разбра, че гневните й думи са попаднали право в целта.
„Нараних най-скъпото си същество“ — разкаяно си помисли и тежко въздъхна.
Рурк се обърна към бюрото:
— Както вече споменах, Мик ми предаде плановете на заговорниците. Направих копия и за теб. Когато бъдат предупредени за нападението, служителите от охраната успешно ще обезвредят бандитите. Предполагам обаче, че държиш в операцията да участва и твоят екип. Нейпълс и съучастниците му ще бъдат заловени в рамките на трийсет и шест часа.
„Ами ако междувременно Йост убие някого? — помисли си тя. — Какво ще се случи, ако Рурк е рискувал живота на друг приятел, за да спаси приятеля си от детинство?“
— Ако имаш някакви въпроси… — подхвана той, но сякаш прочете мислите й, защото млъкна и едва след няколко секунди промълви: — Не мога да се променя, да изневеря на истинското си „аз“. Положих неимоверни усилия да загърбя миналото, да се превърна в нов човек, но в душата си оставам момчето от бедняшкия квартал в Дъблин. Компютър, копирай на диск всички данни.
Ив изчака машината да изпълни задачата, взе дисковете и тръгна към вратата. На прага се обърна и промълви:
— Дано приятелят ти да си струва жертвата, която правиш за него.
Излезе, без да каже нито дума повече.
Свърза се с хората от екипа си и ги повика на спешно съвещание, което щеше да се проведе в кабинета й в къщата. Сетне отиде да претърси стаята на Мик с надеждата да открие нещо, което да й подскаже къде се е укрил.
Тъкмо когато гневно тресна вратичката на бюрото, Съмърсет отвори вратата и се вкамени от ужас.
— Лейтенант, какво правите? Това бюро е безценна антика от осемнайсети век! Моля, проявявайте необходимото уважение към подобни вещи.
— И аз искам да се отнасяш с уважение към мен, но не се получава! — тросна се тя, измъкна чекмеджето, хвърли го на пода, като видя, че е празно, и се спусна към леглото.
— Престанете! Веднага престанете! — извика икономът и изтръгна от ръцете й завивката. — Ще съсипете прекрасната изработка! Не виждате ли, че това е ирландска дантела, апликирана върху коприна?
— Слушай, приятел, ще ми се да смачкам фасона на някого и твоята физиономия ми се струва идеална за целта. — Задърпа завивката, но Съмърсет се беше вкопчил със сетни — сили в другия край.
Тя рязко я пусна и доволно се усмихна, като видя как досадникът залитна и се блъсна в стената. Изчака го да си поеме въздух и го обсипа с въпроси:
— Кога си тръгна Конъли? Носеше ли багаж? Чакаше ли го кола или взе автобус?
Съмърсет само изсумтя.
— Сигурно знаеш какво е направил и какво възнамеряваше да стори. Предполагам, че Рурк вече те е осведомил… — „Споделил е с теб, но е премълчал истината пред мен“ — помисли си с горчивина. — Искаш ли да се отърве безнаказано?
— Нямам мнение по въпроса.
— Нима? Значи укриваш хората, които платиха на Йост да те убие!
— Сигурен съм, че Мик не е знаел.
Ив безпомощно вдигна ръце и толкова силно ритна леглото, че икономът веднага се втурна да провери каква повреда е причинена на безсъмнено ценната антика.
— Какво ви става и на двамата с Рурк? Конъли е признал, че е един от ключовите играчи. Защо му позволихте да напусне къщата?
— Рурк нямаше избор. — Съмърсет въздъхна с облекчение, като се увери, че леглото не е пострадало, обърна си и я погледна в очите. — Ако го обвинявате, значи в крайна сметка не сте успели да го опознаете.
— Въпросът е, че май той не ме познава! — не му остана длъжна Ив.
Икономът внимателно разстла смачкана завивка върху леглото. Каза си, че все пак е задължен на тази жена, задето само преди няколко часа беше взела неговата страна пред Рурк.
— Чувствате се предадена, защото се е застъпил за приятеля си, нали?
— Прекрасен приятел, няма що! Само дето е кроял планове да го ограби.
Съмърсет се усмихна:
— Мик не е смятал, че ограбва приятеля си от детинство. Мисля, че и Рурк не тълкува по този начин участието му в заговора. Само вие виждате нещата в прекалено черни краски, но затова е виновен гневът ви. Донякъде ви оправдавам. Но ще ви мине, като видите колко страда Рурк. Наистина ли искате да му причините страдание?
Обърна се и излезе, като остави вратата отворена.
Тя усети, че краката й се подкосяват, и приседна на ръба на леглото. Галахад безшумно прекрачи прага, скочи върху леглото, изтегна се върху копринената завивка и впери поглед в Ив.
— Престани да ме зяпаш! — сопна се тя. — Всяка вечер си лягаше с Мик, значи си негов съучастник!
Въпреки усилията на целия екип да открият Мик, той сякаш беше потънал вдън земя. Единствената й надежда беше той да удържи обещанието си и да не съобщи на Нейпълс, че е бил разкрит.
Ив си казваше, че дори заговорниците да се откажат от обира, Йост не е от хората, които изоставят работата си недовършена. Платено му е да убие Съмърсет и ще го направи. Това ще й даде повече време и ако късметът й проработи, чрез наемния убиец ще се добере до Нейпълс. За нея разследването ще приключи едва когато залови и двамата.
— Продължаваме да действаме по предположението, че обирът ще бъде извършен — обърна се тя към членовете на своя екип, които се бяха събрали в кабинета й. — Планът на престъпниците вече е приведен в изпълнение и дори бягството на Конъли няма да има сериозни последствия. Нейпълс разполага с цялата информация, освен това е вложил много средства в операцията и ще иска да си ги възвърне.
— Ако Конъли реши да му разкаже, че са разкрити — замислено промърмори Фийни, — може би няма да се откажат от обира, но ще променят стратегията. Да речем, че ще отложат операцията, или пък ще я ускорят, а може би имат резервен план.
— Съгласна съм. Предлагам да действаме според схемата, като я променяме според ситуацията. Да не забравяме, че обирът може да бъде извършен всеки момент.
— Няма да се справим без Рурк и неговите хора — намеси се Макнаб.
— Зная. Фийни, ако обичаш, обсъди този въпрос със съпруга ми. — Тя посочи вратата към съседния кабинет.
Ирландецът само вдигна вежда, стана, почука и отиде в другото помещение.
— От вас искам да прочетете няколко пъти информацията за Конъли и да я наизустите — нареди Ив на помощничката си и на Макнаб, сетне отиде в кухнята да изпие чаша кафе.
Чувстваше необходимост за малко да остане сама и да помисли на спокойствие.
Пийбоди крадешком погледна младежа, после побърза да извърне очи. Никога не бе предполагала, че пренебрежението му толкова ще я засегне. „Не ми говори, като че ли вината е моя! — мислеше си гневно. — Часове след като се скарахме, си е легнал с някаква червенокоса мръсница! Подлец с подлец!“ Слуховете за оргията, организирана от Макнаб, бяха достигнали и до нея. Не издържа и наруши мълчанието:
— Добре ли изкара с новата си приятелка?
— Супер!
— Целуни ме отзад!
— Наистина ли го искаш?
Тя презрително вирна нос:
— Не ходя с леваци, дето си имат работа с леки жени.
— Аз пък не ходя с жени, които общуват с жигола — не й остана длъжен той.
— За разлика от теб жиголата са истински кавалери.
— Разбира се, нали затова им се плаща. — Той кръстоса крак върху крак и възхитено заоглежда
