— Не бива да я забърквате! Не й причинявайте болка! Оставете я на спокойствие! — Приведе се и се хвана за ръба на масата. Ръцете му трепереха. — Обещайте ми, че ще я оставите на спокойствие и ще ви кажа всичко, което искате да чуете.
— Успокой се, Час. — Лайла се изправи и сложи ръка на рамото му. — Седни. Не казвай нито дума повече. — После се обърна към Ив: — Искам да разговарям насаме с клиента ми, лейтенант.
Ив втренчено я изгледа. Младата адвокатка изглеждаше напълно спокойна и самоуверена.
— Предупреждавам ви, госпожо адвокат, че не можете да се надявате на споразумение. — Тя също се изправи и направи знак на Пийбоди. — Но ако клиентът ви направи пълни самопризнания, може би ще остане до края на живота си в психиатрията, вместо в затвора. Помислете върху предложението ми.
Щом излязоха в коридора, гневно изруга и възкликна:
— Ще му затвори устата. Час безпрекословно ще й се подчини, защото е изплашен до смърт. — Закрачи напред-назад, сетне възкликна: — Незабавно трябва да се свържа с Майра. Би трябвало вече да е приключила с теста. А ти се обади на прокурора. Надявам се да изпратят някого тук. Предполагам, че ще постигнем резултат, ако представител на прокуратурата разговаря с адвокатката на Форт.
— Беше съкрушен, когато го заплашихте, че ще обвините и Изида. — Пийбоди се обърна и хвърли последен поглед към вратата, зад която беше Чарлс Форт. — Убедена съм, че я обича.
— Странна любов, няма що.
— Не проумявам защо е правил секс с Мириам.
— Понякога сексът е прекрасен метод за манипулиране. — Тя се отправи към кабинета си, за да се свърже с Майра.
Двайсета глава
„Пациентката е склонна към само заблуда… поддава се на чуждо влияние… лесно може да бъде манипулирана, притежава социопатични наклонности…“ Ив захвърли доклада на доктор Майра. Не й беше необходимо заключение на психиатър, за да разбере, че Мириам е напълно побъркана и безскрупулна. Или пък че проявява особен интерес към окултизма, че притежава нисък коефициент на интелигентност и е способна на насилие.
Майра завършваше с препоръка пациентката да бъде подложена на допълнителни изследвания, след което да бъде изпратена в психиатрично заведение.
„Какъв парадокс!“ — мислеше си Ив. Мириам най-хладнокръвно бе нарязала на парчета жертвата си, а по всяка вероятност щеше да прекара живота си сред тишината на приют за душевноболни.
Резултатите от детектора на лъжата също бяха обезкуражаващи. Тестът бе показал, че Мириам казва истината, каквато си я представя болното й съзнание. В паметта й имаше петна, спомените й бяха объркани. „Никак не е чудно — каза си Ив, — след като тестът показа, че е натъпкана с поне шест вида незаконни наркотици.“
Пийбоди почука, влезе и изчака началничката й да вдигне поглед.
— Лейтенант, обади се Шулц от кабинета на главния прокурор.
— Адвокатката на Форт не е съгласна на никакво споразумение. Държи клиентът й да бъде проверен чрез детектора на лъжата, но засега Час отказва. Според Шулц тя печели време. Иска четирийсет и осем часа отлагане, за да се запознаела с всички заключения, експертизи и веществени доказателства. Шулц смята, че Форт е готов да направи самопризнания, ала тя не му разрешава.
— Нима Шулц ти каза всичко това?
— Да. Стори ми се, че му беше приятно да си поговорим. Разбрах, че наскоро се е развел.
— О, такава ли била работата? — Ив повдигна вежда. — Разведен и си пада по униформени дами.
— Мисля, че в момента би му харесала всяка жена. Но да се върнем на въпроса — според него довечера не ще можем да разпитваме Форт. Адвокатката е уредила клиентът й да използва правото си на минимална почивка. Шулц обеща утре отново да разговаря с нея.
