— Сигурен ли си, че Нейпълс е наредил да очистят Брит и Джо?
— Да, сигурен съм.
— Искал е да отстрани и Съмърсет… — Мик кимна и тежко въздъхна: — Вече ми е ясна картинката. Добре, ще ти кажа всичко — онези имат внедрени хора сред твоите служители. Един от охраната и друг, който работи в хотела. Казват се Хънроу и Билик. Операцията ще се проведе утре през нощта. Точно в два след полунощ максиавтобус и лека кола ще се сблъскат на улицата пред хотела. Автобусът ще се преобърне и ще счупи витрината на бижутерийния магазин на партера. Наели са шофьор, който е истински каскадьор. Спомняш ли си нашия приятел Килкър?
— Да.
— Шофьор е синът му и трябва да ти кажа, че момчето е още по-кадърно от баща си. Ще избухне пожар, който ще предизвика суматоха. Ченгетата, хората от охраната и пожарникарите ще се борят с пламъците и ще прогонват евентуалните крадци, подмамени от лесната плячка. Същевременно пред главния вход на хотела ще спре камионетка с шестима души, въоръжени със спринцовки, съдържащи силен опиат. Сред тях трябва да бъде и моя милост. Задачата е да се извадят от строя ключовите хора от охраната. На мен е възложено да обезвредя сигналната система. Измислих начин да я изключа в продължение на дванайсет минути… Честно да си призная, това ми отне шест месеца къртовска работа и накрая пак не успях да разширя интервала от време, както искаха шефовете.
Усмихна се кисело и добави:
— Системата е истинско чудо на техниката. И цяла година да си бях блъскал главата, нямаше да се справя, ако не бяха информаторите.
— Благодаря за комплимента, но това в момента изобщо не ме вълнува.
— Все пак искам да знаеш, че на света няма друг, дето щеше да се справи — самодоволно отбеляза Мик. — Но да продължим по-нататък. Всеки от екипа знае кои предмети трябва да вземе, а цялата операция ще продължи точно десет минути. Две минути се предвиждат за излизане от хотела, след което камионетката ще потегли, без да се чакат закъснелите.
Той стана и остави чашата на масичката:
— Ще ти предоставя моите дискове, за да се запознаеш с плана. — След кратко колебание добави: — Трябваше да се досетя какво се крои и да не се обвързвам с престъпници като Нейпълс. Грешката ми е непростима, но ти давам дума, че ще направя всичко възможно да я изкупя. Ще ме предадеш ли на ченгетата, ако ти помогна да предотвратим обира?
Рурк го погледна в очите и проумя искреното му разкаяние.
— Няма — промълви.
Ив влезе в къщата с гръм и трясък, задъхваше се от ярост. Затича към стълбата и бе готова да изблъска Съмърсет, който се изпречи на пътя й.
— Къде са? — извика гневно.
— Рурк е в… другия си кабинет. Лейтенант…
— После ще говорим! Мътните го взели! — Тя изтича нагоре по стълбата, втурна се по коридора. С треперещи пръсти набра кода за достъп до помещението, в което беше нелегалният компютър на съпруга й, и хвана оръжието си, преди да отвори вратата.
Рурк не седеше зад подковообразното бюро, а се облягаше на плота, взирайки се данните и в диаграмите на мониторите на стената. В помещението цареше гробна тишина, нарушавана само от тихото жужене на компютъра.
— Къде е Конъли?
— Няма го — отвърна Рурк, без да откъсва поглед от мониторите. Изумен беше от гениалния план на заговорниците и знаеше, че ако не го беше разкрил навреме, заговорът щеше да успее.
— Веднага трябва да го намеря. Мръсникът е замесен в обира!
— Зная. — Тонът му беше толкова спокоен, че едва след секунди тя осъзна смисъла.
— Знаеш ли? Откога ти е известно? — Изправи се пред него, закривайки от погледа му мониторите. — Каква игра играеш, приятел?
