хрумне да ни подслушва.
— Тогава няма да ти кажа как копнея да те взема в прегръдките си. Да впия устни в твоите. Колко е възбуждащо, когато прониквам в теб, а ти се задъхваш и страстно се извиваш под мен.
— Не, не ми го казвай. — Тя усети, че го желае по-силно от всякога. — Ще се видим след няколко часа. А когато се приберем у дома, ще ми кажеш всичко, което сега премълча.
— Скъпа моя Ив…
— Какво?
— Обожавам те. — Той доволно се усмихна и прекъсна връзката.
— Кога ли ще свикна с нежността му? — прошепна Ив.
Сексът с Рурк беше зашеметяващ. Преди да се запознае със съпруга си, тя смяташе, че половият акт е необходим за изразходване на излишната енергия. Никога не беше предполагала, че само един негов поглед може да я накара да го пожелае. Ала най-странното бе, че Рурк беше успял да плени сърцето й и тя се чувстваше едновременно щастлива и изплашена от силата на чувствата си.
Доскоро не бе подозирала, че любовта може да обвързва.
Ив се намръщи и впери поглед в прозорците на апартамента. Изида беше силна жена. Възможно ли бе да е напълно заслепена от любовта? Разбира се, че беше възможно, но все пак младата жена изпита леко разочарование. Каза си, че не ще позволи на чувствата да диктуват поведението й. Пък и никога не се беше самозаблуждавала относно Рурк. Знаеше, че почти през целия си живот той беше престъпвал закона.
Знаеше, че малтретираното момче от бедняшкия дъблински квартал беше крало, мамило и дори убивало, за да оцелее. А когато беше пораснало, бе продължило да прави същото, но за да натрупа несметно богатство. Странното беше, че тя не го обвиняваше.
Но се питаше как би постъпила, ако разбереше, че любимият й съпруг използва властта си, за да убива. Щеше ли да престане да го обича? Не беше сигурна. Ала знаеше, че ще разбере за престъплението му и че съвестта й не би й позволила да прикрива един убиец.
Може би моралните принципи на Изида не бяха толкова непоклатими…
И все пак, докато седеше в мрака, а леденият вятър виеше из безлюдната улица, тя усети неясна тревога. Имаше чувството, че нещо важно продължава да й се изплъзва.
Побърза да си напомни, че Форт беше готов да направи пълни самопризнания. Упорството му се беше сломило, когато му беше показала робата. Не, не биваше да се самозалъгва. Преломът беше настъпил, щом беше заплашила да обвини Изида. Час беше готов да се жертва, за да я защити. Какво, ако действително беше невинен?
Ив излезе от колата и прекоси улицата, подтиквана от внезапно хрумналата й идея.
Покрай нея минаха няколко души, облечени в карнавални костюми; последваха ги младежи, които вдигаха толкова шум, че биха събудили дори мъртъвците. Никой не обърна внимание на жената с коженото яке, която изкачваше стъпалата към потъналия в мрак апартамент.
Ив спря за момент на площадката и огледа улицата, както и съседните сгради. И друг път беше попадала в подобни квартали и знаеше, че хората, живеещи тук, не проявяват излишно любопитство. Вероятно съседите на Изида бяха свикнали да виждат как в апартамента й влизат какви ли не странни птици.
Натисна дръжката. Външната врата беше заключена. Тя извади от джоба си шперц и за секунди се справи с ключалката. Сетне затаи дъх, очаквайки отвътре да прозвучи аларма.
Ала в апартамента цареше тишина.
Ив реши, че няма охранителна система и едва устоя на изкушението да влезе. Вярно бе, че само полицаите разполагаха с шперцове кодове, но имаше и други начини за отключване на апартаменти без алармена инсталация.
Досети се, че предишния ден в жилището е нямало никого. Колко лесно би било някой да се промъкне в апартамента и да остави окървавената роба на място, където да бъде лесно открита.
Ив затвори вратата и се замисли. Мириам беше обвинила Час, че я е подтикнал към убийство. Беше изрекла името му, докато коленичеше с окървавени ръце край изкормения труп. Едва сега й хрумна, че младата жена беше действала като робот, натоварен с определена задача.
