— Сатаната.
— Вярваш ли в него?
— Разбира се. — Младежът се приведе и протегна към Ив ръката си с дълги нокти, покрити с черен лак. — А той вярва в теб.
— По-спокойно, малкият — промърмори Рурк. — Има опасност да останеш еднорък до края на живота си.
Лобар презрително изсумтя, но отдръпна ръката си и с ирония се обърна към Ив:
— Виждам, че си довела твоето куче пазач. Твоето богато куче. Знаем кой си. — Той извърна червените си очи към Рурк. — Обаче пет пари не даваме. Тук нямаш никаква власт. Нито ти, нито твоето ченге.
— Не съм негово ченге — кротко се намеси Ив и стрелна предупредителен поглед към съпруга си. — Принадлежа само на себе си. Колкото до властта… Имам право да те задържа и да те затворя в ареста. — Тя многозначително се усмихна и огледа гладките му гърди и зърната му, украсени с блестящи метални халки. — Момчетата от участъка с удоволствие ще се позабавляват с теб. Много е сладък, нали, Рурк?
— Съгласен съм, ако харесваш момченца, които приличат на стажант-сатани. Хей, Лобар, сигурно имаш зъболекар с голямо въображение. — Той запали цигара. Можеше да си го позволи, защото се намираха в сепаре и по този начин не нарушаваше закона.
— Дай и на мен — обади се младежът.
Рурк вдигна рамене и постави цигара на масата. Когато Лобар я взе и очаквателно го погледна, Рурк се усмихна и иронично произнесе:
— Нима искаш огънче? Мислех, че от върховете на пръстите ти ще изскочат пламъчета.
— Не си хабя таланта за такива като теб. — Дръпна от цигарата и се обърна към Ив: — Слушай, не мога да ти помогна по отношение на Алис. Казах, че почти не я познавах и това е самата истина. Алис не беше мой тип. Беше прекалено комплексирана и непрекъснато задаваше тъпи въпроси. Трескал съм я няколко пъти, но това беше част от ритуала. Нищо лично, нали разбираш?
— Може би си я… „треснал“ и в нощта, когато е загинала.
Младежът отново жадно смукна от цигарата. Никога не беше пушил истински тютюн и главата му се замая.
— Изобщо не съм я виждал през онази нощ. Участвах в малка церемония заедно със Селина и Олбан. Извършихме сексуалните ритуали, после се чукахме почти до сутринта. — Дръпна от ароматната цигара, сякаш пушеше първокласна марихуана, после бавно изпусна дима през ноздрите си. — Селина обича да я чукат двама мъже, също и да ги наблюдава, докато се самозадоволява. Насити се едва призори.
— Значи тримата сте били заедно през цялата нощ. Никой ли не е излизал, дори за няколко минути?
Лобар сви мършавите си рамене.
— Когато правиш групов секс, останалите не могат да те чакат. — Многозначително впери поглед в гърдите й и добави: — Искаш ли да опиташ?
— Не се опитвай да ме сваляш, Лобар. Май забравяш, че съм ченге. Освен това харесвам истински мъже, не кльощави момченца с идиотски грим. Кой се е обадил на Алис и е пуснат записа?
Лобар отново се нацупи — очевидно беше засегнала самочувствието му. Каза си, че ако бе дошла сама, щеше да й покаже това-онова. Мръсницата си остава мръсница, независимо дали е ченге или не.
— Не знам за какво говориш. Алис беше нищожество. Никой не се интересуваше от нея.
— Дядо й се е опитвал да я спаси.
— Чух, че и той бил гушнал босилека. — Червените му очи злобно проблеснаха. — Беше дърт смотаняк, който не става дори за квартален полицай, а само седи на бюро и се занимава с бумаги. Хич не ми пука за дядо й…
— Но все пак ти е известно, че е бил полицай — прекъсна го тя. — Откъде знаеш каква е била професията му?
Лобар разбра грешката си и нервно угаси цигарата си в пепелника.
