Красиви екзотични цветя бяха засадени във високи каменни саксии и в мраморни сандъчета. Хората от персонала носеха тъмночервени или тъмносини униформи в зависимост от длъжността, която изпълняваха.
Гостите на хотела бяха като манекени на най-прочутите модни къщи. Ив се загледа в една почти двуметрова жена, чийто тоалет се състоеше от съшити един за друг прозрачни шалове, и която водеше на каишка три бели кученца.
— Огъста!
— Какво?
— Това е Огъста — прошепна й Пийбоди и кимна към кльощавата жена и пухкавите й домашни любимци. — Обявиха я за модел на годината. Господи, бих убила човек, за да имам като нейните крака! А онзи там е Бий Стинг, солистът на състава Краш енд Бърн. Майчице, погледнете кой слиза от асансьора! Та това е самият Монт Тайлър. Според класацията на списание „Скрийн Куин“ той е най-сексапилният мъж на десетилетието. Истинско удоволствие е да се работи с вас, лейтенант.
— Както си се зазяпала, едва ли ще ти остане време за работа.
— Съжалявам, че нямаме време, бих останала тук цяла вечност. — Докато прекосяваше фоайето, Пийбоди непрекъснато се оглеждаше и надаваше възторжени възклицания. Ив също се оглеждаше, но не за да се възхищава на знаменитостите. Преценяваше какво е разстоянието до изходите и до асансьорите. Забеляза двама агенти, преоблечени като пикола. Проучи разположението на камерите и се убеди, че са поставени, където трябва. Погледът й шареше насам-натам, търсеше недостатъци, които своевременно да бъдат отстранени.
Докато се изкачваше по стъпалата до третия етаж, на който беше балната зала, направи щателен оглед на първия и на втория етаж.
Изходите на балната зала с вещите на Магда Лейн се охраняваха от хора и дроиди, които дискретно се смесваха с посетителите. Жадни за сензации хора се редяха на опашка, за да влязат в огромното помещение, и с нескрито възхищение разглеждаха великолепните бални рокли, изящно изработените бижута, снимките, холограмните изображения, предметите, свързани с кариерата на актрисата, костюмите, напомнящи за участието й във филми, станали любими на няколко поколения зрители.
Остъклените шкафове и витрините бяха обградени с червен кадифен шнур, който служеше само за декорация. Сензорните устройства, чрез които се осъществяваше охраната, бяха умело скрити сред изложените предмети.
Каталозите за търга струваха по хиляда и двеста долара и се предлагаха както на дискове, така и на изящно оформени диплянки. Гостите на хотела се ползваха с предимството безплатно да се любуват на изложените предмети чрез специални монитори в стаите си.
Ив се втренчи в чифт сребристи официални обувки и промърмори:
— Обувки като обувки, и то чужди. Ако ми трябват обувки на старо, ще си ги купя от супермаркетите, в които се продават стоки втора употреба.
— Лейтенант, толкова ли сте лишена от романтика? Да купиш дреха, която е принадлежала на Магда Лейн, е все едно да си купиш магия.
— Дърдориш врели-некипели. Който и да е носил въпросната дреха, тя си остава дреха на старо — настоя Ив и огледа за последен път залата. На изхода се сблъска с Магда Лейн и компанията й, които тъкмо бяха слезли от асансьора.
— Ив, толкова се радвам да те видя! — възкликна актрисата и й протегна двете си ръце. Гъстата й коса, която приличаше на водопад, беше прибрана в стегнат кок, под очите й имаше сенки, изглеждаше капнала от умора. — Синът ми неочаквано се разболя!
— Да, знам. Много съжалявам. Какво е състоянието му?
— Лекарите твърдят, че не е тежко болен, но за всеки случай го държат под наркоза и не разрешават свиждания. Горкичкият Винс, няма да разбере колко страдам за него. Стоя с часове в болницата, но той не знае, че съм там.