— Никаква.
Ив разбра, че е откровен — въпреки че гласът му беше привидно спокоен, в погледа му проблесваха гневни искрици.
— Кога разбра, че той е замесен? — попита я.
— Когато установихме със сигурност, че целта на заговорниците е да извършат обир на предметите, които ще се продават на търга. Още тогава ти казах, че познавам само няколко души, които могат да осъществят операция от подобен мащаб. Мик е един от тях.
— Разбрал си, че е замесен, но не благоволи да го споделиш с мен, така ли?
— Още нямах доказателства, но вече съм сигурен, че и той е сред заговорниците.
— Така ли? И защо си толкова сигурен?
— Попитах го и той си призна — простичко отговори Рурк. — Предаде ми плановете за операцията. Знаеш ли, щели са да успеят — добави с нескрито възхищение. — Ако не бяха допуснали грешки, ако не се бяха случили непредвидени събития, операцията е щяла да се увенчае с успех.
— Попита го, а? — избухна тя. — Браво, поздравявам те! Къде е този мошеник?
— Нямам представа. Позволих му да си отиде.
— Ти… — Ив едва не се задави — не очакваше, че собственият й съпруг ще я предаде. — Пуснал си го да си отиде, така ли? Случайно да ти хрумна, че той е една от ключовите фигури в заговора? Хрумна ли ти, че позволяваш да се изплъзне един крадец, който щеше да ти забие нож в гърба?
— Не се безпокой. Имам запис на самопризнанията му, в които той разкрива подробности за операцията на бандитите. Но едва ли ще подпомогнат разследването ти — Мик не е подозирал, че и Йост е замесен.
— Как можа да го изпуснеш! Има още куп неща, за които исках да го разпитам! Не трябваше да го правиш, нямаш право да се намесваш в работата на полицията! Само това липсваше — сега този подлец ще предупреди съучастниците си!
— Ив…
— Мътните те взели, Рурк! Двама души бяха жестоко убити, същото щеше да се случи и със Съмърсет. Цели два часа разпитвах Винс Лейн, докато науча подробностите, и докато го сплаша да си държи езика зад зъбите и да не предупреди другите играчи. Знаеш ли колко усилия ми струваше да увещая прокурора да го обвини само по един параграф? Обещах на онзи охлюв Винс да бъде включен в програмата за защита на свидетелите, после уредих да го закарат в болницата под предлог, че е получил алергичен шок. Сега мръсникът си лежи в най-хубавата болнична стая и е натъпкан със сънотворни, за да съм сигурна, че няма да се свърже с приятелчетата си.
— Умен ход. Бас държа, че щеше да пропее, ако не беше упоен, още повече, че Лайза е информатор на престъпниците.
Ив безпомощно разпери ръце, стисна юмруци и рязко се извърна, преди да ги стовари върху гърдите му.
— Жалко за умния ми ход, след като си изпуснал Конъли. Първата му работа ще бъде да се свърже с Нейпълс и операцията ще бъде отменена. Репутацията ти ще бъде непокътната, а Йост за пореден път ще се изплъзне от полицията.
— Мик няма да предупреди Нейпълс.
— Глупости! Сигурно вече го е предупредил…
— Грешиш! — прекъсна я Рурк. — Ако имах дори капчица съмнение, че ще го направи, или че знае за участието на Йост, щях лично да го предам в ръцете ти. Ала знам, че колкото и невероятно да ти изглежда, приятелят ми е честен човек. Не можех да го предам, Ив. Предполагам, че няма да разбереш чувствата ми…
— О, господинът бил чувствителен! — озъби се тя. — Дано когато открием следващата жертва, удушена със сребърна жица, да разбереш, че криворазбраното ти чувство за лоялност е струвало живота на някого.
Рурк остана безмълвен, но дълго не откъсна поглед от лицето й. Само очите му потъмняха от болка и тя
