тя посегна да извади оръжието, което беше в кобура под мишницата й.
В този миг видя Джейкъби да тича по улицата и да размахва бластера си:
— ФБР! Не мърдай!
Нямаше време да изругае. Спринтира към Йост, но когато се озова на около един метър от него, той рязко се обърна, втурна се към агента и го помете, все едно максиавтобус смаза колоездач.
— Отдръпнете се! Полиция! Отдръпнете си! — крещеше тя, докато си пробиваше път през минувачите. Видя как Джейкъби се просна на паважа, а от комуникатора й се разнесоха гласове.
Нямаше възможност за директен изстрел, затова се втурна след престъпника, който затича по улицата, като от време на време слизаше на платното и се промъкваше между колите.
— Не стреляйте! Никой да не стреля! — извика Ив. Знаеше, че ако един изстрел не улучи целта, ще пострадат цивилни лица.
Въпреки че беше едър като бик, Йост тичаше бързо, без да се задъхва. На следващия ъгъл зави наляво, като преобърна подвижния павилион. Количката препречи пътя на Ив, соеви наденички и пържени картофи се посипаха на тротоара, а собственикът закрещя от страх.
