— Не разбирам — промълви той.
— Нима не ви стана ясно какви са правата и задълженията ви?
— Тях ги разбрах, но не проумявам защо съм тук. — Час с недоумение погледна Пийбоди и на нея й се стори, че кой знае защо е разочарован именно от нея. — Щях да се отзова на поканата ви, щом сте искала отново да разговаряме. Не беше необходимо да изпращате трима униформени полицаи в дома ми.
— Прецених, че се налага — рязко отговори Ив. — Желаете ли на разпита да присъства вашият адвокат?
— Не. — Той притеснено се огледа, опитвайки да забрави, че се намира в полицията, че са го арестували също като баща му. — Питайте ме каквото искате. Ще се постарая да ви помогна.
— Разкажете ми за Лоуис Тривейн.
— Съжалявам. — Час поклати глава. — Не познавам такъв човек.
— Винаги ли изпращате помощниците си да убиват непознати?
— Какво? — Той пребледня и скочи на крака. — Не разбирам за какво говорите.
— Седнете! — заповяда Ив. — Преди два часа Лоуис Тривейн беше убит от Мириам Хопкинс.
— От Мириам ли? Но това е абсурдно… невъзможно е.
— Възможно е и още как! Заварих я да изтръгва черния дроб на жертвата си.
Час залитна, сетне тежко се отпусна на стола.
— Навярно грешите. Мириам не е убийца.
— Мисля, че вие сте сгрешил. — Ив стана и се приближи до него. — Би трябвало по-внимателно да подбирате… „оръдията“ си. В противен случай ще загазите, както се случи сега.
— Не ви разбирам… Ще ми дадете ли чаша вода?
Ив направи знак на Пийбоди да изпълни желанието му, сетне промълви:
— Няма смисъл да отричате. Мириам ми разказа всичко. Как сте били любовници, как не сте изпълнил обещанието си да й занесете сърцето на Уайнбърг и как сте й разрешил да екзекутира Тривейн. Съобщи ми и за вярването ви, че кръвта пречиствала.
— Не! — Ръцете му трепереха толкова силно, че водата в чашата се изплиска. — Не е вярно!
— Баща ви е обичал да „разфасова“ жертвите си. Може би е научил и вас. Колко души сте използвал за престъпните си деяния? Може би сте ги убивал, след като са изпълнели задачата си. Къде сте ги погребал?
Ив безмилостно продължаваше да го притиска, ала той седеше безмълвно и само клатеше глава.
— Сигурно си въобразявате, че водите борба срещу хората с религиозни убеждения, различаващи се от вашите. Решил сте да унищожите враговете си и демоните в тях. Баща ви е бил сатанист и е превърнал живота ви в ад. Не сте успял да го убиете, но има други последователи на същата религия. Може би когато ги убивате, си въобразявате, че ликвидирате него, че го кълцате на парчета заради мъките, които ви е причинил.
Час затвори очи и започна да се полюшва напред-назад, като непрекъснато повтаряше:
— Боже мой, Боже мой, Боже мой…
— Пълните самопризнания ще облекчат положението ви. Обяснете защо и как сте убивал. Може би ще пледирам за смекчаващи вината обстоятелства. Разкажете ми за Алис… За Лобар.
— Невинен съм. — Той вдигна глава. Лицето му беше обляно в сълзи. — Не съм убиец като баща ми.
Ив не се трогна от неописуемата мъка в очите му.
— На друго мнение съм — промърмори и излезе без да обръща внимание на риданията му.
Деветнайсета глава
Ив продължи разпита още час, безмилостно притискаше заподозрения, задаваше му неочаквани въпроси или го питаше по няколко пъти едно и също, надявайки се да получи различен отговор. Беше разпръснала върху масата отвратителните снимки на мъртвия Тривейн и непрекъснато питаше Час още колко души е убил.
Той плачеше и отричаше всичко, накрая изобщо престана да говори. Когато го предаде на полицая, който щеше да го отведе в ареста, Час се обърна и втренчено я изгледа, сякаш искаше да я убеди в невинността си. Ала Ив беше обезпокоена от странното изражение на сътрудничката си. С нетърпение изчака да останат насаме и заядливо попита:
— Какво те притеснява, полицай?
По време на разпита на Пийбоди й беше хрумнало, че сякаш наблюдава как кръвожаден вълк разкъсва ранен елен. Пое си дълбоко въздух и заяви:
— Не ми харесва начина, по който проведохте разпита, лейтенант.
— Нима?
— Проявихте прекалена грубост и излишна жестокост. Непрекъснато натяквахте на Час за баща му, показвахте му снимките…
Ив чувстваше, че й се повдига, нервите й бяха опънати до краен предел, ала когато събра фотографиите от масата, ръцете й не трепереха.
— Може би трябваше учтиво да го помоля да направи самопризнание, за да се приберем вкъщи и да се върнем към безгрижния си живот — саркастично изрече тя. — Жалко, че не се досетих. Ще опитам тази тактика при следващия разпит на човек, заподозрян в убийство.
Пийбоди се постара да не покаже колко е засегната от иронията й, а спокойно каза:
— Като се има предвид, че не присъстваше адвокатът на заподозрения…
— Съобщих му какви права има, нали?
— Да, лейтенант, но…
— Той потвърди ли, че е разбрал всичко?
Пийбоди кимна.
— Ще бъдеш ли така добра да ме осведомиш колко разпита на заподозрени убийци си провела, полицай?
— Лейтенант, аз…
— А аз не мога да изброя случаите, когато съм се опитвала да изкопча истината от потенциалните престъпници — разгорещено изрече Ив. Очите й заблестяха като разпалени въглени. — Не мога, защото ми се случва прекалено често. Предлагам отново да разгледаш снимките, да видиш изкормения мъртвец и да разбереш, че това е действителността, с която почти ежедневно се сблъсква полицейският служител. Страхувам се, че си сбъркала професията си, щом се размекваш от сълзите на един престъпник и ме упрекваш, че съм била груба с него. — Тръгна към вратата, сетне спря и се обърна към Пийбоди, която безмълвно я наблюдаваше. — Очаквам от сътрудничката ми да ме подкрепя, не да ме упреква само защото проявява слабост към магьосниците. Ако не можеш да спазваш изискванията ми, ще подпиша молбата ти за прехвърляне в друг отдел. Разбра ли?
— Да, лейтенант. — Пийбоди тежко въздъхна, заслушана в отдалечаващите се стъпки на началничката си по коридора. — Разбрах — прошепна на себе си и затвори очи.
— Беше прекалено жестока с нея — отбеляза Фийни, който настигна Ив.
— И ти ли ще ми четеш морал?
Ирландецът вдигна ръка, за да предотврати нападките й.
— Изида дойде доброволно. Поканих я в зала № 2.
Ив безмълвно кимна, обърна се и влезе в помещението, където я очакваше амазонката.
Щом я видя, Изида престана да крачи из стаята и извика:
— Как можа да му причиниш такава мъка? Защо насила го доведе тук? Знаеш, че изпитва ужас от полицията!
— Чарлс Форт е задържан по подозрение в убийството на Лоуис Тривейн и на други хора. — За разлика от Изида Ив говореше невъзмутимо. — Още не са му предявени обвинения.
— Обвинения ли? — Амазонката пребледня. — Сигурно се шегуваш. Час никога не би убил когото и да било. Кой е този Лоуис Тривейн? Не го познавам.
— Не си въобразявай, че знаеш абсолютно всичко за Форт, Изида. — Ив сложи на масата папката със
