Благодаря.
— Как е Джейкъби?
— Още е в кома. — Карън пъхна в джоба си видеотелефона. — Положението му е критично. Лекарите ще се опитат да му присадят ново сърце. Господи, още ми е пред очите как падна като ударен от гръм. — Тя притисна с пръсти клепачите си. — Трябваше да отида с линейката в болницата… да бъда до моя партньор. — Безпомощно отпусна ръце и добави: — Но трябваше лично да разговарям с теб. Не съм предупредила Джейкъби, честна дума. Сигурно е усетил, че се случва нещо, и ме е проследил. Повярвай, че не съм нарушила уговорката ни.
— Ако мислех, че си ме измамила, нямаше да наредя да те изчакат, за да вкараш Йост в ареста.
Карън затвори очи, като че ли неочаквано я беше пронизала силна болка:
— Ти го проследи, организира операцията по залавянето му, ако не се беше намесила навреме, той пак щеше да ни се изплъзне. Не желая да си приписвам заслугите ти, Далас.
— Сключихме споразумение. Ти удържа на думата си, аз също ще изпълня обещанието си. Йост е в ареста за особено опасни престъпници в Централното полицейско управление. Там вече те очакват.
Стоу кимна:
— Разчитай на мен, ако някога ти потрябва услуга от ФБР.
— Ще се възползвам от предложението. От теб искам да проточиш процедурата и да не позволиш адвокатът му да го посети незабавно. До два през нощта този тип не трябва да разговаря с абсолютно никого. Ако те попитат каква е причината, обясни, че си се забавила по пътя към управлението, сетне е отнело много време да се изготви документацията по прехвърляне на престъпника под юрисдикцията на твоето ведомство.
— Ако не мога да проточа поне с четиринайсет часа процедурата, значи не ме бива за държавна служителка. Бъди спокойна, няма да му дам възможност да предупреди господарите си, че си по следите им. Ще бъде на твое разположение, когато ти остане време да го разпиташ за двете убийства. Той ли те издокара така?
— Хвърлих се върху него и го повалих на тротоара. Сигурно съм си ударила носа в гърба му.
— Отокът ще се разсее, ако му сложиш лед.
— Добре, че ми каза.
— Беше удоволствие да работя с теб, лейтенант Далас. — Карън й подаде ръка.
— За мен също, агент Стоу.
Нареди на Пийбоди да намери денонощен супермаркет и да й купи пакет с натрошен лед. Помощничката й обаче прояви неподчинение — отскочи до най-близката аптека и бързо се върна със студен компрес, който бе напоен с противовъзпалителен медикамент, и с шишенце болкоуспокояващи таблетки.
— Къде е ледът? — сопна се Ив.
— Компресът и таблетките са по-ефикасни.
— Полицай Пийбоди…
— Лейтенант, ако поставите компреса според указанията, носът ви няма да бъде като домат, когато отидете в хотела да организирате охраната. Което пък означава, че Рурк няма да ви заведе насила в болницата или сам да се залови да ви лекува. Знам колко ви отблъскват и двете възможности, затова предлагам да се вслушате в съвета ми и да избегнете неприятните преживявания в бъдеще.
— Поздравявам те за речта, Пийбоди. Мразя те, но признавам, че ме убеди. — Грабна кутията от ръцете й и намръщено зачете указанията за използване на компреса. — Как се слага това чудо?
— Аз ще ви го поставя, само не мърдайте.
Пийбоди разопакова компреса и внимателно го намести върху носа на началничката си. Почти мигновено Ив почувства облекчение, но като се погледна в огледалото, грозно изруга:
— Божичко, приличам на кретен!
— Вярно е — кимна помощничката й и доволно огледа работата си. — Но и без превръзката пак приличахте на същото. Случайно носите ли си тъмните очила?
— Не, защото непрекъснато ги губя.
— Вземете моите — щедро предложи Пийбоди, а когато Ив ги сложи, отбеляза: — Така е по-добре… малко по-добре. Искате ли вода, за да изпиете таблетката?
— Не искам никакви болкоуспокояващи!
— Хапчето ще ускори въздействието на компреса.
Макар да подозираше, че помощничката й я мами, тя покорно глътна синята таблетка и се намръщи:
— Доволна ли си? Разрешаваш ли отново да се заема с работата си, сестра Пийбоди?
— Да, лейтенант. Мисля, че това е максималното, с което мое да ви се помогне в момента.
Първо се отби в болницата, за да се убеди, че Лейн още е под наркоза. Осведомиха я, че не се е събуждал и че състоянието му е задоволително. Тъй като беше под карантина, в стаята му не се допускаха посетители. Майка му идвала два пъти в болницата и останала дълго, като го гледала през стъклото. Лайза Трент се отбила само веднъж, и то едва за пет минути. От персонала на отделението Ив разбра, че пациентът не е имал други посетители, а ако случайно са идвали негови приятели или колеги, посещението им не е било регистрирано. Ив носеше заповед за обиск, която й спести обичайните бюрократични разтакавания. Почти без възражения началникът на охраната й даде копия от видеозаписите, направени от наблюдаващите камери на етажа.
Като се върна в канцеларията си, първата й работа беше да прегледа видеозаписа на диска.
— Виж ти, Майкъл Джерад! — възкликна, като видя младия мъж, който намръщено се взираше във Винс през стъклото. — Колко мило, че се интересуваш от здравословното състояние на болния си приятел.
— Не изглежда загрижен, а вбесен — отбеляза Пийбоди.
— Именно. Не му е донесъл и подарък с пожелание за скорошно оздравяване, нали? Сега вече знаем със сигурност, че Джерад е в Ню Йорк. Ако вземе участие в обира, ще имаме солидно доказателство за връзките му с Йост. Дори дипломатическият имунитет няма да го спаси, когато му предявим обвинение за участие в заговор за убийства.
— Изглежда, бащата и синът Нейпълс не са се вясвали в болницата.
— Вярно е. На Джерад се е паднала „честта“ да бъде момче за всичко. Пийбоди, погрижи се медицинският персонал да поддържа диагнозата на Лейн. Погледни как Джерад отива в сестринската стая и се опитва да изкопчи някаква информация. Бива го да играе ролята на загрижения приятел. Сестрата не устоява на чара му и се съгласява да погледне в картона му — съобщава на Джерад тъкмо онова, което искаме. Пациентът е получил гърчове вследствие на алергичен пристъп. Лекарите са препоръчали да пази леглото в продължение на четирийсет и осем часа, и да бъде под наркоза, докато не излязат резултатите от изследванията.
Ив продължи да говори, без да откъсва поглед от младия мъж на монитора:
— Внезапното заболяване на Винс ще ги пообърка, но няма да се откажат от обира. Хвърлили са много пари и усилия, за да съставят съвършен план и ще го приведат в изпълнение, въпреки че един член на екипа вече е вън от играта. Според тях Винс вече е изиграл ролята си и повече не им е необходим — свършил си е работата.
Тя извади диска, надписа го и го прибра в картотеката:
— Време е и ние да свършим нашата работа.
Двайсет и втора глава
Точно в пет следобед Ив влезе в хотел „Палас“ през главния вход. Предпочиташе да мине през просторното фоайе и да се довери на очите, ушите и на инстинкта си, да се приспособи към ритъма на хотела. Едва след това щеше да отиде в апартамента, който Рурк беше превърнал в команден център на операцията.
Фоайето, което беше изградено на две нива, приличаше на океан от мрамор и красиви мозайки — същите багри и съчетания Ив беше видяла, когато с Рурк бяха на екскурзия в Италия.
