— Не съм го молила, а той не ми е казал нищо. Убедена съм, че щом ти предлагат договор, Рурк или шефът на компанията е убеден в таланта ти.
Мейвис замислено я изгледа. Беше се вживяла в ролята на жена, която прави безкористна саможертва, за да запази приятелството си с Ив. След миг промълви:
— Може би е искал да ми намери някакво занимание…
Ив повдигна вежди.
— Рурк е бизнесмен до мозъка на костите си. Щом ти предлага работа, значи е преценил, че ще му донесеш печалба. Съмнявам се, че е искал да ти направи услуга, но ако е така, ще трябва да докажеш, че си заслужила доверието му.
— Разбира се! — възторжено възкликна Мейвис. — Ще се скъсам от работа, ще видиш. — Широко се усмихна и добави: — Защо довечера не се отбиете в бара? Ще изпълня новите си песни, а Рурк ще се убеди, че новата му „инвестиция“ си струва парите.
— За съжаление ще ти откажа. Налага се служебно да посетя клуб „Атаме“.
Певицата се намръщи.
— По дяволите, защо ще ходиш там? Заведението е гадно.
— Посещавала ли си го?
— Не, но съм чувала само лоши неща за този клуб.
— Отивам там, за да разговарям с един човек. Мисля, че е замесен в случая, който разследвам в момента. — Замисли се и си каза, че ексцентричната певица положително има необикновени приятели. — Познаваш ли някоя магьосница, Мейвис?
— Ами… да. Когато работех в „Синята катерица“, няколко сервитьорки се увличаха от разните там магии. Самата аз се интересувах от магьосничество на времето, когато си изкарвах хляба с мошеничество.
— Вярваш ли в омагьосването и в гадателството?
Мейвис наклони глава и се замисли. След миг заяви:
— Това са пълни глупости.
— Господи, все успяваш да ме изненадаш с по нещо. Мислех, че си падаш по окултизма.
— Едно време се прехранвах със страхотен номер. Обявих се за медиум. Твърдях, че съм Ариел — преродена фея. Няма да повярваш колко нормални хора ми плащаха да се свържа с мъртвите им сродници или да им предскажа бъдещето.
За да демонстрира артистичните си способности, тя отметна глава, забели очи и долната й устна леко провисна. Бавно повдигна ръце с обърнати нагоре длани и монотонно занарежда:
— Чувствам нечие силно присъствие… човекът търси… много е печален. — Гласът й стана по-плътен и тя заговори с лек акцент. — Тъмните сили са се съюзили срещу теб. Спотайват се и чакат удобен момент да извършат ужасното си дело. Пази се от силите на злото.
Отпусна ръцете си и доволно се ухили.
— Казваш на наивника, че трябва безпрекословно да ти вярва, за да го предпазиш от въпросните зли сили. От него или от нея се иска само да сложи една хилядарка в плик и да го запечата. Разбира се, запечатването се извършва със специалния восък, който продаваш на будалите. После заравяш плика на потайно място по време на новолуние, като придружаваш церемонията с монотонно припяване. Обясняваш, че след един месец ще изкопаеш плика и ще го върнеш. Процедурата е унищожила лошите сили.
— Нима е толкова лесно да измамиш някого?
— В обши линии, да. В някои случаи се налага да проточиш работата, за да понаучиш това-онова за живота и роднините на клиентите, за да ги шашнеш с разкритията си. Но, общо взето, е фасулска работа. Хората изпитват потребност да вярват в нещо.
— Защо?
— Защото понякога животът е гаден.
Когато остана сама, Ив се замисли върху думите на Мейвис и реши, че приятелката й е права. Никога нямаше да забрави ужасяващото си детство и дългите години, през които с упорство се беше превърнала в Ив Далас, от която мнозина се възхищаваха. Сега живееше в истински палат с човек, който, Бог знае защо, я обичаше. Този живот й бе чужд, но тя се опитваше да се приспособи към него. Внезапно се отказа да работи и реши да излезе и да се наслади на великолепната есенна вечер.
