Ритуал в смъртта

— Мисля, че беше два сутринта. Алис вече е мъртва — добави Изида и скръсти ръце. Ив забеляза, че амазонката има невероятно изящни пръсти.

— Нима твърдите, че сте я видяла, когато е била мъртва?

— Духът й дойде при мен. Навярно си мислиш, че бърборя глупости, но това е самата истина. Събудих се внезапно. Тя стоеше тук, до леглото. Разбрах, че сме я загубили. Каза ми, че е изменила на себе си, на семейството си, на мен. Духът й е неспокоен и дълбоко скърби.

— Алис е мъртва. Искам да разбера точно какво се е случило.

Изида взе гладък розов камък от масата и го стисна в дланта си.

— Дори аз, вярващата в прераждането, не мога да се примиря със смъртта й. Беше толкова млада, толкова умна и любознателна. — Огромните й черни очи се насълзиха. — Много я обичах, все едно, че ми беше по-малка сестра. Но не ми е било съдено да я спася в този живот. Но знам, че душата й ще се върне, ще се прероди и че отново ще видя Алис.

— Всичко това е прекрасно, но предпочитам да говорим за онова, което се случва в настоящия живот.

Изида преглътна сълзите си и печално се усмихна.

— Навярно думите ми те отегчават. Разсъждаваш логично и прагматично. Искам да ти помогна, Далас. Заради Алис, заради мен и дори заради самата теб. Познавам те.

— Така и предположих.

— Не… не бързай. Срещали сме се и преди, но по друго време, в друго съществуване. — Тя разпери ръце. — В деня на погребението на дядо й разговарях с Алис. Самообвиняваше се, беше решила да изкупи грешката си. За известно време се беше отклонила от правия път, бе позволила да я заблудят, ала имаше добро и честно сърце. Обичаше семейството си. И се страхуваше от онова, което Селина ще направи с… тялото и душата й.

— Познавате ли Селина Крос?

— Срещали сме се.

— В този живот ли? — иронично попита Ив, което накара Изида отново да се усмихне.

— В този живот и в минали съществувания. За мен тя не представлява заплаха, но знай, че е много опасна. Съблазнява слабохарактерните, обърканите и онези, които са запленени от нея.

— Тя твърди, че е магьосница.

— Лъже. — Амазонката изпъна рамене и вдигна глава. — Основната догма на нашата вяра, вярата на уика, гласи: „Ако не вредиш никому, направи необходимото.“ А Селина използва жалките си способности да призовава силите на мрака, възползвайки се от тяхната жестокост. И двете с теб добре познаваме злото. То има много лица, но винаги е еднакво грозно.

— Съгласна съм. Но защо е искала да причини зло на Алис?

— Защото е била в ръцете й. Защото й е доставяло удоволствие. Безсъмнено тя е виновна за смъртта на момичето. Няма да ти бъде лесно да докажеш вината й. Ала няма да се откажеш. — Изида не откъсваше поглед от лицето на Ив. — Селина ще бъде изненадана и разгневена от упорството и от силата ти. Приемаш смъртта като лична обида, а когато умре млад човек, сякаш се откъсва частица от сърцето ти. Паметта ти е силна, но не си спомняш всичко. Не си била родена с това име, но постепенно си се превърнала в Ив Далас. Непоколебима си, когато защитаваш мъртвите, когато отмъщаваш заради тях… Знай, че той е трябвало да умре, за да живееш ти.

— Млъкни! — извика Ив.

— Защо споменът не ти дава покой? — Изида дишаше равномерно, тъмните й очи бяха ясни като безоблачно небе. — Изборът ти е бил правилен. Загубила си невинността си, но си станала по-силна духом. Така е било съдено. Силата ще ти бъде необходима, докато свърши този цикъл. Вълк, глиган и сребърен нож. Огън, дим и смърт. Довери се на вълка, убий глигана и ще останеш жива. — Внезапно тя примигна, очите й помътняха, притисна ръка до слепоочието си. — Съжалявам. Нямах намерение да… — Тихо изстена и притвори клепачи. — Ужасно… главоболие. Извини ме. — Олюлявайки се, тя се изправи и забърза към помещението в дъното на магазина.

