Ритуал в смъртта

сваляше кобура й. — Да не си намислила да убиеш някой представител на дивата природа?

— Знаеш, че това е противозаконно. Престани, Рурк — възкликна тя и го хвана за китката, когато ръката му докосна гърдите й. — Искам да поговорим за нещо.

— А пък аз искам да те любя. Да видим кой от двама ни ще надделее.

Вече беше разкопчал ризата й и Ив се разгневи на себе си задето не беше успяла да овладее страстта си. Усети устните му върху най-чувственото място от тялото си и очите й се премрежиха от екстаз. И все пак беше решена да не го остави да спечели толкова лесно.

Отпусна се, изстена, прекара пръсти през косата му, вкопчи се в раменете му и прошепна:

— Свали си сакото.

В мига, когато Рурк се повдигна, тя приложи хватка от любимите й бойни изкуства и съпругът й се озова по гръб. Ив притискаше коляно между краката му и лакътя си върху гърлото му.

— Трудно достижима си — промълви той, докато преценяваше възможностите си. Би могъл да отмести ръката й, колкото до коляното… това бе риск, който не смееше да поеме. Без да откъсва очи от нейните, докосна гърдата й. — Възхищавам се от жени, които притежават това качество.

— А пък ти си лесен. — Тя се задъха, когато пръстите му стиснаха зърното й. — Възхищавам се от мъжете, които притежават това качество.

— Е, сега съм във властта ти. — Рурк разкопча панталоните й и я накара да потръпне. — Не бъди груба с мен.

Тя се усмихна, отдръпна лакътя си от гърлото му и се подпря на ръце. Сведе глава и страстно го целуна. Чу как Рурк рязко си пое въздух, усети как я притегля към себе си. Стенанието, което се изтръгна от гърдите му, я накара да потръпне.

— Махни си коляното — едва успя да каже той.

— Какво? — Ушите й бучаха, страстта й беше изпепеляваща.

— Коляното, скъпа. — Ив леко се повдигна, захапа ухото му и замалко не го лиши от мъжествеността му. — Хватката ти е много ефикасна.

— Извинявай. — Тя отмести коляното си и позволи на Рурк да я обърне по гръб. — Май се бях поувлякла.

— Няма страшно, само дето можеше да ме осакатиш за цял живот.

— Горкичкият. — Ив закачливо се усмихна и смъкна ципа на панталоните му. — Обзалагам се, че след малко ще ти стане по-добре.

Започна да го милва. Очите му помътняха, но той не ги откъсна от нейните, когато устните им отново се срещнаха. Целунаха се нежно, опитвайки се да потиснат изгарящата ги страст и силните си чувства.

Небето на запад беше обагрено в кървавочервено като цветовете на пълзящото растение, обвило арката над тях. Сенките на дърветата постепенно се удължаваха. Ив чуваше чуруликане на птици и шумоленето на листата, понесени от ветреца. Усещаше милувките на Рурк, които я караха да забрави ужаса и болката, царуващи в нейния свят.

„Тя дори не осъзнаваше, че има нужда от ласките ми“ — помисли си Рурк и продължи да я гали. Внезапно разбра, че също жадува за нежност. Моментът беше неописуемо романтичен. Той усети необикновена възбуда при мисълта, че постепенно подчинява на властта си тази силна жена.

Плъзна се в нея без да сваля очи от лицето й и след секунди усети как тялото й се загърчи от удоволствие.

Тя не притвори клепачи, сякаш беше хипнотизирана от погледа му, докато тръпнеше от наслада. Рурк ускори ритъма, тя го обгърна с бедрата си. Когато видя как тъмните му очи се премрежиха, придърпа главата му по-надолу и притисна устни към неговите, за да вдъхне стенанието му. Рурк тежко се отпусна върху нея, а тя силно го прегърна и му прошепна:

— Оставих се да ме прелъстиш.

— Хм-м-м.

— Не исках да ти откажа, за да не те засегна.

— Благодаря ти. Забелязах, че доста стоически издържа изпитанието.

— В полицейската академия ни учеха, че ченгетата стоически трябва да понасят несгодите.

Той протегна ръка и й подаде значката, която беше паднала в тревата:

— Май си загубила най-важното, лейтенант.

Ив закачливо го плесна по гърба.

— Ставай. Тежиш цял тон.

— Ако продължаваш да ми говориш толкова мило, не гарантирам какво може да ти се случи. — Той се претърколи и се излегна по гръб. Забеляза, че синьото допреди малко небе е добило сивкав оттенък. — Гладен съм като вълк. Времето за вечеря отдавна мина.

— Забрави за малко стомаха си. — Ив седна на тревата и започна да се облича. — Получи онова, което искаше, приятелю. А сега ще поговорим.

— Можем да го направим, докато вечеряме. — Рурк въздъхна, когато съпругата му го стрелна с леден поглед. — Ако предпочиташ, ще поговорим тук. Проблеми ли имаш? — Той нежно докосна трапчинката на брадичката й.

— Да речем, че искам да ти задам няколко въпроса.

— Питай. Може би случайно знам отговорите.

— Първо… — тя замълча и се втренчи в него. Съпругът й беше полугол и кой знае защо й напомни за доволен котарак. — Моля те, облечи се. Не искам да ме разсейваш. — Подхвърли му ризата, а той дяволито й се усмихна. — Когато се прибрах, заварих тук Мейвис.

— Така ли? — Взе ризата и я облече, въпреки че цялата беше на петна от тревата. — Защо не я покани на вечеря?

— Бързаше. Тази вечер ще пее в „Даун енд Дърти“. Рурк, защо не си ми казал, че си собственик на „Иклектик“?

— Това не е тайна. — Обу панталоните си, после й подаде кобура с оръжието. — Притежавам много компании.

— Много добре знаеш накъде бия. — Ив реши да прояви по-голямо търпение, тъй като въпросът беше деликатен. — От „Иклектик“ са предложили договор на Мейвис.

— Да, знам.

— Знам, че знаеш — сопна се тя и блъсна ръката му, когато Рурк се опита да я помилва по главата. — По дяволите, можеше да ме предупредиш, за да бъда подготвена, когато тя започне да ме разпитва.

— Защо да те разпитва? Договорът е стандартен. Мейвис трябва да си наеме агент или пълномощник, който да прегледа клаузите, но…

— Заради мен ли го направи? — Тя не откъсваше поглед от лицето му.

— Какво искаш да кажеш?

Този път Ив се вбеси.

— Заради мен ли предложи договор на Мейвис?

Рурк скръсти ръце и наклони глава.

— Нали не възнамеряваш да се откажеш от работата в полицията и да станеш театрален агент?

— Не, разбира се.

— В такъв случай въпросът не те засяга.

— Само не ми казвай, че харесваш песните на Мейвис.

— Изпълненията й нямат нищо общо с пеенето…

— Ето, че си призна! — Тя гневно забоде пръст в гърдите му.

— Почакай, не съм свършил. Смятам, че Мейвис има талант и че необикновеният й стил ще допадне на публиката. Целта на „Иклектик“ е да издирва комерсиални изпълнители.

— Искаш да ме убедиш, че предложението ти не е алтруистично, а съвсем делово.

— Разбира се. Не бих си позволил да назначавам некадърници в компанията си.

— Нищо чудно да ме заблуждаваш — заяви тя след секунда. — Способен си на това.

— Така си е. — Рурк доволно се усмихна при мисълта, че е един от малцината, които биха могли да я излъжат. — Така или иначе въпросът е приключен. Това ли е всичко?

— Не. — Ив се приведе и го целуна. — Каквато и да е причината да назначиш Мейвис, все пак ти