връзката и промърмори: — По дяволите! Лично ще отида да видя как е Мириам. Пийбоди, занеси веществените доказателства в лабораторията и ги помоли да побързат с анализа, въпреки че това едва ли ще ги накара да си размърдат задниците. После си свободна.
— Навярно довечера отново ще разпитвате Форт.
— Да.
— Лейтенант, моля да ми разрешите да присъствам.
— Не разрешавам — рязко изрече Ив и вкара колата в гаража на главното полицейско управление. — Свободна си. — Трясна вратата на автомобила и бързо се отдалечи.
Прибра се у дома малко след полунощ. Струваше й се, че главата й ще се пръсне от силните болки. Пристъпи в притихналата къща и бавно се заизкачва по стълбите. Не се изненада, когато видя, че Рурк е буден и разговаря по видеотелефона в спалнята. Докато минаваше покрай него, погледна към монитора и позна един от младите инженери, които работеха при изграждането на междупланетното курортно селище „Олимп“.
Спомни си за последните дни от сватбеното си пътешествие, които бяха прекарани на „Олимп“. По ирония на съдбата дори тогава й се беше наложило да разследва убийство.
Наведе се над умивалника и докато плискаше лицето си със студена вода си помисли, че където и да отидеше, смъртта сякаш я преследваше. Нито за миг не можеше да я забрави.
Избърса се, сетне седна на ръба на леглото и свали обувките си. Внезапно се почувства безкрайно уморена, нямаше сили да се съблече. Просна се по корем на леглото и остана неподвижна.
Рурк слушаше с половин ухо обясненията на инженера, докато внимателно наблюдаваше съпругата си. Сенките под очите й, мъртвешки бледото й лице, забавените й движения му подсказаха, че отново е работила до пълно изтощение — навик, който го караше да се възхищава от Ив и едновременно го нервираше.
— Ще ти се обадя отново утре сутринта — обърна се той към събеседника си и прекъсна връзката. — Денят ти е бил ужасен, нали, лейтенант?
Ив не се помръдна, когато Рурк я възседна и започна да масажира врата и раменете й. След няколко секунди промърмори:
— Имала съм и по-кошмарни дни. Но не мога да си спомня точно кога.
— Във всяка новинарска емисия по телевизията описват убийството на Лоуис Тривейн.
— Проклети лешояди!
Рурк свали кобура й и продължи да масажира гръбнака й.
— Не им се сърди, скъпа. Когато един виден адвокат е нарязан на парчета в прочут частен клуб, новината несъмнено заслужава внимание. Надин вече няколко пъти се обади тук.
— Да, звъняла е и в управлението. В момента нямам време за нея.
Рурк измъкна ризата от панталоните й и я повдигна, сетне попита:
— Действително ли си се появила на местопрестъплението, когато убийцата изкормвала Тривейн, или пък репортерите са го измислили, за да придадат още по-голям драматизъм на случилото се?
— Това е самата истина. Може би ако онзи кретен на рецепцията не ме беше… — Тя замълча и поклати глава. — Пристигнах прекалено късно. Онази жена вече беше разпорила мъртвеца, но продължаваше да се занимава с него като ученик в час по биология. Съобщи ни, че извършила убийството по нареждане на Чарлс Форт.
— И това беше съобщено от медиите.
— Не се съмнявам — въздъхна тя. — Репортерите имат шпиони дори в полицията.
— Предполагам, че сте го арестували.
— Да. При първия разпит отрече всичко. Открих в апартамента му уличаващи го веществени доказателства, ала той продължава да твърди, че е невинен. Знаеш ли, изглежда искрено объркан и ужасен. По дяволите! — Тя притисна лице към завивката. — По дяволите!
— Отпусни се, скъпа. — Рурк леко я целуна по главата. — Сега ще те съблека и ще те сложа да спиш.
— Не ме глези.
— Опитай се да ми попречиш.