По-голямата част от деня тя прекарваше в клаустрофобния си кабинет или по улиците, по които се движеха тълпи от хора. Все още не можеше да свикне с тишината и простора на имението на Рурк, намиращо се в сърцето на града. Градината около къщата напомняше добре поддържан парк, засаден с великолепни дървета, чиито листа есента беше обагрила в ярки цветове. Долавяше се уханието на ароматни цветя и слаба миризма на дим, типична за късните есенни дни.
Дори въздушните превозни средства сякаш заобикаляха имението и грохотът им не нарушаваше тишината. Нямаше ги аеробусите, от които надничаха любопитни туристи, въоръжени с бинокли.
Светът, който Ив така добре познаваше, бе отвъд високите стени, в дебнещия мрак.
В тази приказна градина можеше поне за малко да забрави смъртта и насилието, които дебнеха по улиците на Ню Йорк. Тишината я успокояваше, тя вдъхваше с наслада чистия въздух. Докато вървеше по гъстата зелена трева, Ив машинално въртеше халката със странните символи.
Откъм северната страна на сградата се издигаше арка, покрита с пълзящи растения с яркочервени цветове. Под тази арка Ив и Рурк бяха изрекли думи, които ги бяха направили съпруг и съпруга. Бракосъчетанието беше тържествена церемония, ритуал, придружен с музика и цветя, който не се беше променил векове наред.
И други ритуали бяха издържали изпитанието на времето; хората ги изпълняваха и вярваха в тях. Ив внезапно си спомни за Каин и Авел. Единият е бил земеделец, другият пастир. И двамата предложили да извършат жертвоприношение. Едното било прието, другото отказано. „Навярно точно тогава са се зародили доброто и злото — каза си тя. — Защото те не могат да съществуват без взаимен баланс и предизвикателство.“
Едно и също се повтаряше от незапомнени времена. Учени и философи де опитваха да докажат несъстоятелността на ритуалите, но хората продължаваха да ги изпълняват; кадеше се тамян, раздаваха се нафори и се пиеше вино, което символизираше Христовата кръв.
И се принасяха в жертва невинни хора.
Ив се сепна и разтърка слепоочията си. Неволно се беше увлякла в безполезно философстване. Убийствата се извършваха от човешки същества, не от невидими сили. Правосъдието се раздаваше също от хора. В крайна сметка това беше най-справедливият баланс между доброто и злото.
Тя седна под арката и вдъхна аромата на кървавочервените цветя.
— Не мога да повярвам, че те намирам тук — проговори Рурк, който безшумно се беше приближил до нея. Седна на тревата и попита: — Нима общуваш с природата?
— Имах нужда от чист въздух. Днес прекарах почти целия ден в затворени помещения. — Тя се усмихна, когато Рурк галантно й поднесе червено цвете. Повъртя го между пръстите си и хвърли поглед към съпруга си, който лежеше на тревата. Представи си ужаса на Съмърсет, когато видеше петната по скъпия и елегантен костюм. Черната коса на Рурк се спускаше до раменете му, от него лъхаше на скъп одеколон, а мускулестото му тяло беше олицетворение на мъжка сила. Внезапно Ив го пожела, но се постара да прикрие страстта си.
— Как мина денят ти?
— Сравнително добре. Мисля, че осигурих прехраната ни за ден-два.
Младата жена нежно вплете пръсти в косата му й промълви:
— Не те вълнуват парите, нали? Изпитваш удоволствие от способността си да ги печелиш.
Той я погледна усмихнато и заяви:
— Грешиш, скъпа. Обичам парите… както и предизвикателствата в бизнеса. — Той протегна ръка, привлече я до себе си на тревата и жадно впи устни в нейните.
— Почакай! — извика тя, но Рурк се оказа по-бърз и легна върху нея. Жадно зацелува шията й и усети как по тялото й се разливат жарки вълни. — Искам да разговарям с теб.
— Добре. А пък аз междувременно ще те съблека. Още носиш оръжието си — отбеляза той, докато
