— И все пак изгарям от срам. Бях девствена и усетих болка, но дори тя ми подейства невероятно възбуждащо. Болката беше придружена с неописуемо удоволствие. Бяха ме изнасилили, а аз молех да го сторят отново. И те го направиха. Всички членове на групата ми се изредиха. Призори вече бях тяхна покорна робиня. Когато се събудих, видях, че лежа между Олбан и Селина. Бях се превърнала в тяхна ученичка. И в тяхна играчка. — Отново отпи от чашата си, а сълзите продължаваха да се стичат по страните й. — Позволявах на тях и на техните любимци да правят всичко, което пожелаят с мен в леглото. Отдадох се на мрака. Мислех се за недосегаема, нехаех дали семейството ми ще научи за новото ми увлечение. Някой ме наклевети пред дядо ми. Той отказа да ми съобщи името му, ала знаех, че доносникът принадлежи към уиканите. Дядо се опита да ме спре, като ми каза, че знае всичко, а аз се изсмях в лицето му. Предупредих го да не се бърка в живота ми. Но мисля, че не ме е послушал.
Ив мълчаливо й подаде чашата с вода. Алис я взе и я пресуши на един дъх, сетне продължи:
— Преди няколко месеца открих, че Селина и Олбан тайно извършват ритуали. Пристигнах от колежа един ден по-рано. Отидох в дома им и дочух обредното пеене. Отворих вратата на ритуалното помещение. Двамата бяха там и извършваха жертвоприношение. — Ръцете й се разтрепериха. — Този път жертвата не беше овца, а дете. Момченце.
Ив стисна китката й и смаяно попита:
— Нима действително са убили дете?
— „Убили“ е прекалено цивилизована дума за онова, което те сториха с нещастното момченце. — Сълзите й внезапно пресекнаха и лицето й се изкриви от ужас. — Моля ви, не ме принуждавайте да ви описвам какво бяха направили с него.
Ив си каза, че рано или късно ще се наложи Алис да сподели ужасяващото преживяване, ала засега не искаше да я насилва.
— Разкажи ми каквото можеш.
— Видях… Селина, ритуалния нож, кръвта, писъците. Кълна се, че видях писъците — бяха като черни мълнии, които прорязваха въздуха. Беше прекалено късно да спася детето. — Отново вдигна насълзените си очи към Ив и в погледа й се четеше отчаяна молба да й повярват. — Беше прекалено късно, дори да имах силата и смелостта да му се притека на помощ.
— Била си сама, при това си изпаднала в шок — проговори Ив, като грижливо подбираше думите си. — Жената е била въоръжена, а момчето мъртво. Не би могла да му помогнеш.
Алис дълго се взира в нея, сетне закри лицето си с длани.
— Опитвам се да си го внуша. Съсипва ме мисълта, че не съм се притекла на помощ, на едно беззащитно дете, че избягах.
— Нищо не можеш да промениш. — Ив продължаваше да стиска китката на девойката, но беше поотхлабила хватката си. Спомни си, че веднъж беше закъсняла само с няколко секунди и едно дете бе загубило живота си. Не беше избягала, а бе убила виновника, ала така или иначе детето бе мъртво. — Не можеш да се върнеш и да промениш случилото се. Налага се да се примириш.
— Зная. Изида ми каза същото. — Алис тежко въздъхна и отпусна ръце. — Онези двамата бяха погълнати от „заниманието“ си и изобщо не ме забелязаха. Или поне така се надявам. Не казах нищо на дядо ми, не отидох в полицията. Изпитвах неописуем страх, повдигаше ми се. Не знам колко време съм останала в къщата, но като се посъвзех, отидох при Изида — върховната жрица, която ме беше посветила в уика. Тя ме прие, въпреки че бях се отклонила от правия път, въпреки всичко, което бях сторила.
— Значи не си казала на Франк за жертвоприношението.
Девойката потръпна, когато дочу хапливия тон на Ив.
— Казах му, но много по-късно. Прекарах известно време в размисъл и пречистване. Изида извърши няколко пречистващи обреди и се зае да ме излекува чрез аурата ми. Решихме, че е по-добре известно време да живея в пълно уединение и да се съсредоточа върху намирането на верния път, което ще бъде моето изкупление.
В очите на Ив проблесна гняв, тя се втренчи в девойката и се приведе към нея.