— Сигурно съм чул да го споменават. — Широко се усмихна и дългите му кучешки зъби зловещо проблеснаха. — Възможно е Алис да ми го е казала, докато съм я оправял.
— Значи не си толкова добър в леглото, щом ти е разказвала за дядо си, докато си я „оправял“.
— Казах, че съм го чул от някъде и толкоз! — Гневно вдигна чашата си и отпи голяма глътка. — Защо го правиш на въпрос? И без това му беше време да пукне.
— Виждал ли си го някога? Идвал ли е тук?
— В бара идват много хора. Не съм виждал никакво дърто ченге. — Той махна с ръка. — Всяка нощ тук е фрашкано с клиенти. Откъде да знам кой влиза или излиза? Селина ме е натоварила със задачата да усмирявам пияниците, не да следя посетителите.
— Клубът очевидно има голям успех. Слушай, Селина още ли пласира наркотици? Може би е и твой доставчик.
Лобар злобно я изгледа и тържествено обяви:
— Вярата ми дава сили. Няма нужда да се друсам.
— Участвал ли си в жертвоприношения на хора? Убивал ли си дете в името на твоя Господар?
Лобар изгълта на един дъх питието си.
— Мразя подобни намеци. Хора като теб изкарват сатанистите чудовища.
— Хора като нас — промърмори Рурк и хвърли насмешлив поглед към боядисаната коса на Лобар и халките върху зърната на гърдите му. — Очевидно сме предубедени, след като е ясно като бял ден, че ти си само един… вярващ човек.
— Слушай, в тази страна все още има свобода на вероизповеданията. Поклонник съм на Сатаната… и не се срамувам да го кажа. Искате да ни натрапите вашия Бог, но ние отказваме да го приемем. Не приемаме нито него, нито идиотските му заповеди. Сигурен съм, че ние ще властваме в Ада. — Отмести стола си и стана. — Нямам како повече да ви кажа.
— Както искаш — промълви Ив, вперила поглед в очите му. — Все пак си помисли, Лобар. Двама души вече са мъртви. Следващият може би си ти.
Устните му потрепнаха, после той здраво ги стисна.
— Или пък ти! — извика и изскочи от сепарето.
— Какъв симпатичен младеж — обади се Рурк. — Според мен ще бъде истинска придобивка за Пъкъла.
— Сигурна съм, че рано или късно ще попадне точно там. — Ив се огледа и пъхна празния бокал в чантата си. — Искам да науча нещо повече за него. Ще поискам информация от домашния ни компютър.
— Добре. — Рурк стана и й протегна ръка. — Но преди това непременно ще вземем душ. Имам усещането, че след престоя ми тук върху кожата ми се е напластила отвратителна слуз.
— Робърт Алан Матиас — прочете Ив на монитора. — Преди шест месеца е навършил осемнайсет. Роден е в Канзас Сити. Син е на Джонатан и Илейн Матиас, и двамата принадлежащи към Баптистката църква.
— Син на проповедник — обади се Рурк. — Децата на свещениците често са склонни да отричат Христовата вяра. Изглежда, че малкият Боби е типичен пример за това.
— Ето и полицейското му досие. Робърт е бил истински малолетен престъпник. Кражби, влизане с взлом, нападения. Още преди да навърши тринайсет, четири пъти е бягал от дома си. На петнайсет откраднал кола и получил условна присъда, тъй като бил малолетен. Родителите му обявили, че се отказват от него и той бил настанен в държавен пансион, където се опитал да изнасили една преподавателка. След този случай прекарал доста време в психиатрията.
— Прекрасен младеж — промърмори Рурк. — Знаех си, че ненапразно ми се иска да извадя червените му очички, които все се стрелкаха към гърдите ти.
Ив машинално прекара ръка по гърдите си, сякаш да изтрие полепнала мръсотия, сетне продължи:
— Диагнозата на психолозите е точно такава, каквато би очаквал. Пациентът Робърт Матиас е социопат, не може да се контролира, настроението му рязко се променя. Изпитва ненавист към родителите си и към хората с някаква власт, особено към жените. Изпитва едновременно страх и омраза към представителките
