модните си маратонки. — Какво те мъчи, Пийбоди? Да не би програмата на Чарлс да е запълнена? Говориш като жена, която е останала на сухо.
— Да го духаш!
— С удоволствие, скъпа. Ако си послушно момиче, ще ти излезе безплатно.
Двамата едновременно скочиха на крака.
— Няма да ти позволя да ме докоснеш дори за милион долара! — изсъска тя.
— Както кажеш, миличка. И без това нямам време за смотани провинциалистки, дето се мислят за голяма работа, защото носят униформа.
— Престанете! — намеси се Ив, която незабелязано от двамата се беше върнала в кабинета. — Веднага престанете! — Забеляза, че помощничката й всеки момент ще избухне в сълзи, пък и Макнаб изглеждаше така, като че ще се разреве като обидено хлапе. До гуша й беше дошло от двамата влюбени. — Ако обичате, уреждайте взаимоотношенията си в извънработно време! Пет пари не давам дали ще се сдобрите, или ще продължите да се гледате като куче и котка. Запомнете, че очаквам да си вършите работата. Тежко ви и горко, ако се провалите! Ясно ли е?
— Да, лейтенант — промърмориха едновременно двамата.
— Пийбоди, свържи се с болницата и провери дали Лейн още е под наркоза. Разбери дали човекът, който следи Лайза, е предал нова информация. Макнаб, искам обстоен анализ на данните за Конъли. Разполагаш с два часа да изготвиш доклад с всички възможни варианти за действията на заговорниците.
— Лейтенант, разбрах, че Рурк…
— Изпълнявай нарежданията, детектив, и не влизай в спор с висшестоящите!
— Слушам, лейтенант.
— Действай тогава. — Тя измарширува до врата между двата кабинета и рязко я отвори, Фийни и Рурк, които бяха седнали зад бюрото, едновременно вдигнаха погледи.
— Фийни, наредих на Макнаб да анализира данните. Ако обичаш, погрижи се да не се разсейва и веднага да се залови за работа.
— Дадено, Далас.
Ив го изчака да излезе и да затвори вратата.
— Капнала съм от умора — промълви. — Имам ужасно главоболие и много съм ти ядосана.
— Май това е всичко, а?
— Не, не е. Обаче нямам нито сили, нито време да влизам с теб в словесен двубой, на какъвто преди секунди имах нещастието да присъствам. Не е трябвало да позволиш на Конъли да се измъкне безнаказано. Ала това е моята гледна точка. Ако погледнем нещата през твоите очи, постъпката ти е правилна. По този въпрос никога няма да постигнем съгласие, но се налага взаимно да си помагаме, докато се справим със заговорниците. Едва тогава ще обсъдим защо стоим от двете страни на барикадата. — Понечи да излезе, но когато завъртя валчестата дръжка, вратата се оказа заключена. — Отключи веднага! Не си играй с мен!
— Предпочитам да ми вдигнеш скандал и веднъж завинаги да приключим с този въпрос. В момента гневът ти е взел превес над логиката, но ако поговорим, може би ще стигнем до компромис. Моля те, отдели ми няколко минути.
— Нямаме време да анализираме взаимоотношенията ни.
— Наскърбих те, знам. Въобразяваш си, че съм те пренебрегнал заради Мик, но знай, че грешиш.
— Ти грешиш! — Ив се обърна и го погледна в очите. — Оскърбеният си ти, но не ми позволи да те защитя. Взе решение, без да се посъветваш с мен, без да ми дадеш възможност да потърся възмездие заради злото, което ти причиниха.
— Щеше да изпратиш Мик в затвора, нали? Скъпа Ив, така нямаше да отмъстиш заради мен. Знаеш някои подробности от миналото ми, но не всички.
„Не всички“ — мислено повтори Рурк. Съмняваше се, че той самият знае или проумява цялата истина, но бе готов да сподели още един епизод, който досега бе пазил в тайна от нея.
