— Отново грешиш — промърмори той и се приближи към нея.
Рурк застана пред вратата на апартамента и едва се въздържа да не се втурне вътре. Ала знаеше, че прибързаната му намеса само може да навреди на Ив. Тихо затвори вратата след себе си. Алармената система беше изключена, което означаваше, че Джейми вече е в жилището. И все пак когато с периферното си зрение забеляза някакво движение, бързо се обърна и се вкопчи в гърлото на човека в тъмния коридор.
— Пусни ме! Аз съм, Джейми — изхриптя момчето. — Не мога да вляза в стаята. Поставили са нова система.
— Къде е входът?
— Вратата е в онази стена. Не съм чул нито звук, но съм сигурен, че са вътре.
— Заповядвам ти да ме чакаш пред къщата.
— Няма. Съветвам те да не губиш време в излишни спорове.
— Тогава се отдръпни — примирено нареди Рурк; знаеше, че хлапето няма да отстъпи.
Приближи се до стената и бавно я заопипва, въпреки че вътрешният глас му нашепваше да побърза. Сигурен бе, че електронното устройство е добре скрито. Извади от джоба си компютърния си дневник и въведе някаква програма. В този момент му се стори, че дочува далечния вой на сирени.
— Какво е това? — прошепна Джейми. — Господи, никога не съм виждал да монтират подобно приспособление в електронен дневник.
— Да не мислиш, че ти си най-добрият компютърен специалист на света? — Рурк прекара устройството по стената като мислено го проклинаше заради бавното му действие. Внезапно уредът забръмча и Рурк възкликна: — Открих го!
Тайната врата бавно се плъзна встрани, а той се приведе, готов да нападне врага си.
Ив почувства как Олбан притиска спринцовката към рамото й, сетне убиецът ненадейно промени решението си. Засмя се и промълви:
— Не бива да правиш секс под наркоза. Ще бъде непочтено спрямо теб и спрямо мен — сигурен съм, че и така ще ти хареса, защото съм страхотен любовник. След това ще ти сложа толкова силна упойка, че няма да усетиш никаква болка. Това е най-малкото, което мога да сторя за теб.
— Защо не ме убиеш веднага, подлецо? — извика Ив. Напрегна всичките си сили, успя да освободи едната си ръка и го удари с юмрук в лицето. Посегна към ножа, който той беше оставил до нея, ала оръжието се изплъзна от пръстите й и падна на пода.
После се случи нещо, което за миг я накара да повярва, че магьосникът е успял да призове всички демони от преизподнята.
Видя как Рурк се нахвърли върху него като хищен вълк, издебнал жертвата си. Олбан политна назад, а свещите паднаха в локвите кръв.
Тя се опита да освободи другата си ръка и ненадейно забеляза Джейми, който онемял от ужас, наблюдаваше сцената. Паниката й беше толкова силна, че дори не се изненада от присъствието му, а извика:
— За Бога, не стой така! Вземи ножа и ме освободи! Побързай!
Момчето изглеждаше така, сякаш щеше да припадне, но прескочи трупа на Селина, грабна ножа и преряза кожения ремък.
— Дай ми ножа! — изкрещя Ив, без да откъсва поглед от двамата мъже, вкопчени в безмилостна схватка. С крайчеца на окото си забеляза, че в ъгъла на стаята лумва огън, причинен от запалена свещ, която беше паднала на пода. Дочу вой на сирени и извика на Джейми: — Полицаите идват. Отиди да ги посрещнеш.
— Вратата е отключена — заяви момчето и преряза ремъците около глезените й.
Тя скочи от мраморния олтар и изкрещя на Джейми да изгаси огъня.
— Нека гори. Искам пожарът да изпепели до основи това дяволско свърталище!
— Изгаси го! — Тя се хвърли върху гърба на Олбан, като непрекъснато повтаряше. — Ще ти дам да разбереш, мръснико!
Хвана го за косата и повдигна главата му, в този момент Рурк го удари с юмрук в лицето и извика:
— Остави го на мен!
Вкопчени в Олбан, продължиха да се търкалят сред локвите кръв. След няколко секунди забелязаха, че магьосникът е припаднал.
Рурк сграбчи ръцете на Ив и извика:
— Наранил ли те е?
Тя погледна изкривеното му от злоба лице и си каза, че трябва да запази спокойствие. Страхуваше се какво би могъл да направи под въздействие на силния си гняв.
— Дори не ме е докоснал. Ти се появи точно навреме и ме спаси.
— Доколкото видях, успяваше да се справиш и без мен. — Вдигна ръката й, втренчи се в кръвта, която се стичаше от китката й. Целуна нараненото място и промълви: — Ще го убия само заради това…
— Престани! Сама съм си избрала опасна професия.
Той си каза: „Никога няма да се примиря с мисълта, че любимата ми жена ежедневно е изложена на смъртна опасност.“ После свали сакото си, което беше подгизнало от кръв, и наметна с него Ив.
— Гола си…
— Да, забелязах. Не знам какво са направили с дрехите ми, но трябва да облека нещо преди да са пристигнали полицаите. — Изправи се и установи, че не може да се държи на краката си. Тръсна глава, опитвайки да проясни съзнанието си и добави: — Бяха ме упоили.
Рурк й помогна да седне до стената, далеч от локвите кръв, сетне извика:
— Не мърдай от тук. Трябва да потуша пожара. — Грабна някаква роба и заудря по огнените езици, пълзящи по пода.
Ив дълбоко си пое въздух, сетне видя нещо, което я накара да скочи и да изкрещи:
— Не! Джейми, недей!
Ала беше прекалено късно. Момчето бавно се изправи, без да изпуска ножа, от който капеше кръвта на Олбан. Беше пребледняло като платно, очите му бяха разширени от ужас. Подаде на Ив оръжието и прошепна:
— Отмъстих заради дядо и Алис. Не ме интересува какво ще се случи с мен. Важното е, че той никога повече няма да убива.
Ив дочу стъпки на тичащи хора. Инстинктивно сграбчи ножа така, че нейните отпечатъци да останат на дръжката му, и извика на Джейми:
— Млъкни! Нито дума повече! — Обърна се към Пийбоди, която беше влетяла в стаята, и й нареди: — Намери ми някакви дрехи.
Сътрудничката й с ужас огледа кървавата сцена.
— Слушам, лейтенант. Добре ли сте?
— Нищо ми няма. Крос и Олбан ме отвлякоха, упоиха ме и ме доведоха тук. Двамата признаха, че са убили Франк Воджински, Алис Лингстром, Лобар и Уайнбърг, както и че са накарали Мириам да отнеме живота на Тривейн. Олбан преряза гърлото на Селина. Подробности ще съобщя в рапорта си. Самият той беше убит по време на схватката. Не знам какво се случи, всъщност няма никакво значение.
— Права си. — Фийни, който беше влязъл след Пийбоди, погледна към момчето, сетне към Ив. И разбра истината. — Хайде, Джейми, ела с мен. Обърна се към Ив и добави: — Лейтенант, мисля, че с Рурк трябва да се приберете у дома, да се изкъпете и да се преоблечете. Приличате на зли духове, появили се в нощта на Халоуин.
Тя погледна към съпруга си и забеляза, че лицето му е покрито с кръв и сажди. Намръщи се и промълви:
— Изглеждаш ужасно.
— Ще се изплашиш, ако се огледаш, лейтенант. Фийни има право — трябва да се приберем у дома. Ще намеря някакво одеяло, за да се загърнеш. Иначе ще замръзнеш или ще те арестуват.
— Добре. Ще се върна след около час.
