— Глупости, просто се стреснах. — Младата жена враждебно изгледа Изида. Очевидно подозираше, че и амазонката ще й покаже някой трик. Ала беше безкрайно учудена, когато Изида отметна глава и се засмя. Звукът напомняше подрънкването на сребърни звънчета сред гъста мъгла.
— Може би трябва да призова вятъра — кикотеше се тя и притискаше ръка към гърдите си. — Да повикам духа на някой мъртвец или да запаля огън с погледа си. Далас, убедена съм, че няма да ми повярваш, затова няма да изразходвам напразно енергията си. Но може би ще ти бъде интересно да посетиш някоя от сбирките на братството, които се провеждат в края на всяка седмица. Мога да го уредя.
— Ще си помисля.
— Мислено ми се подиграваш и все пак носиш на пръста си символ, който предпазва от злото.
— Моля?
— Венчалната ти халка, Далас. — Изида кротко се усмихна и посочи лявата ръка на Ив. — Върху нея е гравиран древен келтски символ за предпазване от злото.
Ив озадачено разгледа изящната гравюра върху златния пръстен.
— Не забелязвам нищо особено — само някаква рисунка.
— Символът е много специфичен и притежава способността да прогонва злите сили. — Изида развеселено повдигна вежди. — Ясно ми е, че не си знаела. Всъщност не би трябвало да се учудваш. В жилите на съпруга ти тече келтска кръв, а ти водиш опасен живот. Носиш на пръста си символа на любовта на Рурк към теб.
— Предпочитам фактите пред суеверията — заяви Ив и се изправи.
— Така и трябва да бъде — съгласи се амазонката. — И все пак запомни, че си поканена на някоя от нашите сбирки. Можеш да доведеш и Рурк. Както и тази млада жена. — Тя се усмихна на Пийбоди. — Ще приемеш ли един подарък от мен?
— Уставът ми забранява да приемам подаръци.
— Уставът трябва да се спазва. — Изида стана, приближи се до един остъклен шкаф и извади прозрачна купичка. — Предлагам да я купиш. В края на краищата загубих потенциални клиенти, докато разговарях с теб. Дължиш ми двайсет долара.
— Става. — Ив бръкна в джоба си за кредитни жетони. — Какво е това?
— Наричаме я купичка за тревоги. Поставяш в нея всичките си скърби, мъки и тревоги, след което никакви сенки не смущават съня ти.
— Направо невероятно. — Ив остави жетоните на тезгяха и изчака Изида да увие с хартия купичката.
Ив се прибра вкъщи рано, което й се случваше доста рядко. Възнамеряваше да поработи на спокойствие в кабинета, който й беше обзавел Рурк. Спря колата в края на алеята и си каза, че намръщената физиономия на Съмърсет не ще може да я нервира. А може би той просто ще навири нос и ще се престори, че не я забелязва, както му беше обичай. Тя реши да отиде право в кабинета си. Разполагаше с няколко часа, през които трябваше да събере информация за Изида. Напомни си да се обади на доктор Майра и да поиска среща с нея. Интересно й беше да чуе мнението на психиатърката за Селина Крос и Изида.
Когато влезе във фоайето, плановете й за вечерта рухнаха.
От големия салон се носеше оглушителна музика, напомняща поредица от ядрени експлозии. Тя се олюля, притисна длани към ушите си и изкрещя.
Не беше необходимо да й съобщават, че Мейвис е тук. Никой друг неин познат не би издържал пронизващите, виещи звуци. Когато застана на прага, музиката се усили още повече. Ив отново изкрещя, но виковете й не повлияха нито на дистанционното управление на уредбата, нито на жената върху канапето.
Мейвис беше сама. Носеше къса пурпурна роба, а спираловидно навитата й коса беше боядисана в същия цвят. Лежеше на канапето и спеше под оглушителния вой на музиката.
