впечатление, когато жена в прозрачна бяла рокля стана и затанцува сама. Ив поръча да й донесат вода и учудено повдигна вежди, когато й я поднесоха в бокал от синтетично сребро.
Заслуша се в разговора на седящите на масата зад нея и й стана забавно, когато ги чу съвсем сериозно да обсъждат преживяванията си в астралния свят. На масата, разположена наблизо, две жени разговаряха за предишния си живот, когато са били жрици в един храм в Атлантида. Запита се защо хората вярват, че животът им преди прераждането е бил много по-екзотичен и вълнуващ от сегашния. С ирония си каза, че навярно на човек късметът му проработва само веднъж.
В този момент забеляза Алис, която току-що беше влязла в бара. Веднага й направи впечатление, че девойката е неспокойна. Нервно кършеше пръсти, раменете й бяха напрегнати, очите й се стрелкаха като на изплашено животно. Ив я изчака да огледа залата и да я забележи, сетне й кимна. Алис отново хвърли тревожен поглед към входа и забърза към маста. Когато се приближи, прошепна:
— Радвам се, че сте тук. Страхувах се, че няма да дойдете. — Пъхна ръка в джоба си и извади сребърна верижка, на която беше окачен гладък черен камък. — Моля ви, сложете този медальон — настоя тя, когато видя, че Ив се колебае. — Камъкът се нарича обсидиан и е поръсен със светена вода, за да предпазва от злите сили.
— Точно това ми трябва — шеговито заяви Ив и си сложи медальона.
— Повиках ви тук, защото това е най-безопасното, „най-чисто“ място. — Алис тревожно се огледа и продължи: — Едно време често идвах в този бар. — Когато забеляза сервитьорът да се приближава към маста, тя с две ръце сграбчи амулета на шията си. Поръча си някаква напитка, наречена „Златно слънце“, дълбоко си пое въздух и отново се обърна към Ив. — Трябва да събера смелост за онова, което ще ви кажа. Опитах се да медитирам, но не успях. Страхувам се до смърт.
— От какво се боиш, Алис?
— Страхувам се, че онези, които убиха дядо ми, са ме набелязали за следващата си жертва.
— Кой уби дядо ти?
— Злите сили. Умъртвяването на хора им се отдава най-добре. Сигурно няма да повярвате на думите ми. Прекалено прагматична сте. — Тя взе питието от сервитьора, за миг затвори очи, сякаш се молеше, сетне бавно поднесе чашата към устните си. — Ала знам, че ще ми обърнете внимание. Инстинктът ви подсказва, че не лъжа и че животът ми действително е в опасност. Не искам да умра — прошепна девойката и остави чашата си на масата.
„Това е първото смислено нещо, което си казала“ — помисли си Ив. Виждаше, че Алис наистина е изплашена до смърт, докато на поклонението умело се беше прикривала, навярно за да не разтревожи семейството си.
— От кого се страхуваш и защо?
— Трябва да ви обясня всичко, от игла до конец. Необходимо е да се пречистя, преди да изкупя вината си. Дядо ми ви уважаваше, затова реших да се доверя именно на вас. Знайте, че не съм вещица по рождение.
— Нима? — иронично възкликна Ив.
— Може би не ви е известно, но има вещици по рождение и такива като мен, които по-късно се увличат по магьосничеството. Научих за култа уика в университета и когато навлязох в същността му, започнах да изпитвам желание да принадлежа към него. Привличаха ме ритуалите, търсенето на равновесие в природата, радостта от живота и позитивните принципи на етиката. Не казах на семейството си за новото ми увлечение. Страхувах се, че няма да ме разберат. — Наведе глава и гъстата й коса закри лицето й. — Харесваше ми цялата тази тайнственост, бях прекалено млада и ми се струваше много забавно да танцувам гола на някоя поляна. Родителите ми… — Момичето отново вдигна глава. — Те са изключително консервативни. Може би именно заради това исках да извърша нещо… предизвикателно.
— Един вид бунт срещу закостенелите им схващания, нали?
