че носеше грозна затворническа униформа, младата жена приличаше на неземна приказна фея.
Ив включи записващото устройство и продиктува задължителната информация, сетне се обърна към Мириам:
— Залових те на местопрестъплението, затова няма смисъл да увърташ и да ми губиш времето. Ти ли уби Лоуис Тривейн?
— Да.
— Какво си взела?
— Не разбирам.
— Не вярвам да си на „Зевс“, много си кротка. Ще се съгласиш ли да ти бъде направен тест за наркотици?
— Не, не искам — нацупи се тя и тъмните й очи помръкнаха. — Може би… може би по-късно ще се съглася. — Сви устни и нервно подръпна полата на униформата. — Искам си моите дрехи. Тези ме притесняват, освен това са много грозни.
— Много съжалявам, че не можем да удовлетворим молбата ти. Защо уби Лоуис Тривейн?
— Защото Час ми каза, че бил олицетворение на злото.
— Чарлс Форт ли наричаш с името Час?
— Да. Всички му казват така.
— Значи Час ти е казал, че Лоуис е олицетворение на злото. Той ли те накара да убиеш Тривейн?
— Разреши ми да го сторя. Много пъти съм наблюдавала как го правят, днес трябваше да се справя сама. Имаше много кръв. — Тя внимателно огледа ръката си. — А сега… вече я няма.
— Присъствала ли си, когато са били извършвани други убийства?
— О, да. — Младата жена небрежно сви рамене. — Кръвта пречиства, а смъртта е само преход към друг свят. Трябваше да убия този човек и да изтръгна демона в него. Знаете, че демоните съществуват, а ние се борим против тях.
— Като убивате хората, в които са се вселили.
— Точно така. Час ме предупреди, че сте много умна. — Тя ведро се усмихна и присви бадемовидните си очи. — Час никога не ще се остави в ръцете ви. Той не се интересува от вашите закони и от глупавото ви правосъдие.
— Разкажи ми как успя да влезеш в апартамента на Лоуис.
— Имам приятел, който работи в клуба. Е, първо трябваше да се чукам с него, но това дори ми беше приятно. Обичам да правя секс. Та след като с моят човек свършихме, успях да открадна кодовата карта, с която се отварят вратите на всички апартаменти. Облякох униформата на камериерка, грабнах куп хавлиени кърпи и отидох при Лоуис. Заварих го в банята и по миризмата познах, че е повръщал. Прерязах гърлото му, както ме бяха инструктирали. После май съм се поувлякла… — Отново сви рамене и закачливо се усмихна. — Имах чувството, че забивам ножа във възглавница. Разнасяше се странен звук… После изтръгнах демона от гърдите му и се появихте вие. Но мисля, че съм изпълнила мисията си.
— Да, добре си се справила. Откога се познавате с Час?
— От няколко години. Двамата обичаме да се чукаме денем в парка. Много е вълнуващо, защото никога не знаеш кой може да те види.
— Изида не ревнува ли?
— О, тя не знае. — Мириам забели очи. — Едва ли щеше да се зарадва.
— Изида одобрява ли убийствата?
Мириам смръщи чело и за миг очите й станаха безизразни.
— Убийствата ли? Ами… не подозира за тях. Да, не знае. Решихме да не й казваме нищо.
— Значи само вие с Час знаете тайната?
— Да, само ние двамата. — Стреснато се огледа, сякаш едва сега осъзнаваше къде се намира. — Така мисля. Разбира се.
— Споделяла ли си с някого от братството?
— Братството ли? — неразбиращо попита тя. Замисли се за секунда, сетне промълви: — Не, не. Това е нашата малка тайна.
— Защо уби Уайнбърг?
— Кого?
— Банкерът, когото намушка в подземния гараж. Нима не си го спомняш?
— Този не съм го убивала. — Мириам прехапа долната си устна и поклати глава. — Час го направи. Трябваше да ми донесе сърцето му, но ми обясни, че не успял да го изтръгне, защото го преследвали.
— Ами Лобар?
— Лобар… Лобар… — Мириам разсеяно потупваше с пръсти устните си. — Не, с него беше по-различно, нали? Не мога да си спомня. Имам страхотно главоболие… — раздразнено произнесе тя. — Отказвам да отговарям на други въпроси. Уморена съм. — Скръсти ръце на гърдите си и затвори очи.
Ив я изгледа и реши, че няма смисъл да я насилва. Онова, което беше научила, засега й беше достатъчна. Отново постави белезниците около китките на Мириам, после повика един от униформените полицаи.
— Заведете я при доктор Майра. Искам пълен психиатричен профил. И още нещо — помолете я да убеди задържаната да се подложи на тест за наркотици.
Когато излязоха, тя натисна някакъв бутон и нареди:
— Доведете Форт в помещение №3.
Беше отвратена и уморена до смърт. Искаше й се да облегне глава на масата и да заспи. Стисна зъби, прекоси коридора и влезе в стаята, от която Пийбоди и Фийни бяха наблюдавали разпита.
— Искам да присъстваш, докато разговарям с Форт — обърна се тя към сътрудничката си. — Какви са впечатленията ти, Фийни?
— Момичето не е на себе си. — Той я покани да си вземе от пликчето със захаросани бадеми, към които имаше особена слабост. — Не знам дали беше упоена или пък действаше под хипноза. Струва ми се, че и двете предположения са верни.
— И аз си помислих същото. Да знаеш колко нормална изглеждаше, когато за пръв път я видях… — Нервно разроши косата си и избухна в смях. — Не мога да повярвам, че поведението й ми се е сторило нормално. Нашата „приятелка“ стоеше гола сред гората, а пък Форт я целуваше между краката. — За миг притисна с пръсти клепачите си, после отпусна ръце. — Баща му никога не е имал съучастник. Убивал е сам.
— Това не означава нищо. Синът може би има друг „стил“ — обади се Фийни. — Не знам дали момичето е откачено, но със сигурност уличи Форт.
— Имам чувството, че нещо не е наред — колебливо изрече Пийбоди. Ив любопитно я изгледа.
— Какво имаш предвид, полицай?
Сътрудничката й усети саркастичната нотка в гласа й и упорито вирна брадичка.
— Привържениците на уика не убиват.
— Убийствата се извършват от хора. Не всички изрично спазват изискванията на своята религия. Да вземем за пример самата теб. Хапвала ли си наскоро месо?
Пийбоди силно се изчерви. Членовете на „Свободна ера“ бяха заклети вегетарианци. След миг се овладя и отговори:
— Това е съвсем различно.
— Интересувам се само от факти, а те са следните: заварих убийцата на местопрестъплението, ножът още беше в ръката й. Тя призна, че Чарлс Форт е неин съучастник. Когато го разпитвам, ще се придържам именно към фактите. Разбра ли?
— Да, лейтенант. — Пийбоди изпъна рамене и безмълвно изгледа началничката си, която мина покрай нея и се отправи към помещението за разпит.
— Имала е ужасно преживяване — съчувствено промълви Фийни. — Прегледах снимките на онова, което е заварила в клуба и съм потресен.
— Аз също ги видях. — Докато наблюдаваше през стъклото как въвеждат Чарлс Форт, тя поклати глава. — И все пак ми се струва, че тук има нещо гнило.
Извърна се, мина по коридора и влезе в стаята точно когато Ив съобщаваше на Форт правата му.
