заспивай.
Ив обърна глава така, че да усеща аромата на кожата му. Въздъхна и прошепна:
— Няма да се съглася на развод.
— Така ли? Защо?
— Защото не мога да живея, без чаша хубаво кафе.
Ив влезе в кабинета си точно в осем сутринта. Преди това се беше отбила в лабораторията и беше вдигнала малък скандал, който й подейства ободряващо. Когато отвори вратата, видя Пийбоди, застанала до бюрото. Видеотелефонът също звънеше. Тя превключи апарата на запис и се обърна към сътрудничката си:
— Подранила си. Работното ми време започва след трийсет минути.
— Исках преди това да разговарям с вас.
— Добре. — Ив реши да прослуша по-късно съобщенията. — Какво се е случило? Изглеждаш отвратително.
Пийбоди дори не потрепна. Знаеше как изглежда. Не беше хапнала нито залък, цяла нощ не беше спала. Случвало й се бе и преди, когато някой мъж скъсаше с нея. А думите на Ив я бяха засегнали по-дълбоко, отколкото раздялата с любовник.
— Бих искала официално да ви се извиня, лейтенант, задето ви упрекнах относно разпита на Форт. Беше непростимо от моя страна да се усъмня в методите ви. Надявам се, че грешката ми не ще ви накара да ме отстраните от случая или от вашия отдел.
Ив седна и се облегна на стола, който заплашително изскърца под тежестта й.
— Свърши ли, полицай?
— Да, лейтенант. Но искам да…
— Ако имаш да казваш още нещо, престани да стърчиш така, сякаш си глътнала бастун. В момента говорим не официално.
Пийбоди се приведе, сякаш върху плещите й тегнеше тежко бреме.
— Моля да ме извините. Не можах да издържа, докато гледах как Час рухва пред очите ми. Не успях да се абстрахирам от чувствата си и да направя обективна оценка на ситуацията. Не вярвам… не искам да повярвам, че Форт е виновен.
— Права си, че в нашата работа обективността е изключително важна. Ала в повечето случаи е невъзможна, макар никой да няма смелостта да го признае. Ето защо реагирах прекалено остро на думите ти. Извинявай.
Пийбоди зяпна от изумление, сетне изпита неописуемо облекчение. В миг забрави страховете си от предишната нощ.
— Няма ли да ме прехвърлите в друг отдел?
— Не, защото съм изразходвала прекалено много време и енергия, за да те обучавам. — Ив се обърна към видеотелефона.
Пийбоди затвори очи, пое си въздух, преглътна и най-сетне събра смелост да попита:
— Това означава ли, че вече не ми се сърдите?
Вместо отговор Ив промърмори:
— Защо ли не изпия чаша кафе? — Още не беше изслушала първото съобщение, когато Пийбоди й поднесе кафето.
„
— Няма да стане, Надин — промърмори Ив и набързо прослуша следващите три съобщения от репортерката, чийто глас звучеше все по-отчаяно.
Пристигнало беше и заключението на патолога, извършил аутопсията, от което тя поиска разпечатка. Последното съобщение беше от лабораторията. Анализът беше доказал, че кръвта върху черната роба е на Уайнбърг.
— Не мога да повярвам — промълви Пийбоди и сви рамене. — Доказателствата са налице и все пак не мога да повярвам, че Час е виновен.
Ив уморено потърка челото си.
— Ще му предявим обвинение в предумишлено убийство на Уайнбърг. Ще изчакаме с обвинението за заговор срещу Тривейн, докато Майра направи тест на Мириам. Решила съм да го разпитаме още веднъж. Може би ще признае и за другите убийства.
— Но защо е отнел живота на Алис? Ами на Франк? — прошепна Пийбоди.
— Тях не ги е убил той.
— Нима мислите, че Селина е причинила смъртта им?
— Убедена съм. Но засега нямам никакви доказателства.
До обяд отново прочете всички рапорти, свързани с убийствата и написа своя. Когато започна да разпитва Час, беше решила да възприеме нова тактика.
Огледа адвокатката на Форт — много млада жена с тъжни очи, която навярно току-що беше получила право да практикува. Дори не се учуди, когато си спомни, че я е видяла на церемонията по посвещаването на Мириам. Помисли си: „Адвокатка — магьосница. Само това ни липсваше.“
— Това ли е адвокатът ви, господин Форт?
— Да. — Лицето му беше бледо като на мъртвец, под очите му имаше сенки. — Лайла се съгласи да ми помогне.
— Господин Форт, обвинен сте в извършване на убийство.
— Поискала съм освобождаването му под гаранция. — Младата адвокатка подаде на Ив необходимите документи. — В четиринайсет часа молбата ще бъде разгледана от съда.
— Няма да бъде удовлетворена — отсече Ив и подаде документите на Пийбоди. — На ваше място не бих си губила времето — това няма да помогне на клиента ви.
— Дори не познавах убития — обади се Час. — За първи път го видях в ритуалната зала, където бяхте и вие, лейтенант.
— Бил сте на местопрестъплението, което означава, че сте имал възможност да причините смъртта на Уайнбърг. Колкото до мотива… — Тя се облегна назад. — Наблюдавал сте го внимателно и сте разбрал, че нервите му не издържат и че е готов да признае всичко. Ала той не е бил първият, когото сте убили, господин Форт.
— Не знам как да ви убедя в невинността си. — Гласът му се разтрепери. Той си пое въздух и хвана ръката на Лайла, сякаш търсеше подкрепа. — През целия си живот не съм причинил зло никому. Убийството противоречи на принципите ми — та нали винаги съм се старал да не приличам на баща ми. Бях напълно откровен с вас, надявах се да ме разберете и да ми повярвате.
— Притежавате ли черна копринена роба?
— Имам много роби, но нито една не е черна. Не обичам този цвят.
Ив му показа дрехата, поставена в прозрачен плик.
— Да разбирам ли, че никога не сте виждал тази роба?
— Не е моя. — Той видимо се успокои.
— Нима? Тогава ще ви кажа, че я открихме в спалнята на апартамента, където живеете заедно с Изида. Дори не беше скрита както трябва, а бе пъхната в скрина под другите ви дрехи. По нея има кръв, господин Форт. Лабораторният анализ показа, че кръвта е на Уайнбърг.
— Не! — Час рязко се отдръпна, като че го беше ударила. — Невъзможно е!
— Но е факт. Адвокатката ви може да се запознае с доклада от лабораторията. Питам се дали Изида ще познае дрехата. Може би като я види… ще си припомни нещо важно.
— Не забърквайте Изида. Тя няма нищо общо! — Той скочи от мястото си. — Невъзможно е да я подозирате в…
— В какво? — Ив наклони глава. — В съучастничество ли? Живее с вас, работи с вас, споделя леглото ви. Виновна е, дори ако само ви прикрива.