— Може би така е по-добре. Възможно е очакването да ги изнерви. Предлагам да отидем при Изида и да се опитаме да изкопчим нещо от нея.
Пийбоди закрачи редом с нея и отбеляза:
— Случаят изглежда приключен. Надявам се да се поуспокоите и да се забавлявате на тържеството.
— Какво тържество? — Ив рязко спря. — Господи, съвсем бях забравила за празненството, което организира Мейвис. По дяволите, точно тази вечер не ми се излизаше!
— Говорите така, защото сте преситена — сухо отбеляза Пийбоди. — Аз пък се радвам, че съм поканена и смятам да се позабавлявам. Изминалата седмица беше отвратителна.
— Халоуин е празник, на който най-много се радват децата, тъй като това е единственият ден в Годината, когато им е разрешено да изяждат огромни количества сладкиши. Направо изтръпвам като си представя как разумни мъже и жени се съгласяват да се издокарват с идиотски костюми.
— Може би не знаете, но Халоуин се празнува и тачи векове наред…
— Не започвай поредната си лекция — предупреди я Ив, докато слизаха с асансьора към гаража. Внезапно й хрумна нещо и подозрително изгледа сътрудничката си. — А ти защо не си костюмирана?
— Защото единствено униформата ми може да накара малчуганите да ми отпуснат по някое шоколадче.
Магазинът „Спирит Куест“ и апартаментът над него тънеха в мрак. Когато никой не й отвори, след като бе позвънила, Ив замислено погледна часовника си.
— Ще я почакам. Нещо ми подсказва, че тази вечер трябва да я попритисна.
— Може би е на церемонията, която привържениците на уика устройват на Халоуин.
— Не вярвам, че е в настроение да танцува гола по поляните. Не, ще я изчакам. А ти използвай обществения транспорт.
— Предлагам да остана.
— Не е необходимо. Ако Изида не се появи след един-два часа, ще дойда направо у Мейвис.
— Няма ли да се преоблечете? — Пийбоди огледа избелелите джинси и протърканото кожено яке на началничката си. — Не ви ли се иска да сложите нещо по… празнично?
— Престани да се занимаваш с мен. Ще се видим у Мейвис. — Ив се качи в колата и свали стъклото. — Е, няма ли да споделиш какъв ще бъде костюмът ти?
— Не. Искам да изненадам всички — усмихна се по-младата жена и тръгна към трамвайната спирка.
— Колко смешно е, когато големи хора постъпват детински — промърмори Ив и включи видеотелефона, за да се свърже с Рурк. Откри го в кабинета му в огромната сграда, намираща се в центъра на града.
— Тъкмо си тръгвах — каза той, сетне забеляза на монитора част от волана на колата. — Очевидно още не си се прибрала у дома, за да се подготвиш за празненството.
— Колко си проницателен. Слушай, имам още един-два часа работа, затова предлагам да се срещнем при Мейвис. Дано да успеем да си тръгнем по-рано.
— Виждам, че с нетърпение очакваш забавата.
— Кой е измислил тези глупави празници! — възкликна тя, докато наблюдаваше как един призрак, придружен от почти двуметров розов заек и мутант-травестит, пресякоха улицата.
— Скъпа Ив, за някои Халоуин е повод да се позабавляват. За други е истински религиозен празник. Наричат го още Самхайн и с него келтите се ознаменували началото на зимата. Всъщност точно тогава настъпва преход: старата година още не е мъртва, а новата ще се роди след няколко месеца. През тази нощ излизат всички призраци и таласъми и преградата между реалността и измислицата почти не съществува…
— Майчице! — Тя се престори, че потръпва от ужас. — Здравата ме изплаши.
— Предлагам да използваме Халоуин като повод да се позабавляваме. Искаш ли да се напием и да се любим до забрава?
Ив се усмихна.
— С удоволствие.
— Ако желаеш, ще започнем още сега. Малко секс по видеотелефона няма да ни навреди.
— Забравяш, че използвам служебен апарат. Освен това не съм сигурна, че диспечерката няма да й
