чиято руса коса стигаше чак до голите му рамене. Прошепна нещо, което накара жената отново да се закиска, да го притегли към себе си и прилепи към страната му влажните си устни.
— Защо не се присъединиш към нас? — възкликна тя. Акцентът й издаваше, че действително е от Куинс. — Ще си направим тройка.
Ив повдигна вежда, когато забеляза с каква лекота човекът от охраната се освободи от прегръдките на жената и я изведе навън, заедно със залитащия й партньор.
— Определено бяха от Куинс — самодоволно заяви Рурк.
— А този младеж си знае работата. Ще ги заведе в някоя от стаите, сетне ще прибавят цената й към сметката им. — Дочу се пронизителен женски смях. Русокосият служител се върна в залата и заключи вратата след себе си. — Така всички са доволни.
— Онези селяндури от Куинс едва ли ще бъдат щастливи утре сутринта. Навярно цената на специалните стаи е непосилна за тях. Или пък греша. — Огледа посетителите, които бяха на най-различна възраст. Някои изглеждаха толкова млади, че навярно бяха влезли в клуба, използвайки подправена лична карта. Ала дрехите, бижутата им и стегнатите им тела, поддържани чрез гимнастика и пластични операции, подсказваха, че повечето от клиентите са състоятелни.
— Струва ми се, че за тези хора парите не са проблем. Забелязах поне пет скъпоплатени компаньонки.
— Според мен са най-малко десет.
Ив повдигна вежда.
— А охранителите са дванайсет на брой и са въоръжени с портативни нервнопаралитични устройства.
— И аз ги изкарах толкова. — Рурк я прегърна през кръста и я поведе към перилата. Дансингът на долния етаж беше претъпкан, двойките сластно извиваха тела. Бурен смях отекваше в огледалните стени.
Оркестрантите се бяха превърнали в актьори. Двете вокалистки бяха привързани с кожени ремъци към сребърни вериги. Отекваха удари на барабан. Танцьорите се спуснаха към жените и ги заобиколиха като тълпа, жадна да линчува набелязаната жертва. Някакъв мъж от публиката пристъпи напред и прие, когато го поканиха да съблече прозрачните роби на жените, които отдолу бяха голи, само върху гърдите и върху чатала им бяха прикрепени блестящи звезди.
Зрителите започнаха да припяват и да вият от възторг; когато непознатият намаза телата на жените с благовонно масло, а пък те се гърчеха, пищяха и молеха за пощада.
— Това граничи със забранено от закона — прошепна Ив.
— Законът не забранява театралните изпълнения — промърмори Рурк, докато наблюдаваше как мъжът налага с кадифен камшик едната певица.
— Подобни „представления“ поощряват извършването на унизителни актове. — Ив заскърца със зъби, когато един от музикантите заудря плесници на другата вокалистка, а гласовете им се сляха в страстен дует. — Предполага се, че през третото хилядолетие жените не са експлоатирани и подлагани на унижения, но истината е съвсем различна. Какво искат тези хора?
— Разнообразие. И го постигат, като задоволяват най-долните си страсти. — Рурк нежно разтри врата й. Ив знаеше какво е да бъдеш вързана и малтретирана. В това нямаше нищо забавно. — Не е необходимо да гледаш, скъпа.
— Защо ли го правят? — промълви тя. — Защо една жена се съгласява на подобно унижение? Защо не изрита онзи тип така, че да се задави с топките си?
— Защото тя не прилича на теб. — Рурк нежно я целуна по челото, хвана я за раменете и я обърна с гръб към парапета, където се бяха струпали зрители, жадни да не пропуснат нищо от представлението.
Двамата се качиха един етаж по-горе, където ги посрещна жена с прозрачна черна рокля.
— Добре дошли във владението на Господаря. Имате ли резервация?
Внезапно целият този цирк омръзна на Ив, тя извади значката си и заяви:
— Не ме интересува онова, което продавате тук.