— Точно така. — Алис тежко въздъхна. — Ако искрено бях приела посвещаването ми в магьосничеството и в неговите догми, сега всичко щеше да бъде различно. Оказах се слабохарактерна и прекалено самоуверена. — Отпи от чашата си и продължи: — Поставих си за цел да узная всички подробности, непрекъснато сравнявах и анализирах разликите между черната и бялата магия. Казвах си, че не бих могла да разбера същността на едната без да познавам нейната противоположност.
— Струва ми се логично.
— Ала не е — настоя Алис. — Самозаблуждавах се, самочувствието и интелектът ми ме подведоха. Реших, че ще изуча теоретично принципите на черната магия. Ще беседвам с онези, които са избрали „другата пътека“ и ще открия какво ги е накарало да се отклонят от правия път. Смятах, че ще бъде много забавно. — Тя печално се усмихна. — И отначало очакванията ми се оправдаха.
„
— Навярно тогава си се запознала със Селина Крос.
Момичето пребледня, стисна юмрук и с показалеца и малкия си пръст направи знака на дявола.
— Откъде знаете за нея?
— Направих известни проучвания. Не исках да дойда на срещата неподготвена. Самата ти си внучка на полицаи и знаеш колко важна е предварителната информация.
— Пазете се от нея. — Алис стисна устни. — Пазете се.
— Тя е мошеничка на дребно и наркопласьорка.
— Грешите. Селина е много повече от обикновена измамница. Повярвайте ми, лейтенант. Знам цялата истина. Тя ще започне да ви преследва, ако я предизвикате.
— Мислиш ли, че по някакъв начин е причинила смъртта на Франк?
— Да. — Очите на девойката се наляха със сълзи и сякаш станаха още по-сини. — И то по моя вина. Аз съм виновна за всичко!
Ив се приведе, за да закрие разтревоженото й лице от любопитни погледи.
— Разкажи ми за нея.
— Запознахме се преди около година на събора на магьосниците в навечерието на Халоуин. Самозалъгвах се, че това ще допълни събраната от мен информация. Не осъзнавах колко дълбоко съм затънала, до каква степен съм попаднала под властта на черната магия, доколко съм завладяна от нейната ненаситност. По онова време още не бях участвала в ритуалите, а само наблюдавах извършването им. После се запознах със Селина и с онзи, когото наричат Олбан.
— Кой е този Олбан?
— Неин служител. — Алис притисна юмрук към устните си. — Не си спомням точно какво се случи през онази нощ. Едва сега разбирам, че сигурно са ми направили магия. Позволих им да ме заведат в очертанията на кръга, да съблекат дрехите ми. Дочух биенето на камбаните и монотонния напев, отправен към Господаря на мрака. Наблюдавах как принесоха в жертва една овца и заедно с останалите опитах от кръвта й. — Тя засрамено наведе глава. — Да, пих от кръвта на животното и изпитах невероятно удоволствие. През онази нощ бях олтарът. Не усетих кога са ме привързали към огромния камък, но не усещах страх, а сексуална възбуда. — Без да вдига поглед, Алис зашепна: — Всеки член на братството мина покрай мен втривайки в тялото ми благоуханни масла и кръв. Монотонният припев изпълваше съзнанието ми, усещах горещината, лъхаща от огъня. После Селина легна върху мен и… и започна да прави нещо с мен. Бях девствена, не знаех какво означава сексът. След известно време тя се плъзна нагоре по тялото ми и Олбан ме възседна. Селина ме наблюдаваше. Той стисна гърдите й и проникна в мен. А тя не откъсваше поглед от лицето ми. Исках да притворя клепачи, но не можех. Непрекъснато се взирах в очите й. Имах чувството, че не мъжът, а тя ме обладава.
Сълзите й закапаха по покривката. Въпреки че Ив беше седнала така, че да прикрива девойката, неколцина души от съседните маси любопитно гледаха към тях.
— Била си упоена, Алис. Възползвали са се от теб. Няма от какво да се срамуваш.
Девойката за миг вдигна очи и погледът й накара сърцето на Ив да се свие от жалост към нея.