Отново се досети за диагнозата на Майра, в която се казваше, че Мириам е социопатка, която се поддава на внушение.
Мислено изруга, слезе по стълбата, седна в колата и се замисли. Веществените доказателства уличаваха Форт. Той имаше мотив да убива, както и възможност да го стори. Накратко — всичко беше както трябва. Ив беше заловила дори съучастничката на убиеца, която беше направила пълни самопризнания. Мириам беше съобщила, че Час е използвал влиянието си, за да й осигури членство в братството, под носа на властната Изида.
Всичко беше като по схема от учебника по криминалистика и това тревожеше Ив. Имаше усещането, че ключът, който някой е пъхнал в ръката й, прекалено лесно се превърта в предварително смазаната брава. Ала авторът на сценария не беше взел предвид безкористната, искрена любов. Тогава ключът започваше да скърца и да заяжда.
Хрумна й, че някой я използва за собствените си зловещи планове. Ала тя не беше от хората, които се оставят някой да ги води за носа. Посегна към комуникатора, за да се свърже с Пийбоди, но в този миг дочу пронизителен писък. Сграбчи оръжието си и мигом изскочи от колата. Забеляза как някакъв човек с черна роба влачи съпротивляваща се жена.
— Полиция! — извика тя и се прицели. — Пусни жената!
Човекът се подчини и побягна. Ив се затича към непознатата, която лежеше по корем и стенеше, наведе се над нея и попита:
— Ранена ли сте? — Преобърна я по гръб и миг преди да види лицето й, в мрака проблесна нож.
— Препоръчвам ти да не мърдаш — иронично заяви Селина и допря ножа до корема на Ив. — Ако натисна лекичко, ще те разпоря. Повярвай, че ще го направя с удоволствие. Но засега си ми необходима.
Ив усети леко убождане по шията, след миг почувства, че главата й се замайва.
— Сега ще ми помогнеш да се кача в колата — продължи магьосницата — по-точно ще се правиш, че ми помагаш, ако някой ни наблюдава. — Усмихна се и прегърна Ив така, че отстрани изглеждаше сякаш краката й не допират земята. — Ако не изпълняваш дословно заповедите ми, ще те изкормя и ще избягам преди да си осъзнала, че си мъртва.
Краката на Ив се подкосяваха, когато Селина я поведе по тротоара и й заповяда да седне зад волана. Тя машинално се подчини, въпреки че частица от съзнанието й протестираше. Като в сън дочу гласа на магьосницата:
— Май вече не си така наперена, лейтенант Далас. Ама че си глупава — попадна право в капана… Как да превключа на автоматично шофиране?
— Ами… — Ив не можеше да разсъждава, дори не изпитваше страх или гняв. Втренчи се в контролното табло, сякаш го виждаше за първи път и повтори: — Автоматично…
Колата се подчини на командата и двигателят се включи.
— Миличка, мисля, че не ще можеш да шофираш — изсмя се Селина. — Дай на робота моя адрес. Подготвили сме специална церемония в твоя чест.
Ив машинално повтори адреса и впери поглед в предното стъкло. Опита се да събере мислите си и прошепна:
— Убиецът не е бил Форт…
— Не ставай смешна. Този мухльо не може да убие дори муха, кацнала върху оная му работа. Всъщност силно се съмнявам, че той има мъжки атрибути. Зарекла съм се, че Час и неговата мелезка скъпо ще ми платят. Погрижила си се да ги вкараш в затвора, нали? Въобразяваха си, че могат да спасят бедната Алис. Онзи изкуфял старец, дядо й, имаше същите намерения. Нали видя какво се случи с тях? Наказвам със смърт всеки, който се опълчи срещу мен. Много скоро ще разбереш с каква сила съм надарена. Сигурна съм, че ще ме молиш да те убия, за да сложа край на мъките ти.
— Значи ти си отнела живота не само на Алис и на Франк, но и на Уайнбърг, Лобар, Тривейн…
— Точно така. Убила съм и множество хора, които не познаваш. Най-голяма наслада изпитвам, когато жертвите ми са деца. Толкова са… невинни. С дядото на Алис се справих лесно, използвах слабостта му към нежния пол. Определих му среща, разридах се и споделих, че се страхувам за живота си, че Олбан