— Не се измъчвай напразно, скъпа, Винс усеща, че си до него. — Минс окуражително стисна ръката й и укорително изгледа Ив: — Магда се съсипа от тревога за момчето си…
Погледът му сякаш казваше: „Престани да я измъчваш!“
— Сигурна съм, че лекарите полагат големи грижи за него — промълви тя.
— Дано… Казаха ми, че си била в стаята му, когато му прилошало.
— Вярно е. Отбих се да уточня с него някои подробности, свързани с охраната.
— Когато ви оставих, нищо му нямаше — намеси се Лайза и накриво я изгледа.
— Наистина изглеждаше в блестящо здраве. Сигурна ли си, че малко преди това не се е оплакал от замайване или пък да му е прилошало? — попита и мислено добави: „Върнах топката в твоето поле, миличка!“
— Не…
— Вероятно не е искал да те тревожи. Докато разговаряхме, се оплака, че се чувства изтощен. След малко пребледня като платно, по челото му изби пот. Разтревожих се не на шега и го попитах какво усеща. После го втресе и заяви, че трябва да си легне. Помощничката ми предложи да повикаме лекаря, който обслужва гостите на хотела.
— Точно така, лейтенант — обади се Пийбоди. — Изплаших се, като видях колко е пребледнял.
— Винс обаче отказа — продължи Ив. — Изпратих помощничката ми за чаша вода, в този момент той получи гърчове. Веднага потърсихме медицинска помощ. Забелязах обрива по шията и по гърдите му. По- късно се разбра, че е изпаднал в алергичен шок.
— Слава Богу, че си била при него. Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако е бил сам и му е било невъзможно да извика за помощ.
— Трябваше да ми се обадиш — упрекна я Лайза. — Два часа го чаках в „Рандеву“ и много се разтревожих.
— Извинявай, но в този момент първата ми грижа беше за него — иронично подхвърли Ив.
— Ив има право — намеси се Магда и дори леко се усмихна. — Важното е, че веднага е получил медицинска помощ. — Огледа прекрасната бална зала и въздъхна: — Милото момче, толкова усърдно работи за организирането на търга, а сега ще пропусне голямото събитие.
— Горкият, няма късмет — промърмори Ив.
Докато се качваха с асансьора към апартамента, от който се контролираше охраната, Пийбоди възторжено възкликна:
— Лейтенант, бяхте ненадмината! Май сте сбъркали професията, трябвало е да станете актриса.
— Да, допуснах съдбовна грешка… Мъчно ми е за Магда. Истината за предателството на сина й ще я съсипе.
Вратата на кабината се отвори и двете влязоха в апартамента, който Рурк беше превърнал в команден център на операцията.
— Божичко, лейтенант! — прошепна Пийбоди, зашеметена от разкоша.
— Постарай се да не ти текат лигите, много е некрасиво. И не забравяй, че сме тук, за да си вършим работата.
Просторната всекидневна беше обзаведена с елегантни мебели в топли цветове, плътни килими с изящни декоративни елементи покриваха лакирания дървен под. На едната стена беше монтирана медна скулптура, от която шуртеше тъмносиня вода и се стичаше в малък басейн с нестандартна форма, заобиколен от цветни лехи и високи папрати.
От куполообразния таван висеше полилей, състоящ се от стотици миниатюрни тъмносини глобуси. В същия цвят бяха роялът и полицата над мраморната камина.
Спираловидна стълба от кована мед водеше към второто ниво. На площадката бяха поставени саксии с увивни растения с прекрасни розови цветове.
Обстановката беше толкова изискана, че дори присъствието на полицаите, струпаните едно върху друго устройства и преносимите монитори не помрачаваха впечатлението.
„Толкова е красиво, че чак се чувствам неловко“ — помисли си Ив. Чу бурен смях откъм трапезарията и решително прекоси разкошното помещение. Сцената, която видя, я накара гневно да присвие очи.
