Ритуал в смъртта

— Добре дошли. — В гласа й се долавяше напевен ирландски акцент. — Моля, настанете се удобно. И двамата ли искате да ви гледам?

— Не, само на мен. — Ив се настани на една от масичките. — Колко струва един сеанс?

— Гадаенето е безплатно. Приемаме само доброволни помощи. — Тя грациозно седна и се обърна към Рурк: — Щедростта ви ще бъде оценена, господине. Госпожо, подайте ми лявата си ръка. — Девойката подложи шепа под дланта на Ив и отначало не я докосна. — Чувствам сила и смелост. Съдбата ви е необикновена. Преживяла сте травма, линията на живота ви е прекъсната, когато сте била много млада, почти дете. Усещам невероятно страдание и тъга. — Вдигна поглед и впери ясните си сиви очи в лицето на Ив. — Запомнете, че нямате никаква вина за случилото се. — Стисна ръката й, когато тя инстинктивно я отдръпна. — Не се опитвайте да си спомните всичко, докато не сте напълно готова. Долавям скръб и съмнения в собствените способности, потиснати страсти. Била сте самотна жена, посветила се на една- единствена цел. Имате силно развито чувство за справедливост и дисциплина. Виждам големи неприятности. Сърцето ви е било сломено, не, направо разбито. Ето защо сте била твърдо решена да запазите жалките отломки. Това е ръка на способен човек, на когото можеш да се довериш.

Девойката посегна към дясната ръка на Ив, но не сведе очи към нея. Погледът й остана прикован към лицето на младата жена.

— Сенките от миналото още ви обгръщат и скоро не ще намерите пълен покой. Ала все пак сте открила своето място в живота. Властта ви подхожда, както и отговорностите, с които е съпроводена. Упорита сте, понякога не виждате по-далеч от носа си, но сте открила лек за разбитото си сърце и това е любовта. — Русокосата Касандра погледна към Рурк и изражението й се смекчи, щом отново впери очи в Ив. — Дълбочината на вашите чувства ви изненадва и дори ви плаши, макар да сте много безстрашна жена. — Тя прекара палеца си по дланта на Ив. — Сърцето ви трудно се спечелва. Но когато го подарите някому, подарявате го завинаги. Носите някакъв отличителен знак. Да, виждам полицейска значка. Направила сте правилния избор, може би най-добрият. Убивала сте и то неведнъж. Не сте имала друг изход, ала мисълта за това непрекъснато ви измъчва. Трудно ви е да разсъждавате трезво и да забравите емоциите. Отново ще убивате. — Сивите очи на девойката се замъглиха и тя силно стисна ръката на Ив. — Тъмно е… Тук властват тъмни, зли сили. Някои хора вече са мъртви, ще ги последват и други. Болка и страх. Тяло и душа. Трябва да защитите себе си и онези, които обичате.

Касандра се обърна към Рурк, сграбчи ръката му и бързо заговори на галски. Лицето й беше пребледняло, тя се задъхваше.

— Престани! — Ив, която цялата трепереше, рязко издърпа дланта си. — Признавам, че представлението беше страхотно. — Усети, че дланта я сърби и раздразнено я потърка в панталоните си. — Имаш набито око, Касандра. И си отлична актриса. — Тя бръкна в джоба си, извади кредитни жетони на стойност петдесет долара и ги остави на масата.

— Почакайте. — Русокосата девойка отвори малката бродирана кесийка, окачена на колана й и извади гладък, светлозелен камък. — Подарявам ви го. Това е талисман. — Пъхна го в ръката й и добави: — Винаги го носете с вас. — После се извърна и се скри зад мънистената завеса.

— Е, не ми съобщи, че ми предстои приятно презокеанско пътуване — иронично промълви Ив и се отправи към вратата. — А на теб какво каза?

— Говореше на странен диалект. Предполагам, че е от западните райони на Ирландия. — Той с наслада и страшно облекчение вдъхна хладния нощен въздух. — В общи линии думите й гласяха, че ако те обичам толкова много, както й се струва, не трябва да се отделям от теб. Че имало опасност да загубиш не само живота, но и душата си и че само заедно с мен ще оцелееш.