— Боже мой, лейтенант! Тази работа не ми харесва. Имате ли представа за какво говореше тя?

„Той е трябвало да умре, за да живееш ти.“ Думите на Изида още отекваха в съзнанието на Ив. Потръпна, защото знаеше, че става дума за баща й. Спомни си за студената тъмна стая и за кръвта върху ножа, който стискаше отчаяното момиченце.

— Изобщо не вярвам на подобни брътвежи — заяви тя и изпита гняв, когато усети, че дланите й са влажни от пот. — Тези хора си въобразяват, че трябва да направят някой и друг фокус, за да привлекат вниманието ни.

— Учила съм в пражката школа на Кижински — намеси се Изида, която безшумно беше влязла в залата. — Там бях подложена и на различни тестове. — Остави чашката, която носеше и измъчено се усмихна, щом изпитата билкова отвара пооблекчи главоболието й. — Имам диплома за медиум и я показвам на онези, които се интересуват от дипломи. Моля да ме извиниш. Далас, изгубих контрол, което досега не ми се е случвало. — Отново седна и приглади робата си. — Представям си какъв ад би настъпил, ако не мога да се контролирам, когато проникна в нечие съзнание. Не искам да чета чужди мисли. Освен това ми причинява болка — добави тя и отново разтърка слепоочията си. — Искам да ти помогна да изпълниш желанието на Алис, за да почива тя в мир. Лично съм заинтересована Селина скъпо да заплати за делата си. Ще направя всичко според възможностите си, стига да ми позволиш да ти помогна. Ив не се доверяваше никому и се зарече обстойно да провери що за птица е тази странна жена. Засега щеше да я разпита най-подробно, за да получи необходимата й информация.

— Разкажете ми всичко, което знаете за Селина Крос.

— Тя е лишена от съвест и от морал. Мисля, че наричат хората като нея социопати, но според мен думата е прекалено елементарна и… чиста. Тя е въплъщение на злото, на Сатаната. Селина е умна и умее да се възползва от човешките слабости. Не мога да кажа дали е надарена със свръхестествени способности.

— Кой е Олбан?

— За него не знам почти нищо. Селина упоритото крие. Предполагам, че е неин любовник, освен това навярно й е полезен, иначе отдавна щеше да се… освободи от него.

— Ще ми кажете ли нещо повече за нейния клуб?

Изида иронично се усмихна и отговори:

— Не посещавам подобни… заведения.

— Но вероятно знаете за съществуването му.

— Чувала съм различни слухове… — Тя вдигна широките си рамене. — Говори се, че там се извършват странни церемонии, четат се Черни литургии, пие се кръв и се извършват жертвоприношения с хора. Изнасилвания, убийства на деца, призоваване на демони… — Тя въздъхна. — Признавам, че подобни обвинения се отправят към уиканите от онези, които не познават принципите ни и споменаването на думата „магьосница“ извиква в съзнанието им прегърбени бабички с черни одежди.

— Алис твърдеше, че е видяла да убиват дете.

— Убедена съм, че е казала истината. Едва ли би могла да измисли такава страховита история. Когато дойде при мен, беше потресена до дъното на душата си. — Амазонката стисна устни и печално въздъхна. — Опитах се да й помогна.

— Защо не я накарахте да съобщи на полицията за убийството?

— Алис сама трябваше да реши как да постъпи. — Изида упорити повдигна брадичката си и дори не потръпна под гневния поглед на Ив. — Исках да я предпазя от полудяване, да й помогна да преодолее емоционалната криза. Детето вече бе мъртво; не биваше да допусна Алис да бъде сполетяна от същата съдба. — Очите й се насълзиха. До края на дните си ще съжалявам, че не постъпих по друг начин. И че в крайна сметка измених на момичето. Може би виновна е гордостта ми. Понякога се опияняваме от могъществото си изпадаме в заблуждение. Въобразявах си, че съм достатъчно мъдра и силна, за да се справя със Селина. Оказа се, че съм се лъгала. Ето защо съм готова на всичко, за да изкупя вината си. Ще споделя с теб всичките си знания и могъществото, с което са ме дарили боговете.

— Засега искам само информация. Селина ни демонстрира част от възможностите си и фокусът й направи огромно впечатление на Пийбоди.