— Малко е да се каже, че съм доволна. Направо съм щастлива. Направихте ми голяма услуга. Трина, кажи ми името на твоята приятелка. Ще я помоля за съдействие.
— Добре. Но първо ще те попитам нещо. Защо ме обиждаш?
— Да те обиждам ли? Тъкмо се канех да те разцелувам.
— Защо се подиграваш с моята работа? Погледни се! — Тина обвинително вдигна пръст, а Ив забеляза, че ноктите й, които бяха дълги поне три сантиметра, бяха боядисани със сапфиреносин лак. — Приличаш на нещо, което е попаднало под колелата на максиавтобус. Кожата ти е повяхнала, имаш сенки под очите.
— Напоследък съм доста заета.
— Не се оправдавай с работата. И не ми казвай, че е невъзможно да отделиш пет минути дневно, за да уважиш труда, който положих за външността ти. Кога за последен път си използвала избелващия лосион или средството за отстраняване на бръчки под очите, предизвикани от умора?
— Ами…
— Обзалагам се, че нито веднъж не си масажирала гърдите си с крема, който специално приготвих за теб. — Тя се обърна към Рурк: — Защо поне ти не си мажеш ръцете с него, когато я галиш, та да не отиде трудът ми на вятъра?
— Честно казано, няколко пъти опитвах — заяви той и без да му мигне окото, остави съпругата си в ръцете на врага. — Но тя е доста инатлива.
— Дай да ти видя ноктите на краката! — Трина скочи на крака и заобиколи бюрото.
Ив Далас, която ежедневно заставаше лице срещу лице със смъртта, се сви като подплашен заек:
— Не, не разрешавам.
— Не си използвала комплекта за педикюр, нали? — заплашително попита козметичката, сетне очите й, които бяха подчертани със сенки във всички цветове на дъгата и от златни мигли, се разшириха от изумление: — Сама ли си подстригвала косата си?
— Не! — Ив притисна длани към главата си и едва не падна от стола.
— Не ме лъжи, приятелко! Офъкала си се като магаре.
— Не, не е вярно… Отрязах си само бретона, защото ми падаше в очите… Отрязах само един-два милиметра, честна дума… Да му се не види! — внезапно възкликна тя. Тази история започваше да й писва. — Косата си е моя, ще правя с нея каквото си поискам!
— Грешиш, драга, не е твоя, след като веднъж съм оформила прическата ти. Случайно да съм дошла в твоето полицейско управление и да се перча нагоре-надолу със значка, забодена на циците? Да си ме виждала да преследвам лошите хора по улиците на Ню Йорк? Не си, нали? Както се казва, всяка жаба да си знае гьола. Не се бъркам в твоята работа, но не разрешавам и ти да се бъркаш в моята!
Трина си пое въздух и добави:
— Ще отида да си взема нещата и ще се помъча отново да заприличаш на човек.
— Много мило, но нямам време за… — Ив потръпна, като видя как козметичката заплашително сложи ръце на кръста си. — Съгласна съм. Много благодаря.
Когато Трина излезе, Ив се приближи до Мейвис и Рурк, изгледа ги кръвнишки и взе чашата си. Изпи виното на един дъх, после процеди:
— Първият, който ми се присмее, ще получи един в зъбите.
Двайсет и първа глава
Ив стана преди шест и веднага отиде под душа. Възнамеряваше до осем часа да събере хората си, да рапортува на Уитни, след което да се свърже с Карън Стоу.
Ако всичко вървеше по план, до обяд Йост щеше да бъде зад решетките.
— Изглеждаш доволна от себе си, лейтенант — промълви Рурк и застана зад нея под водната струя.
— Още не съм, но ще бъда след няколко часа.
— Мога и по-скоро да те ощастливя. — Той пристъпи по близо и плъзна длани нагоре, докато обхвана гърдите й.
— На водна топка ли ти се играе, приятел?
— Готов съм да ти дам десет точки аванс. — Той леко я ухапа по рамото.
— Задръж си аванса. — Ив прокара ръка по бедрото му и пламна от възбуда, когато той докосна зърната й. — Намаза ли си дланите с онзи крем?
— Трина ме увери, че топлата вода подсилва въздействието му. Сигурно не предполага, че се къпеш не с топла, а с вряла вода.
— Първа влязох под душа, затова и през ум да те ти минава да промениш температурата. — Ив дълбоко си пое въздух и почувства как нервите й се отпускат. — Признавам, че усещането е по-приятно, когато не Трина, а ти втриваш крема в гърдите ми.
— М-м-м, ароматизиран е. — Рурк я накара да се обърне и засмука зърната й. — Все едно вкусвам праскова.
Тя отметна глава и промърмори:
— Определено имаш по-добра техника. Продължавай…
Кръвта й закипя, съзнанието й се замъгли. Парата около тях се сгъстяваше, докато на нея й се стори, че се задушава. В този миг Рурк обгърна с длани лицето й и притисна устни към нейните.
Жадуваше да я има, но с усилие потисна желанието да я обладае бързо и да задоволи страстта, която го беше пробудила тази сутрин.
Искаше да проникне в нея, но вместо това й позволи да поеме инициативата. Мокрото й тяло го възбуждаше до полуда, вкусът на устните и езика й, които сякаш излъчваха топлина, го възпламеняваше. Пръстите му се плъзнаха на най-интимното й място и докосването му я тласна през ръба на пропастта. Когато Ив политна надолу в бездната на страстта, той погълна палещата горещина и приглушения вик, който се изтръгна от гърдите й.
Тръпнеше всеки сантиметър от тялото й. Рурк се чувстваше всесилен, че може да й даде толкова наслада, и го правеше отново и отново. А тя усещаше как се опъват мускулите му и знаеше, че му отвръща със същото.
Наистина ужасът, преживян в детството, завинаги беше оставил отпечатък в съзнанието му, същото бе сполетяло и нея. Ала като по чудо двамата бяха съумели взаимно да излекуват раните си.
Когато бяха в прегръдките си, миналото преставаше да съществува.
Със сърце, преливащо от любов, обзета от неописуема страст, тя го прегърна през врата и настойчиво зашепна:
— Сега, сега, сега!
Рурк със силен тласък проникна в нея, защото усети, че и двамата имат нужда от тази грубост. Ив отново нададе вик и се вкопчи в мократа му коса, която приличаше на черна коприна. Когато той я повдигна, обви бедра около кръста му.
Не откъсваше поглед от очите му, а той се взираше в нейните очи. Усещаше вкуса на дъха му както той вкусваше нейния дъх.
Проникна още по-дълбоко в нея, докато погледът й се замъгли от удоволствието. От безкрайната наслада, разпространяваща се като пламък към сърцето й.
От гърдите й се изтръгна стон, тя впи устни в неговите и сякаш изля цялото си същество в любимия мъж.
Приемайки я с любов, той й дари себе си.
— Ив… — Само името й изпълваше мислите му, докато я притискаше към себе си под силната водна струя.
Тя прокара длани по мускулестия му гръб, надявайки се, че поне малко е облекчила душевните му страдания.
— Лъжец! Нали обеща да ми дадеш аванс?
Надеждата й да го разсмее се сбъдна.
— Следващия път ще изпълня обещанието си. — Облегна глава на рамото й и замечтано добави: — Господи, ухаеш прекрасно.
