Красивата актриса се огледа с престорено безразличие, но всъщност си отваряше очите на четири.
— Фийни, обърни внимание на нашата приятелка. Предполагам, че е включила записващо устройство и позволява на приятелчетата си да огледат фоайето.
— Увеличи изображението от сектор осемнайсети до сектор номер трийсет и шест — нареди ирландецът на компютъра. Промърмори нещо неразбираемо, докато се взираше в изображението, сетне нареди да бъде увеличен друг, по-малък сектор. Ив имаше удоволствието да се наслади на пищния бюст на актрисата, който бе почти открит от дълбокото й деколте.
— Каква красота! — възкликна колегата й.
— Фийни, не го очаквах от теб!
Той примигна и се изчерви:
— Не говорех за жената, а за устройството. Виждаш ли как тя непрекъснато докосва медальона си? В него е монтирано записващото устройство. Истинско произведение на изкуството! Предполагам, че предава на честота триста и шейсет килохерца, има и чувствителен микрофон. Ако портиерът се оригне, тази машинка ще улови звука.
— Не можеш да го заглушиш?
— С апаратурата на Рурк мога да заглуша всичко, дори сигнал, който идва от Луната. Искаш ли веднага да опитам? — нетърпеливо попита той, като дете, което изгаря от желание да изпробва новата си играчка.
Ив попари ентусиазма му:
— Засега не предприемай нищо — нека заговорниците се уверят, че тук цари спокойствие. Да му се не види, Фийни, значи все пак не са се отказали! — Погледна ръчния си часовник и добави: — Остават четирийсет и пет минути. Не откъсвай поглед от скъпата Лайза. Отивам да проверя дали хората са по местата си.
Петнайсет минути преди часа, в който се очакваше заговорниците да приведат в изпълнение плана си, Ив отиде в залата за конференции, която се намираше под балната зала. Лайза вече беше изпълнила задачата си. Чрез записващото устройство, монтирано в медальона й, съучастниците й бяха „видели“ по колко души охраняват всяка врата, както и индикаторите за алармената система. След това се беше прибрала в стаята си, а Фийни очакваше сигнала на Ив, за да заглуши сигнала. Двама униформени полицаи, снабдени с шперцове, бяха готови да отключат вратата и да арестуват красивата актриса.
Ив безкрайно съжаляваше, че ще пропусне тази гледка.
Заговори в устройството, което беше прикрепила към ревера си:
— Фийни, чуваш ли ме?
— Идеално.
Тя се свърза с водачите на всички екипи, като чрез мониторите проверяваше разположението им. Накрая провери и оръжието си, потърка рамото си и с изненада откри, че болката е понамаляла.
Като видя, че Рурк влиза в помещението, смръщи вежди:
— Забранен е достъпът на цивилни. Изчезвай! Отиди в апартамента си на горния етаж.
— Забравяш, че като собственик на хотела имам право на достъп до всички помещения. Имам и разрешение от командир Уитни. В момента съм един от вас, лейтенант.
Ив беше уверена, че той ще се справи със задачата си не по-зле от всеки полицай, въпреки че както беше облечен с черен панталон и черен пуловер, повече приличаше на нарушител на закона, отколкото на негов защитник.
— Въоръжен ли си?
Рурк многозначително погледна записващото й устройство — очевидно знаеше, че разговорът им се подслушва.
— Цивилните лица, макар и консултанти на полицията, нямат право да носят оръжие.
Което означаваше, че е въоръжен. Тя примирено въздъхна. Ако се стигнеше до схватка с нападателите, предпочиташе съпругът й да не е безпомощен.
— По даден сигнал ще обезвредим бандитите. Трябва да действаме бързо и ефикасно — обясни тя и огледа мъжете и жените, които се бяха събрали тук, за да изслушат последните й инструкции. — Всеки от вас знае каква е задачата му. Прикривайте се взаимно. Тези хора са отчаяни и навярно ще окажат съпротива. Сведенията от разузнаването ни показват, че нападателите са въоръжени само със спринцовки с транквиланти, но не сме напълно сигурни, че не носят по-смъртоносни оръжия. Заловете ги и ги обезоръжете. Предупреждавам ви, че устройството за заглушаване на сигнала ще въздейства и на нашата апаратура. Ето защо известно време ще изгубим връзка помежду си. Да го сведем до минимум. Леник, дай на цивилния предпазна жилетка и записващо устройство.
Оставаха пет минути до два часа. Ив беше прикована пред монитора, но за миг отмести поглед, когато Рурк влезе при нея:
— Къде ти е предпазната жилетка?
— А твоята къде е?
— Не съм задължена да я нося.
— Отказала си се от нея, защото възпрепятства движенията. Да не губим време в безсмислени спорове… Забелязвам, че Хънроу се придвижва към задния вход. Много скоро ще разбере колко мразя предателите като него.
— Ще бъде подведен под отговорност наравно с останалите, но ще се погрижа да имаш на разположение една минута, за да го уволниш.
— Задължен съм ти.
— Ето го и максиавтобусът! Всички по местата си! Бъдете готови!
Грамадното превозно средство рязко зави вляво и изкърти предната броня на лек автомобил, който се движеше в отсрещното платно. Сетне се преобърна като костенурка на едната си страна и се заби в съседната сграда. Зазвъняха счупени стъкла, от отвора изскочи кълбо дим. Като по даден сигнал минаващите коли спряха, шофьорите и пътниците изскочиха навън и хукнаха да бягат. Алармената система на бижутерийния магазин се включи, зави сирена.
На другия монитор Ив видя как камионът спря пред задния вход на хотела и Хънроу, който досега се криеше в сенките, изтича към него.
Също като Рурк шестимата мъже, които изскочиха от камиона, бяха облечени в черно. Носеха черни маски и тънки ръкавици, които предпазваха ръцете им и поддържаха гъвкавината на пръстите им.
— Мик е с тях — промълви Рурк. — Значи не е избягал. Честно казано, не очаквах такава смелост от него.
„По-късно ще поговорим по този въпрос“ — помисли си Ив и напрегнато заговори в микрофона:
— Седем души, повтарям, седем души проникват в сградата през задния вход откъм западната страна на сградата!
— Почакай! — Рурк сграбчи ръката й, без да откъсва поглед от монитора. — В камиона има още трима души.
— Как разбра?
— Мик ми даде знак. Използваме кодове от младежките ни години, които са известни само на нас двамата. Тримата в камиона са въоръжени с лазерни оръжия като тези на полицията. Имат и малка установка за изстрелване на ракети, които се насочват от телесната топлина.
Когато Мик влезе в хотела, Рурк застана пред съседния монитор и видя как приятелят му се зае да обезвреди първото охранително устройство. Слушаше с половин ухо как Ив съобщава на хората си новата информация.
— Нападателите, които проникнаха в хотела, също са въоръжени, най-вече със спринцовките, за които вече знаем. Двама разполагат с полицейски лазерни оръжия. Сред нападателите има и жена. Тя е експерт по ръкопашна борба, в десния си ботуш е скрила нож… — За миг Рурк се извърна към съпругата си и промърмори: — Надявам се, че помощта, която ни оказва Мик, ще бъде взета като смекчаващо вината обстоятелство.
Не й задаваше въпрос, защото не се съмняваше в чувството й за справедливост.
— Нека всичко приключи благополучно, после ще се пазариш — отвърна тя.
