— Време е да започваме.
Рурк точно отваряше вратата на колата си, когато джобният му видеотелефон избръмча. Той побърза да го извади и нетърпеливо извика:
— Ив, къде си?
— Обажда се Джейми. Знам къде е тя. Отвлякоха я. Побързай.
— Къде е? — попита Рурк и седна зад волана.
— В апартамента на онази мръсница Крос. Почти съм сигурен, въпреки че изгубих връзка, когато я измъкнаха от колата.
Без да чака повече обяснения, Рурк натисна газта и се запровира през натовареното движение. Докато шофираше, продължи да разпитва Джейми.
— Каква връзка се е прекъснала?
— Ами… поставих подслушвателно устройство в колата й. Исках да бъда в течение на разследването. Чрез предавателя чух разговора в колата. Селина й каза да включи колата на автопилот и даде адреса си. Навярно бяха упоили Далас, защото говореше странно. После вещицата заяви, че е убила дядо и Алис. — Джейми се разплака. — Призна, че е убила не само тях, но и много деца… Господи…
— Джейми, къде си?
— Пред къщата на Крос. Сега ще вляза и ще намеря Далас.
— Недей! По дяволите, послушай ме! Не влизай. След две минути ще бъда при теб. Обади се в полицията. Кажи, че извършват обир… че е избухнал пожар… но ги накарай да дойдат. Ясно ли е?
— Тя е виновна за смъртта на сестра ми. — Момчето беше престанало да плаче и гласът му беше измамно спокоен. — Затова ще я убия.
— Не влизай в къщата! — повтори Рурк и изруга, тъй като момчето прекъсна връзката. Овладя се, обади се в дома на Мейвис и поиска да говори с Пийбоди, като се постара да не заскърца със зъби, щом чу смеха, разнасящ се в микрофона. Пийбоди се обади точно когато той спираше пред сградата на Селина.
— Рурк, къде се намираш? С Фийни тръгваме към „Спирит Куест“.
— Ив не е там. Вероятно е в апартамента на Крос. Отивам там.
— Не действай прибързано. Ще се обадя на патрулните коли в района. С Фийни тръгваме незабавно.
— В опасност е и животът на едно дете. Побързайте.
Без да се замисли, че не е въоръжен, той се втурна в сградата.
Двамата монотонно припяваха над нея. Олбан беше запалил огън в някакъв черен казан и стаята се изпълни с гъст, сладникав дим. Селина беше захвърлила робата си и втриваше в кожата си благовонни масла, докато говореше на Ив:
— Била ли си изнасилвана от жена? Ще го направя така, че да те заболи. Олбан също ще се позабавлява с теб. Няма да те убием бързо, както направихме с Лобар и както наредихме на Мириам да ликвидира Тривейн. Обещавам ти, че ще изпиташ нечовешка болка.
Съзнанието на Ив напълно се беше прояснило. Продължаваше опитите да освободи ръцете си, въпреки че кожата на китките й вече беше протрита до кръв. Повдигна глава и иронично проговори:
— Нима по този начин призовавате вашите демони? Не сте последователи на никаква религия, а сте най-обикновени мошеници. Харесва ви да изнасилвате и да убивате. По-долни сте от червеите, които пълзят сред нечистотии.
Селина й зашлеви плесница и възкликна:
— Да я убием още сега!
— Почакай, любов моя. Нека още малко да се насладим на удоволствието.
Обърна се и извади от голяма кутия жив черен петел. Птицата запляска с криле, когато Олбан я задържа над проснатата Ив. Той произнесе няколко думи на латински, взе ножа и отряза главата на петела. Кръвта обля Ив. Селина, която беше изпаднала в екстаз, изстена:
— Кръв за Господаря.
— Да, любов моя. — Той се обърна към нея. — Господарят иска кръв. — С бързо движение преряза гърлото й и промълви: — Толкова си… досадна. — Когато магьосницата се опита да спре кръвта, бликаща от раната, той повтори: — Беше доста полезна, но ужасно досадна.