— Алис, нима твърдиш, че си видяла как убиват дете и не си съобщила никому, освен на кварталната вещица?
— Постъпката ми изглежда безсърдечна. — Алис прехапа треперещите си устни. — Детето беше мъртво, не можех да му помогна. Оставаше ми само да се моля за преминаването на душата му в друго измерение. Страхувах се да кажа на дядо. Боях се от реакцията му и от онова, което Селина можеше да му причини. Преди месец се осмелих да споделя всичко с него. Сега дядо е мъртъв и съм сигурна, че тя е причинила смъртта му.
— Откъде знаеш?
— Видях я.
— Почакай. — Ив присви очи и вдигна ръка. — Видяла си Селина да убива Франк, така ли?
— Не, зърнах я през прозореца. В нощта, когато дядо умря, погледнах през прозореца и я видях да стои на улицата и да се взира в мен. В този момент се обади мама и ми съобщи, че дядо е мъртъв. А Селина се усмихна. Усмихна се и ми помаха. — Алис отново закри лицето си с длани. — Беше изпратила злите сили при него. Бе използвала цялата си мощ да накара сърцето му да спре. И то заради мен. Оттогава всяка нощ на перваза каца гарван и ме наблюдава с нейните очи.
„Господи! — помисли си Ив. — Историята става все по-невероятна.“ А на глас произнесе:
— Птица ли?
Алис сложи треперещите си ръце върху масата.
— Селина може да се превъплъщава и да приема формата на каквото си пожелае. Взех всички предпазни мерки, ала може би вярата ми не е достатъчно силна. Усещам привличането на злите сили, чувам техния зов.
— Достатъчно, Алис. — Въпреки че съчувстваше на момичето, търпението на Ив започваше да се изчерпва. — Да допуснем, че Селина Крос има вина за участта на дядо ти. Ако докажем, че не е умрял от естествена смърт, това ще означава, че е бил убит, но не и че му е била направена магия. Ще открием веществени доказателства, ще изправим престъпницата пред съда и тя ще си получи заслуженото.
— Не можеш да откриеш дима. — Алис печално поклати глава. — Проклятието не е никакво доказателство.
Чашата на търпението на Ив преля и тя възкликна:
— Ти си станала свидетелка на престъпно деяние. Вероятно си единствената свидетелка и ако се страхуваш, ще уредя да живееш на място, където денонощно ще те охраняват. — Говореше делово, отново се беше превърнала в полицай, който съвестно изпълнява задълженията си. — Искам да ми опишеш момченцето, за да проверя дали е обявено за издирване. Когато имам официалните ти показания, ще получа разрешително за обиск на къщата, където се предполага, че е било убито детето. Ала трябва да ми съобщиш всички подробности, както и имената на замесените хора. Сигурна съм, че мога да ти помогна.
— Не разбирате колко сериозна е опасността. — Алис тъжно поклати глава. — Виждам, че не ми вярвате.
— Вярвам, че си интелигентна и любознателна млада жена, която се е забъркала с истински престъпници. Забелязвам, че си объркана и разтревожена. Познавам човек, който ще ти помогне да преодолееш стреса.
— Какъв човек? — подозрително попита девойката и очите й станаха ледени. — Значи искате да ме изпратите при психиатър. Смятате, че си въобразявам какво ли не, че си измислям кървави истории. — Тя скочи на крака. Цялата трепереше. — Не разсъдъкът ми е в опасност, а животът ми. Моят живот, лейтенант Далас, и душата ми. Сигурна съм, че ще ми повярвате, ако се изправите срещу Селина. И тогава Бог да ви е на помощ. — Обърна се и се втурна навън, а Ив остана да проклина неблагоразумието си.
— Май претърпя пълен провал — обади се Рурк, който незабелязано се беше приближил до масата.
— Това момиче е напълно смахнато, но личи, че е уплашено до смърт. — Ив тежко въздъхна и стана. — Да изчезваме оттук. — Направи знак на Пийбоди и тръгна към вратата.
Навън се стелеше мъгла и сивкавите вълма пълзяха над асфалта, сякаш бяха злини, сплетени в кълба. Току-що бе заръмял леден дъждец.
— Ето я — промърмори Ив, когато видя как девойката тичешком завива зад ъгъла. — Тръгна на юг. Пийбоди, проследи я и се погрижи тя да се прибере невредима у дома.