— Ама че шарлатанка! — Младата жена погледна камъка в шепата си.

— Задръж го. — Рурк сви пръстите й. — Няма да ти навреди.

Тя сви рамене, пъхна камъка в джоба си и заяви:

— Никога повече няма да се занимавам с медиуми.

— Прекрасна идея! — възкликна Рурк, хвана я под ръка и двамата влязоха в клуб „Акуериън“.

Трета глава

Ив си каза, че заведението е от висока класа, при това тук беше много по-тихо, отколкото в клубовете, които бе посещавала досега. Разговорите и музиката бяха приглушени. Масите бяха подредени нагъсто, но между тях имаше свободни пространства за движение, които напомниха на Ив за концентричните окръжности от бележката на Алис. По стените имаше огледала във формата на лунен сърп и звезди. Под всяко беше поставена запалена свещ и пламъкът й се отразяваше в блестящата повърхност. Между огледалата бяха поставени плочки, с изписани върху тях цифри и странни символи. Дансингът беше кръгъл, както и барът, където клиентите седяха на столове, изобразяващи зодиакалните знаци. Отначало Ив не позна жената, разположила се върху двете глави на зодия Близнаци, но след миг смаяно възкликна:

— Господи, но това е Пийбоди!

Рурк впери поглед в младата жена с дълга, ефирна рокля в синьо-зелени тонове. Тя носеше три гердана, които провисваха чак до кръста й, обеци от разноцветни метали подрънкваха под кичурите й права, късо подстригана коса.

— Виж ти — промълви той и широко се усмихна. — Кой би повярвал, че нашата Пийбоди е толкова ефектна жена?

— Признавам, че изглежда съвсем на място — колебливо произнесе Ив. — Искам да разговарям насаме с Алис. Защо не отидеш да правиш компания на сътрудничката ми?

— С най-голямо удоволствие. — Рурк критично огледа окъсаните й джинси и протърканото й кожено яке. — Лейтенант, длъжен съм да ти кажа, че ти изглеждаш съвсем не на място.

— Това намек ли е?

— Не, констатация. — Рурк нежно докосна трапчинката на брадичката й, прекоси залата и седна на високото столче до Пийбоди. — Хей, какво беше стандартното изречение, когато искаш да свалиш симпатична девойка? Може би трябва да попитам какво прави чаровница като теб в подобно заведение.

Пийбоди гневно го изгледа и направи кисела физиономия.

— Чувствам се като пълна идиотка в тази тъпа рокля.

— Изглеждаш прекрасно.

Тя презрително изсумтя.

— Не е в моя стил.

— Знаеш ли кое е най-очарователното в жените? — Той се приведе и докосна с пръст обеците й, за да зазвънтят. — Имате толкова различни стилове. Какво пиеш?

Пийбоди, която беше абсурдно поласкана от думите му, положи усилия да не се изчерви.

— Коктейл „Стрелец“ — отговори. — Това е зодиакалният ми знак. Предполага се, че напитката е подходяща за хора от моята зодия, тъй като е приготвена в съответствие с тяхната обмяна на веществата и с характера им. — Отпи от прозрачния бокал и добави: — Всъщност е доста приятна на вкус. Ти каква зодия си?

— Нямам представа. Мисля, че съм роден през първата седмица на октомври.

„Мисля, че съм роден… — повтори наум Пийбоди. — Колко е странно да не знаеш точната си рождена дата.“ А на глас каза:

— Значи си Везна.

— Тогава ще си поръчам питие, което отговаря на обмяната на веществата ми. — Извърна се да повика сервитьорката и погледна към Ив, която седеше сама. — На коя зодия смяташ, че отговаря началничката ти?

— Трудно ми е да определя. Характерът й е противоречив.

— Права си — промълви той.

От масата си, разположена във външната окръжност, Ив наблюдаваше всичко. В бара нямаше оркестър или поне холограмно изображение на оркестър. Музиката сякаш се пееше отвсякъде. Мелодични флейти и струнни инструменти, великолепен женски глас, който изпълняваше песен на непознат език.

Тя забеляза двойки, потънали в задълбочен разговор, други, които тихо се смееха. На никого не направи