Дългата маса беше отрупана с храна. По всичко изглеждаше, че банкетът е започнал отдавна — чиниите, купите и платата бяха празни, но още се усещаше уханието на печено месо, ароматни подправки, сосове и шоколад. На местопрестъплението присъстваха Макнаб, който още се тъпчеше Бог знае с какво, двама униформени полицаи, единият от които беше младият Трухарт, когото Ив смяташе за служител с големи заложби, и който би трябвало да се възпротиви на очевидното нарушение на дисциплината, Фийни, шефът на охраната и самият организатор на оргията.
— Мътните ви взели, какво е това?
Макнаб така се стресна от гласа й, че се задави и се изчерви като рак. Фийни услужливо му се притече на помощ и го заудря по гърба. Двамата униформени полицаи застанаха мирно, началникът на охраната гузно извърна поглед. А Рурк широко се усмихна:
— Здравей, лейтенант. Ще хапнеш ли нещо?
— Ти… ти… — Ив се задави от гняв. Обърна се към униформените и кресна: — Веднага по местата! Макнаб, засрами се! Избърши горчицата от брадичката си!
— Не е горчица, а сос, лейтенант.
— А ти ела с мен! — озъби се тя на съпруга си.
— Винаги съм на твое разположение, скъпа.
Преминаха през кабинета. Друг полицай похапваше скариди, докато наблюдаваше монитора. Тя го изгледа на кръв, но не проговори, докато с Рурк се озоваха насаме в спалнята. Едва тогава се нахвърли върху него като разгневена тигрица:
— Това да не ти е празненство!
— Не, разбира се.
— Какво те е прихванало да поръчаш тонове храна за моите хора?
— Постарах се да не останат гладни. Нормалните хора се хранят през определени интервали от време.
— Нямаше да ти се разсърдя, ако беше поръчал сандвичи и пица. Проумяваш ли, че след като са се натъпкали до пръсване, ще се отпуснат и мозъците им ще престанат да работят?
— Лейтенант, имаме още много време. Ако не се разнообразяваме с по нещо, за да прогоним скуката и стреса, всички ще се отпуснем и ще затъпеем.
Повдигна брадичката й, обърна главата й наляво, после надясно, и кимна:
— Не е толкова зле. Още един компрес и няколко обезболяващи таблетки ще ти помогнат да се почувстваш почти човешки.
— Макнаб! — изсъска тя и гневно присви очи.
Рурк се засмя:
— Не пестеше суперлативи по твой адрес. Не могъл да повярва на очите си, като видял как си повалила мъж като канара. Но скъпа моя, трябваше ли да съсипваш лицето си? Знаеш каква наслада ми доставя да те съзерцавам.
— Очевидно вече са те осведомили за случилото се.
— Очевидно. Кога ще разпиташ Йост?
— Предпочитам да изчакам до утре. Бъди спокоен, той ще си плати за престъпленията, които е извършвал в продължение на две десетилетия. До края на живота си ще остане в единична килия. И той го знае.
Рурк отново кимна:
— Така и предполагах. За човек с неговия изискан вкус това наказание е по-страшно от смъртна присъда.
— Имаш право. — Тя въздъхна и добави: — Дано да чувстваш удовлетворение. Знаеш колко важно беше да задържим Йост, не можехме да рискуваме отново да ни се изплъзне. Но се страхувам, че отстраняването му може да провали тази операция. Предполагам, че не е пряко замесен в обира. Той е наемен убиец, не крадец и едва ли би се принизил да участва в нападението на хотела. Работата е там, че през последните дни извадихме от играта Лейн, Йост и Конъли. Нейпълс не е глупак. Въпреки че е вложил много пари и време, нищо чудно да не приведе плана в изпълнение.
— Не се тревожи за Мик, той не е доносник.
В момента не й беше до спорове, затова само каза:
— Дори да не съобщи на главатаря на заговорниците, че знаем за плановете им, той е вън от играта. Представи си в какво положение е Нейпълс — човекът, който е трябвало да обезвреди системата са сигурност на хотела, се е укрил, главният му информатор лежи в болницата, а убиецът, който е изпълнявал мокрите му поръчки, е в неизвестност. Може би ще принудим Йост да свидетелства срещу него. Нямаме какво да му предложим в замяна, затова трябва да го подложим на натиск, ако искаме да успеем. Както споменах преди малко, двамата с теб трябва да се задоволим, че предотвратихме извършването на престъпление, а търгът няма да бъде отменен.
— Кажи ми честно, удовлетворена ли си?
— Не. Няма да се успокоя, докато не пипна мръсника. Отказах се от Йост в полза на Стоу, защото… защото си имах причина. Но Нейпълс и другите заговорници са мои! Освен това отдавна разбрах, че работата невинаги носи удовлетворение… Така или иначе, продължаваме според плана.
До полунощ вече беше изпила безброй чаши кафе и безброй пъти беше проучила на мониторите всеки сантиметър от всяко общодостъпно помещение в хотела. Заедно с Фийни и с шефа на охраната бяха направили най-подробен анализ на системата за сигурност.
Когато Уитни влезе в импровизирания команден център, тя стана и се подготви да рапортува.
— Удобно ли е да поговорим насаме, лейтенант? — Отведе я до ромолящия фонтан, който заглушаваше гласовете им. Ив забеляза, че клепачите му са зачервени от липса на сън и от умора. — Йост се е самоубил.
— Моля?
— Преди два часа е бил преместен в затворническото отделение в централата на ФБР. Докато оформяли документацията, Йост грабнал от бюрото на надзирателя чашата с кафе и въпреки че бил с белезници, успял да я счупи и да си пререже гърлото с остро парче порцелан.
— Значи все пак се отърва леко — промърмори тя. — Жалко, чрез него смятах да се добера до Нейпълс.
— Съжалявам, лейтенант.
— Благодаря, че ми го съобщихте, сър.
— Добрата новина е, че състоянието на агент Джейкъби се е стабилизирало. Лекарите от екипа, който се грижи за него, заявиха, че дават големи надежди за спасяване на живота му.
— Радвам се. А още повече се радвам, че е в болницата и няма да провали и тази операция… ако изобщо бъде проведена.
— Ако нямаш нищо против, ще остана тук. Няма да ти се бъркам в работата и няма да изземвам функциите ти. — Огледа се и добави: — Изглежда, че има достатъчно място за още един член на екипа.
— Проверете дали не е останало нещо за хапване — кисело промърмори тя. — Може би не са изяли всички ролца с яйца.
Тя запази за себе си мястото пред системата от монитори във всекидневната. Оттук можеше да наблюдава улицата пред хотела, както фоайето й коридорите. Хората от персонала, които бяха застъпили на нощна смяна, се занимаваха с обичайната си работа. Сервитьорите, отговарящи за обслужването по стаите, доставяха поръчки или прибираха празните подноси. Някои гости се прибираха след вечерта, прекарана в града, други едва сега излизаха. Също като в огромния мегаполис и в хотел „Палас“ никога не цареше пълна тишина. Нюйоркчани и гостите на града се занимаваха с бизнес и се отдаваха на развлечения двайсет и четири часа в денонощието.
Проститутка с къса червена рокля прекоси фоайето. Усмихваше се самодоволно и притискаше към гърдите си сребристата си чантичка. „Навярно е изкарала добри пари“ — помисли си Ив и се приведе към монитора, като забеляза, че Лайза влезе във фоайето.
