на женския пол. Притежава висок коефициент на интелигентност и склонност към насилие. Безскрупулен е и проявява изключителен интерес към окултните науки.
— Господи, защо това чудовище е на свобода?
— Защото законът повелява да бъде освободен, когато навърши осемнайсет. Ще го приберат на „топло“ само ако извърши някакво нарушение. Дотогава може да прави каквото си пожелае. — Тя тежко въздъхна. — Лобар е опасен, но нямам право да го арестувам. Освен Това потвърждава показанията на Селина.
— Навярно го е предупредила какво да говори.
— И все пак засега тя има алиби… докато успея да го опровергая. Имам адреса му и непременно ще разпитам съседите. Възможно е да науча нещо интересно. Само да се добера до някакви факти, ще притисна малкия Боби. Сигурна съм, че ще пропее.
— Ами ако удариш на камък?
— Ще продължа да търся. — Тя потърка очите си. — Не се безпокой, ще се справим с него. Рано или късно ще си покаже рогата — ще пребие някого, ще поиска да изнасили някоя жена, или ще настъпи по мазола влиятелна особа. Тогава ще го тикнем в затвора.
— Работата ти е тежка и неприятна, скъпа.
— Общо взето си прав — съгласи се тя, обърна се и попита: — Уморен ли си?
— Зависи. — Рурк погледна към монитора. Представи си как Ив ще работи цяла нощ, търсейки необходимата й информация, ровейки се в мръсотията на престъпния свят. Потисна въздишката си и попита: — Какво искаш?
— Теб. — Ив се изчерви, когато забеляза как съпругът й иронично повдигна вежда. — Знам, че е късно и че си имал тежък ден. Мислех си, че ако се любим… ще се пречистим от покварата, полепнала по телата ни. — Тя смутено се обърна и впери поглед в екрана. — Глупаво е, нали?
Рурк си каза, че все още не беше свикнала да иска каквото и да било, а на глас изрече:
— Предложението ти едва ли може да се нарече романтично. — Сложи ръце на раменете й и започна да я масажира. — Но изобщо не е глупаво. — Нареди на компютъра да се изключи, завъртя стола и подаде ръка на съпругата си:
— Да си лягаме.
— Рурк! — Тя го прегърна и се притисна към него. Необяснимо защо видяното в клуба я беше изплашило. И все пак докато Рурк беше до нея, нямаше от какво да се страхува. — Обичам те. — Нежно се усмихна и го погледна в очите. — Все по-лесно ми е да го изрека. Май започва да ми харесва.
Той се засмя и я целуна по брадичката, сетне прошепна:
— Ела в леглото и отново ми го кажи.
Ритуалът беше древен, предназначението му — злокобно. Загърнати с наметала, скрили лицата си зад маски, членовете на братството се събраха в тайното помещение. Долавяше се силната миризма на прясна кръв. Високите пламъци на черните свещи потрепваха и по стените танцуваха сенки, сякаш пълзяха паяци, преследващи жертвите си.
Тази вечер Селина беше избрала тя да бъде олтар. Лежеше гола, между разкрачените й бедра стоеше запалена свещ, а върху гърдите й беше поставена купичка с кръв от животно, убито при жертвоприношение. Хвърли поглед към сребърния съд, преливащ от банкноти и кредитни жетони, с които членовете на братството бяха заплатили за честта да принадлежат към него. Сега тяхното богатство й принадлежеше. Господарят я беше спасил от мизерията и я беше довел тук. Дал й бе власт и й бе позволил да живее в охолство. Беше готова да продаде душата си заради могъществото и богатството.
Тази нощ я очакваше допълнително удоволствие. Тази нощ някой щеше да умре и в нея да се влее силата от разкъсаната плът и от пролятата кръв. Селина знаеше, че присъстващите не ще си спомнят какво се е случило. Беше прибавила наркотици към виното, смесено с кръв и знаеше, че тези хора ще сторят и ще кажат всичко, което им заповядаше Господарят.
Само на нея и Олбан бе известно, че ТОЙ е поискал да извършат жертвоприношение в името на безопасността му. Двамата с радост бяха приели.
Присъстващите я заобиколиха. Все още носеха маски и ритмично се полюшваха, хипнотизирани от наркотика, дима и от монотонното пеене. До главата й стоеше Олбан с маска на глиган, в ръката си стискаше ритуалния нож атаме.
— Прекланяме се пред единствения Господар — произнесе той със звънкия си и мелодичен глас.
А членовете на братството отговориха:
— Сатаната е единственият господар.
— Каквото принадлежи нему, принадлежи и на нас.
— Аве, Сатана.
Олбан взе купичката и впери поглед в очите на Селина. Извади меч и последователно го вдигна към четирите посоки на света, за да извика владетелите на ада, които носеха странни имена. Присъстващите шепнешком ги повтаряха. В почернял от дим казан, поставен върху мраморна колона, гореше огън.
Селина започна да стене.
— Унищожи враговете ни.
— Донеси болести и страдания на онези, които, ни мислят зло.
— В твоето име вземаме онова, което желаем. Смърт на слабите. Щастие на силните духом.
Той отстъпи една крачка и макар да имаше право пръв да обладае жената-олтар, направи знак на Лобар и промълви:
— Заслужаваш награда за верността си. Вземи тази жена. Дай й удоволствие и я накарай да страда.
Младежът се поколеба. Нали първо трябваше да извършат жертвоприношението. Трябваше да заколят козата. После погледна към Селина и съзнанието му, замъглено от наркотиците, сякаш престана да функционира. Виждаше пред себе си само жената. Мръсницата, която предизвикателно го наблюдаваше със студените си очи.
Хрумна му, че сега е моментът да й докаже мъжествеността си. Няма да й позволи да го унижава и да му се подиграва като миналия път.
Сега ще й покаже кой от двама им е по-силен.
Съблече робата си и пристъпи към жената-олтар.
Осма глава
Когато чу звънеца, Ив се опита да запуши ушите си, сетне изруга и възкликна:
— Нали не е дошло време да ставаме? Та ние току-що си легнахме?
— Това е сигналът на алармената система.
— Какво? — Тя седна в леглото. — Нашата алармена система ли?
Рурк утвърдително кимна, докато обуваше панталоните си. Ив машинално посегна първо към оръжието, после към дрехите си и отново попита:
— Нима някой се опитва да проникне в дома ни?
— Очевидно. — Гласът му беше много спокоен. В спалнята цареше мрак и на лунната светлина, проникваща през прозореца на тавана Ив виждаше само силуета на съпруга си. Внезапно забеляза очертанията на пистолет в ръката му.
— По дяволите, откъде го взе? Мислех, че всички оръжия са под ключ. Господи, Рурк, много добре знаеш, че огнестрелните оръжия са забранени. Остави го.
Той невъзмутимо зареди пистолета си, който беше истинска реликва, сетне отсече:
— Няма!
— Да те вземат мътните! — Ив сграбчи комуникатора си и по навик го пъхна в задния джоб на джинсите си. — Не бива да използваш това чудо. Аз ще се справя сама. Обади се в полицията и им съобщи, че имаме