Селина се строполи на пода. Олбан я прекрачи и свали маската си.
— Омръзна ми да спазвам езическите традиции. Селина ги намираше очарователни, но за мен са досадни. — Чаровно се усмихна и добави: — Не бой се, няма да ти причиня излишни страдания. Няма смисъл.
Ив усети, че й се повдига от миризмата на кръв. С огромно усилие се овладя и го погледна в очите.
— Защо я уби?
— Вече не ми е необходима. Повярвай ми, тази жена не беше с всичкия си. Предполагам, че прекалената употреба на наркотици беше повлияла на изкривената й психика. Знаеш ли, че ме караше да я бия преди да правим секс? — Той поклати глава. — Понякога изпитвах удоволствие, особено докато й нанасях побой… Селина ми бе неоценим помощница. Имаше невероятни познания за синтетичните наркотици. — Олбан разсеяно погали бедрото на Ив. — Установих, че ако посвети усилията си на някаква кауза, тя работи неуморно и е много ловка в бизнеса. През последните две години натрупахме огромни суми благодарение на инвестициите й. Членовете на братството също допринасяха за увеличаване на богатството ни. Не можеш да си представиш какво са готови да платят някои хора заради секса и възможността да получат безсмъртие.
— Значи всичко е било само измама.
— Не вярвам да си толкова наивна, Далас. Призоваване на демони, продажба на души… — Той самодоволно се изсмя. — Не съм имал по-успешен номер, но възможностите му вече се изчерпаха. Обаче Селина… — Погледна към трупа на любовницата си и потърка с палец брадичката си. — Селина се увлече в играта и си въобрази, че притежава свръхестествени способности. Реши, че може да гадае по фигурите, които образува димът, да призовава дявола. — Усмихна се и почука с пръст по челото си, сякаш да подчертае, че Селина е била умопомрачена.
„
— Повечето измамници не се осмеляват да принасят в жертва хора.
— Не съм обикновен мошеник, а церемониите доставяха удоволствие на Селина. Проливането на човешка кръв беше започнало да й харесва. На мен също. Чувстваш се всемогъщ, когато отнемеш живот. Освен това убийството ме възбужда. — Огледа проснатата пред него жена и като че едва сега забеляза красотата й и стегнатото й тяло, така различно от пищните форми на пълничката Селина. — Може би все пак ще се позабавлявам с теб. Ще бъде жалко, ако не се възползвам.
Ив потръпна от отвращение и реши да отвлече вниманието му като продължава да го разпитва.
— Сега разбирам, че ти си правил секс с Мириам, че си й заповядал да се присъедини към уиканите, да убие Тривейн.
— Мириам беше като глина в ръцете ми. Освен това забравяше определени факти, след като я дрогирах с подходящи наркотици или я подлагах на хипноза.
— Селина никога не е играела решаващата роля във фарса, който сте разигравали. Сгреших, когато те помислих за неин роб. Всъщност е било точно обратното.
— Браво на теб. От известно време забелязах, че тя започва да губи контрол. Знаеш ли, че уби ченгето по собствена инициатива? — Той гневно стисна устни. — Това беше началото на края на нашата игра. Разбрах, че трябва да се отърва от… партньорката си. Онзи старчок никога нямаше да се добере до истината. Рано или късно щеше да му омръзне да удря на камък и положително щеше да се откаже.
— Грешиш, Франк щеше да научи истината.
— Няма смисъл да спорим. — Олбан се обърна и взе някакъв флакон и спринцовка. — Ще ти инжектирам съвсем малко доза, колкото да не чувстваш страх. Намирам те за изключително привлекателна. Ако бъдеш послушна, ще те накарам да изпиташ неописуемо удоволствие.
— Няма да стане, дори да ми инжектираш всички наркотици на света.