— Твоето минало възкръсва в кошмарите, които те разяждат отвътре, а моето живее дълбоко в душата ми. Знаеш ли колко години бяха изминали, преди отново да се върна в Ирландия? Аз не знам броя им. Едва когато двамата с теб заминахме за Дъблин да погребем приятелката ми от детинство, се осмелих да отида в квартала, в който бях роден.
Втренчи се в ръцете си и продължи:
— С тези две ръце се вкопчвах във всяка благоприятна възможност, крадях и мамех, използвах ума си, за да се измъкна от блатото. А когато успях, загърбих всички, които се бяха борили рамо до рамо с мен, опитах се да залича спомена за мъртвия изверг, който беше превърнал живота ми в ад. Той ми причини неописуеми мъки, промени ме и малко оставаше да ме превърне в свое подобие.
— Не! Не е вярно! — Тя неволно пристъпи към него.
— Щеше да го направи — настоя Рурк, — ако не бяха приятелите ми, които ме спасиха от обезумяване и пълна деградация. Издържах и тръгнах по свой път, защото имах насреща хора, на които да разчитам в най-тежките мигове от живота ми. Едва когато миналата година с теб заминахме за Дъблин да погребем Джени, осъзнах, че съм им длъжник, че не съм им се отплатил за приятелството и за подкрепата. До края на живота нямаше да си простя, ако бях предал Мик.
Тя тежко въздъхна, сетне изруга:
— Мътните го взели твоя приятел! Знам, че не можеше да постъпиш другояче, но те предупреждавам, че моите хора са по петите му.
— Не съм очаквал да го оставиш да се изплъзне. Предполагам, и той не си прави илюзии, че ще му се размине. Между другото, помоли ме да ти предам извиненията му заради неприятностите, които ти причини, и задето не успя лично да се сбогува с теб.
Ив презрително изсумтя, а той извади от джоба си флаконче и й го подаде:
— Помоли да ти предам един малък подарък.
— Какво е това, боклук ли?
— Пръст. Мик твърди, че е от могилата в Тара, където в далечното минало са погребвали ирландските крале. Нищо чудно да е напълнил флакончето с пръст от нашата градина, но по-важен е жестът. Твърдеше, че носи щастие и че било подходящ подарък за най-царственото ченге, което бил виждал.
— Какъв лицемер!
— Във всеки случай жестът е трогателен.
Тя забели очи и пъхна флакончето в джоба си:
— Царственото ченге се надява много скоро да има удоволствието отново да се срещне с галантния ти приятел. Междувременно ни е необходима помощта на цивилния консултант, за да ускорим анализирането на данните. Искам да съсредоточа цялото си внимание върху Йост и да оставя на вас, дроидите, да свършите черната работа.
— Мъдро решение, лейтенант. — Той заобиколи бюрото и я хвана за ръката. — Има още нещо, за което трябва да отделиш мъничко време.
— В момента не ми е до секс!
— За секс винаги има време, но сега говоря за друго. Йост притежава нотариален акт на името на Мартин Роулс за имот на брега на океана в тропическия сектор на курорта „Олимп“. Къщата току-що е завършена и собственикът й може да се нанесе.
— Да му се не види!
— Ако не го заловите в Ню Йорк, ще го пипнете на „Олимп“. Научих, че ползва услугите на декоратори от моята фирма за обзавеждане на къщата. След четири дни има насрочена среща с тях. Запазил си е стая в най-големия хотел, в които има и казино. Имам списък с транспортните средства, които пътуват за „Олимп“. Само една совалка излита от Ню Йорк. Изпратих ти цялата информация по електронната поща.
— Веднага ще се възползвам, нямаме нито миг за губене.
Разделиха се на два екипа, Макнаб помагаше на Рурк да изготвят нова стратегия за охраната на залата в хотел „Палас“. Ив и Пийбоди обсъдиха най-добрата стратегия за залавянето на Йост, а Фийни беше