Ив понечи да се отмести, сетне внезапно осъзна какво иска в момента. Вкопчи се в Рурк, отпусна глава на рамото му и затвори очи, сякаш да прогони от съзнанието си ужасяващите спомени за изминалия ден.
— Винаги си до мен… дори когато отсъстваш.
— Никога повече няма да бъдем самотни — прошепна той и я притегли в скута си. — Усещам, че не си разтревожена само от жестокото убийство. Кажи ми какво ти тежи?
— Не съм благороден човек — спонтанно изрече Ив и моментално съжали, че не е успяла да се въздържи. — Знам, че съм добро ченге, но ми липсва обикновената човешка доброта. Не мога да си я позволя.
— Говориш глупости, Ив.
— Не, казвам самата истина. Ала работата е там, че не желаеш да я приемеш. — Тя се отдръпна назад, за да го погледне. — Когато искрено обичаш някого, си готов да се примириш с малките му недостатъци, но предпочиташ да си затваряш очите пред големите. Отказваш да приемеш, че любимият ти човек е способен на подобно нещо и се преструваш, че всичко е наред.
— Хайде, сподели за скришните си слабости, които досега не съм забелязал. За каква своя постъпка намекваш?
— Днес смазах Форт. Не в буквалния смисъл — допълни тя и отметна косата от челото си. — Щеше да бъде прекалено лесно и нямаше да ме измъчват угризения на съвестта. Лошото е, че го съсипах емоционално. И още по-страшно е, че го направих напълно съзнателно. Исках да изтръгна самопризнанието му и да приключа с това убийство. А когато Пийбоди има смелостта да ми каже, че не одобрява начина, по който провеждам разпита, направо я наругах. Изпратих я вкъщи, за да разпитам необезпокоявано Форт.
Рурк не й отговори веднага. Стана, отметна завивките и промълви:
— Позволи ми да обобщя онова, което току-що ми каза. Когато си се озовала на местопрестъплението, си заварила убийцата над обезобразения труп на Тривейн. Арестувала си я, а тя е обвинила Чарлс Форт, че я е подтикнал към кървавото дело и че самият той е убил много хора. И всичко това се случва само няколко дни, след като намираш пред дома си друг обезобразен труп.
— Не вярвам убийствата да са инсценирани така, че да ме изплашат.
— Извини ме за грубия израз, лейтенант, но ми се струва, че дрънкаш глупости. — Залови се да разкопчава ризата й и продължи: — Започнала си да разпитваш Форт, когото с основание подозираш, че е отнел живота на няколко души. Опитвала си се да го притиснеш до стената и сътрудничката ти, която е добър полицай, но е много по-неопитна от теб, те е упрекнала заради жестокостта ти. Ала не тя е влязла в онази залята в кръв баня, не тя е заварила убийцата да реже на парчета нещастния Тривейн. Научих подробностите от новините — допълни Рурк, когато забеляза въпросителния й поглед. Сетне продължи да говори, преди да е успяла да го прекъсне: — После си наругала сътрудничката си, която се е опитала да ти направи забележка, и си я освободила, за да продължиш разпита на Форт в нейно отсъствие. Съгласна ли си с обобщението?
Ив намръщено го изгледа, докато той се наведе да свали панталоните й.
— Опростяваш нещата; а положението е много по-заплетено.
— В живота нищо не е елементарно, скъпа Ив. — Рурк вдигна краката й и я побутна да легне. — Ще ти кажа мнението си за теб. Ти си отлично ченге, което изцяло се е посветило на професията си. Ала едновременно си добросърдечна и при всяка своя по-жестока постъпка страдаш от угризения на съвестта. — Той също се съблече, легна до нея и продължи: — Питам се дали няма да бъде по-добре да се разведа с теб и да заживея спокойно. — Притегли я към себе си, докато тя отпусна глава на рамото му. — Очевидно досега не съм забелязал ужасните ти недостатъци.
— Говориш така, сякаш ме смяташ за умопобъркана.
— Точно това целях. — Целуна я по челото и нареди на осветлението да се изключи. — А сега