— Господи! — отчаяно извика Ив. Тъй като изключването на уредбата чрез устна команда се беше оказало невъзможно, тя прежали тъпанчетата си и протегна ръка към контролното табло в стената. — Изключи! Изключи! — крещеше и натискаше различни бутони. Музиката внезапно секна и Ив облекчено изстена.
Мейвис се размърда и отвори очи.
— Хей, как ти се струват!
— Какво? — Ив поклати глава, опитвайки се да прогони пищенето в ушите си.
— Това беше новата група, която открих днес. Казва се „Скандал“. Страхотни са.
— Моля?
Мейвис се изкиска, грациозно стана от канапето и се приближи до шкафа.
— Изглеждаш така, сякаш едно питие ще ти дойде добре дошло, Далас. Сигурно съм задрямала. Няколко нощи подред почти не съм мигвала. Исках да поговорим за една работа.
— Устните ти се движат — промърмори Ив. — На мен ли говориш?
— Хайде, не се занасяй. Музиката не беше толкова силна. Съмърсет ми каза, че няма нищо против да поостана. Не знаеше кога ще се прибереш.
Бог знае защо надутият иконом очевидно беше влюбен в Мейвис.
— Обзалагам се, че сега си е в стаята и съчинява оди за бедрата ти — промърмори Ив.
— Я не се занасяй с горкия човек. Той просто ме харесва. — Певицата подаде чашата на Ив. — Доколкото разбирам, Рурк не е вкъщи.
— Разбира се, че не е. Да не искаш да оглушиш и него?
— Радвам се, че го няма, защото трябва да обсъдя нещо с теб. И то насаме. — Тя седна, отпи от чашата си и потъна в мълчание.
— Какво се е случило? Да не си се скарала с Леонардо?
— Не, не. Никога не се караме. Не мога да му се разсърдя за нищо, той е такова сладурче. Замина за няколко дни за Милано.
— А ти защо не го придружи? — Ив седна и вдигна обутите си с ботуши крака върху безценната масичка за кафе.
— Назначиха ме в клуба „Даун енд Дърти“. Не мога да погодя мръсен номер на Крак, след като ми помогна.
— Х-м-м. — Ив се облегна назад и усети, че започва да се отпуска. Кариерата на Мейвис като изпълнителка (думата „певица“ не й подхождаше) набираше скорост. По пътя й се бяха изпречили сериозни препятствия, но тя беше успяла да ги преодолее. — Мислех си, че няма да работиш задълго в бара. Нали имаш договор със звукозаписно студио?
— Ами… точно за договора става дума. След като открих, че Джес е използвал мен, теб и Рурк за мръсните си игрички, реших, че видеоматериалът, който беше заснел, никога няма да се използва.
— Клипът беше великолепен, Мейвис. Затова е направил впечатление на хората от студиото.
— Нима? — Дребничката певица отново скочи от мястото си и приглади пурпурната си коса. — Днес научих, че Рурк е собственик на компанията, която ми предложи договор. — Изгълта питието си на един дъх и нервно закрачи из салона. — Вярно, че с теб сме приятелки от сто години и ти благодаря задето си накарала Рурк да ми помогне, но се чувствам кофти. Все пак искам да ти благодаря. — Тя се обърна и с трагично изражение впери в Ив сребристите си очи. — И да ти съобщя, че ще откажа договора.
— Мейвис, нямам представа за какво говориш. Може би се опитваш да ми кажеш, че Рурк, който живее в тази къща, е продуцент на диска ти?
— Неговата компания „Иклектик“ издава всякакви дискове — от класически до рокмузика. Това е най- могъщата компания в музикалния бизнес. Затова бях откачила от радост, когато ми предложиха договор.
„Типично за Рурк — да притежава и най-влиятелната звукозаписна компания“ — помисли си Ив.
— Никога не съм чувала за „Иклектик“, Мейвис. Повярвай ми, че не съм молила съпруга си за услуга.
Певицата примигна и приседна на най-близкия стол.
— Наистина ли? Да не ме баламосваш!