— Предлагаме само добра кухня и отлични вина — отвърна жената, без да даде вид, че се е притеснила от присъствието на полиция. — Тук се спазват всички законови разпоредби, лейтенант. Огледайте се и сами ще се убедите. Но ако искате да разговаряте със собственичката…
— Вече се срещнах с нея. Трябва ми някой си Лобар. Къде мога да го открия?
— Той не обслужва това ниво. — Жената, на чиито изискани маниери би завидял всеки оберкелнер, дискретно поведе Ив обратно към стълбите. — Моля, върнете се в централния салон, където ще ви посрещнат и ще ви предложат маса. Ще се свържа с Лобар и ще му съобщя за вас.
— Добре. — Ив впери очи в привлекателната млада жена. — Защо го правите? — попита и извърна поглед към един от екраните, на които се виждаше как привързват към мраморна колона някаква съпротивляваща се девойка. — Що за професия е това?
Младата жена погледна към полицейската значка на Ив, усмихна се, сетне промълви: „Що за професия е това?“ и с плавна походка се отдалечи.
— Атмосферата започва да ми действа на нервите — призна Ив, докато слизаха към централния салон. — Трябва да запазя самообладание.
Оркестърът продължаваше да свири, този път някаква бърза мелодия. Но сцената беше празна, а на стената зад нея беше спуснат огромен екран. След секунда Ив разбра каква е функцията на монитора. Клубът нямаше лиценз за показване на секс на живо, но тази пречка беше преодоляна чрез видеокамера.
На екрана се виждаха двете певици, заедно с човека от публиката и още един гол мъж, който носеше маска, изобразяваща глава на глиган.
— Ама че гадост! — възкликна Ив, извърна глава и съзря искрящи червени очи на сантиметри от себе си, които принадлежаха на някакъв младеж.
— Позволете да ви покажа масата ви. — Младежът се усмихна и зъбите му проблеснаха в полумрака. Двата му кучешки зъба бяха дълги и заострени като на вампир. Черната му коса стигаше до кръста, краят на всеки кичур беше обагрен в червено. Той отвори вратата на едно сепаре и влезе пръв.
— Аз съм Лобар — заяви и отново се усмихна. — Очаквах ви.
Ив го огледа и си каза, че щеше да бъде красив, ако не бяха вампирските зъби и сатанинските червени очи. Хрумна й, че този Лобар прилича на голямо дете, маскирано по случай Халоуин. Навярно наскоро беше навършил пълнолетие или пък беше още по-млад. Гладките му гърди не бяха окосмени, ръцете му бяха тънки като на момиче. Но очите му бяха на възрастен; в тях сякаш се беше събрала цялата поквара на света.
— Седни, Лобар.
— Дадено. Ще ме черпиш едно питие — обърна се той към Ив. — Трябва да си платиш, защото искаш да разговаряме преди работното ми време да е изтекло. — Натисна някакво копче на таблото с менюто, сетне обърна стола си така, че да наблюдава екрана. — Имате късмет — тази вечер представлението е страхотно.
— Сценарият е доста посредствен — сухо отбеляза Ив. — Между другото, имаш ли лична карта?
Устните му се разтегнаха в неприятна усмивка, той протегна ръце и заяви:
— Не я нося. Да не мислиш, че имам джобове по тялото си?
— Какво е истинското ти име?
Усмивката му помръкна и той се намръщи като капризно дете.
— Казвам се Лобар. Всички ме наричат така. Слушай, не съм длъжен да отговарям на въпросите ти, но все пак го правя.
— О, ти си образец на примерен гражданин. — Ив изчака, докато Лобар взе питието си от прореза за сервиране. „Пак започнаха с фокусите“ — помисли си, когато видя как от бокала със сивкава течност внезапно изригна дим. — Интересува ме какво знаеш за Алис Лингстром.
— Почти нищо, освен че беше голяма тъпачка. — Отпи от бокала и продължи: — Известно време се навърташе в нашите среди, после реши, че сме много лоши за добродетелна девойка като нея. Обаче хич не ми пукаше за тази Алис. Господарят няма нужда от лигли като нея.
— Кой е Господарят ти?
Лобар отново отпи от бокала, усмихна се и гордо заяви:
