— Имате думата ми, лейтенант. И изобщо не съжалявам.
За миг Ив затвори очи. Осъзна, че приятелството й с Пийбоди беше възникнало спонтанно и бе издържало изпитанието на времето.
— Всичко започнало в Дъблин — поде тя, — преди близо двайсет години. Момичето се казвало Марлена.
Разказа на сътрудничката си цялата история, като използваше полицейския жаргон, който и двете прекрасно разбираха. Когато свърши, Пийбоди остана безмълвна. Обядът на Ив беше недокоснат. Навътре в парка пееха птици и се опитваха да заглушат монотонното жужене на уличното движение.
— И през ум не ми е минавало, че Съмърсет има дъщеря — най-сетне промълви Пийбоди. — Колко ли е страдал, когато я е загубил? Няма нищо по-страшно от това, нали?
— Сигурно. Но винаги се случва нещо по-страшно — мъката води до жажда за отмъщение. Марлена, Съмърсет и Рурк са свързани от отмъщението. Спомни си значката, която открих при жертвите: детелина от едната страна, а от другата — знакът на църквата. Те символизират играта, която убиецът е подхванал, и фикс идеята му, че е пратеник на Бога.
— Щом е устроил капан на Съмърсет и е подправил дисковете, излиза, че е знаел за срещата му с Одри Мъръл.
— Да. Хората никога не са дискретни, колкото си въобразяват. Предполагам, че поне половината хора от курса са знаели за флирта им. Затова трябва да проверим всички курсисти. — Тя потърка очи. — Необходимо е Рурк да ми даде списък с имената на хората, които е убил, както и на онези, които са му помогнали да ги открие.
— Кой списък искате да проверя чрез компютъра?
Изненадващо за самата себе си Ив се просълзи, но побърза да се овладее и си каза, че е преуморена.
— Благодаря. Безкрайно съм ти задължена.
— Няма защо. Всъщност можете да ми се отблагодарите като ми дадете картофките.
— Непоправима си — позасмя се Ив, поклати глава и й подаде пликчето.
— Лейтенант, как ще избегнете рапорта пред командира?
— Още не съм решила. — Тя разсеяно потърка стомаха си, който я свиваше при мисълта за онова, което възнамеряваше да направи. — По-важно е веднага да се върнем в управлението. Трябва да накарам Макнаб да побърза с проследяването на обажданията, както и да се срещна с представителите на медиите преди сами да са научили за случилото се. Необходими са ми докладите на „метачите“ и на съдебния лекар по случая „Конрой“, а отгоре на всичко ми предстои скандал с Рурк.
— Очертава се доста натоварен следобед.
— Права си. Липсва ми само среща с командира.
— Предлагам аз да притисна Макнаб, а вие да отидете в Канал 75 и да подкупите Надин Фарст.
— Умница си, Пийбоди.
Ала не й се наложи да търси Надин. Когато влезе в канцеларията си, завари репортерката да се взира в разглобения уред за комуникации, чиито части бяха пръснати върху бюрото.
— Май си имала неприятности с електрониката, Далас — усмихнато заяви тя.
— Пийбоди, намери Макнаб и го убий.
— Слушам, лейтенант.
— Надин, колко пъти съм те предупреждавала да не влизаш тук?
— Навярно стотици. — Продължавайки да се усмихва, репортерката седна и кръстоса хубавите си крака. — Питам се защо изобщо си правиш труда. И така, кой е Шон Конрой и защо е бил убит в къщата на Рурк?
— Грешиш, убийството е извършено в една от многобройните къщи, които са собственост на съпруга ми. — Тя наклони глава и многозначително повдигна вежди. — Надявам се, че ще уточниш тази подробност в репортажа си.
— В репортажа, който ще включва изявление от лейтенант Далас, занимаваща се с разследването. — Надин лъчезарно се усмихна.
— Съгласна съм. — Ив затвори вратата и я заключи.
— Х-м-м. — Репортерката свъси вежди. — Май се предаде прекалено лесно. Питам се какво ли ще ми струва това.
— Засега нищо. Ето какво ще съобщиш в репортажа си: „Нюйоркската полиция разследва убийството на Шон Конрой, ирландски поданик, неженен, четирийсет и една годишен, по професия барман. След анонимно обаждане лейтенант Далас с помощта на Рурк откри жертвата в необитавана къща.“
— Как е било извършено убийството? Разбрах, че гледката не е била от приятните.
— В момента нямам право да съобщавам подробности на медиите.
— Стегни се, Далас. — Надин се приведе. — Изплюй камъчето.
— Хич не се надявай. Но ще ти кажа още нещо: полицията проверява дали това престъпление има връзка с убийството на магната Томас Бренън, което е било извършено миналия петък.
— Бренън ли? Господи! Бренън е бил убит в петък, така ли? — Надин скочи на крака. — Всемогъщи Боже, та той е главен акционер на Канал 75! Как не сме разбрали? Как са го убили? Къде?
— Престъплението е извършено в нюйоркския му апартамент. Полицията работи върху няколко версии за причината.
— Версии ли? Какви версии? Господи, та аз го познавах!
Ив присви очи.
— Нима? Бяхте ли близки?
— Глупости! Виждахме се на приеми, давани от телевизионната станция, на благотворителни вечери. Той дори ми изпрати цветя след… след онази злополука през пролетта.
— Злополука, при която за малко не ти прерязаха гърлото.
— Точно така! — сопна се репортерката и отново седна. — Не съм забравила, че именно ти спаси живота ми. Харесвах Бренън. По дяволите, той имаше съпруга, деца… — Замисли се за момент и машинално забарабани с изящните си пръсти по коляното си. — В нашата станция, както и в повечето телевизии ще настъпи суматоха, когато новината се разчуе. Как се е случило?
— Смятаме, че е станал жертва на човек, проникнал в дома му.
— Защо са тези охранителни системи, щом е възможно човек да се прибере вкъщи и да налети на крадец? — промърмори Надин.
Ив не я поправи — доволна бе, че репортерката е стигнала до това заключение.
— Спомена, че между убийствата имало връзка, нали? — Журналистката се беше окопитила от смайването си и отново бе опитна професионалистка. — Шон Конрой също е бил ирландец. Мислиш ли, че е имал пръст в обира? Познавал ли е Бренън?
— Работим и по такава възможност.
— И Рурк е ирландец.
— Така съм чувала — сряза я Ив. — Ще ти кажа нещо, но обещай, че няма да го разгласяваш. — Надин колебливо кимна и тя продължи: — Когато са живели в Ирландия, Рурк и Шон са се познавали. Подозираме, че убиецът нарочно е избрал къщата, където е… очистил Конрой. Навярно е знаел, че новите наематели ще се нанесат едва след няколко дни. Иска ми се името на съпруга ми да не се споменава, докато напреднем с разследването.
— Няма да е трудно на този етап. Всяка телевизионна станция, особено нашата, ще бъде заета с голямата новина — ще разговаряме с хора, които са познавали покойния магнат, ще съобщаваме подробности от биографията му и така нататък. А сега трябва да изчезвам, за да подготвя репортажа си. — Тя отново скочи на крака. — Задължена съм ти за услугата.
— Която рано или късно ще ми върнеш. — Ив отключи вратата и разтърка слепоочията си. Помисли си, че ще бъде голям успех, ако командирът повярва поне на половината от лъжите й.
— Рапортът ти е доста кратък, лейтенант, липсват каквито и да било подробности — замислено каза Уитни, след като Ив приключи обясненията си към писмения доклад.
