— Както виждаш, вероятността се намалява наполовина — обърна се Ив към съпруга си. — Сигурна съм, че когато получим резултатите от тестовете на доктор Майра, процентите ще спаднат още повече. Предполагам, че информацията, заложена във файл А също ще позволи намаляване на вероятността и Съмърсет ще отърве кожата.
— Трябваше да се досетя, че ще направиш всичко, за да му помогнеш. — Рурк се наведе и я целуна.
— Не се радвай, защото опасността още не се е разминала. Религиозният психопат залага на това, че няма да обвиня теб, за да отърва Съмърсет… и е прав.
— Но все пак те е подценил.
— Точно така. И започва да преиграва, което ще ми послужи като коз пред Уитни. Невъзможно е един умен човек да оставя толкова очебийни улики. Обзалагам се, че отново ще иска да се включи в играта. — Тя замислено се облегна назад. — Харесва му да се представя за пратеник на Бога, едновременно превръща всичко в игра със задаването на гатанки. А игрите са за децата.
— Опитай се да го кажеш на някой бейзболен запалянко и ще видиш какво ще ти се случи.
— Това само доказва, че мъжете са като децата.
Рурк въздъхна.
— Много ти благодаря.
— Съгласи се, че представителите на силния пол виждат играчките като символи на собствения си успех. И твоят дом е пълен с играчки.
Той пъхна ръце в джобовете си и смаяно я изгледа.
— Какви играчки?
— Например помещенията за видео и холограми. — Ив се намръщи и бръчицата между веждите й стана по-дълбока. — Автомобилите, самолетите, аудио уредбите, спаринг дроидите, устройствата за виртуална реалност — това са играчките на богаташа.
— Скъпа Ив, ако намекваш, че съм празноглав, не се притеснявай, че ще ме засегнеш.
— Не си празноглав. — Тя нетърпеливо махна с ръка. — Но си презадоволен.
Вместо да се обиди, Рурк искрено се разсмя и възкликна:
— Ив, обожавам те! — Плъзна ръце върху гърдите й и я целуна по врата. — Предлагам да се задоволим взаимно.
— Престани. Искам да… — Тя се напрегна, когато Рурк докосна зърната й. — Наистина трябва да… — Божичко, страхотен си… — Отметна глава и Рурк впи устни в нейните.
Когато преди малко се бяха любили, физическото съвкупление им беше подействало успокояващо. Ала сега и двамата бяха обзети от неутолима страст, която караше кръвта им да кипи във вените. Ив протегна ръце, прегърна съпруга си през врата и се остави във властта му.
Той разкопча халата й и докосна най-съкровеното й място. Ив се почувства така, сякаш се носеше на гребена на огромна вълна. Освободи се от прегръдките му, обърна се и заповтаря „сега, сега, сега“, докато нетърпеливо смъкваше джинсите му и нежно хапеше гърдите му.
Рурк се отпусна на стола и сграбчи бедрата й, когато тя го възседна и отметна глава. Пулсиращата вена на снежнобялата й шия като магнит привличаше поглед му. Той се наведе и докосна с устни зърното й, а Ив сграбчи облегалката на стола и започна да се полюшва, с което напълно подлуди съпруга си. Той й позволи да наложи свой ритъм, впиваше пръсти в бедрата й и се наслаждаваше на неописуемото усещане. В мига, когато почувства, че кръвта му ще бликне от вените му като разтопен метал, достигна върховното удоволствие.
Ив отпусна ръце върху раменете му, облени в пот, сетне обсипа с целувки шията му. Сърцето й все още биеше лудо и тя задъхано изрече:
— Понякога ми се иска да те изям, да те погълна целия. Толкова си красив!
— Моля? — Рурк постепенно идваше на себе си и бученето в ушите му започваше да заглъхва.
Ив смаяно осъзна какво е изрекла и се запита дали не започва да полудява. Пое си дълбоко въздух и промърмори:
— Ами… не беше важно… Казах, че ми се иска да те ухапя отзад, защото имаш най-сексапилния задник на света — усмихнато заяви тя.
— Радвам се, че го… — Рурк примигна и присви очи. — Стори ми се да споменаваш, че съм бил красив.
— О, я престани — изсумтя Ив и побърза да се измъкне от прегръдките му. — Сигурно си халюцинирал. — Взе халата си, облече го и добави: — Край на удоволствията. Чака ме много работа…
— Добре, ще донеса кафе.
— Няма смисъл и двамата да прекараме безсънна нощ.
Той се усмихна и докосна венчалната й халка.
— Искаш ли ябълков пай?
— Предполагам, че ще ми дойде добре.
След около час тя се настани в кабинета на Рурк. Сега получаваната информация щеше да остане скрита от всевиждащото око на компютърната охрана.
— Шестимата, които са убили Марлена, имат повече от петдесет близки роднини. Какво ви става на вас, ирландците — не сте ли чували за ограничаване на раждаемостта?
— Не обичаме да ни ограничават. — Той прегледа списъците, които заемаха двата монитора. — Разпознавам няколко имена, но когато видя снимките, може би ще се подсетя за други хора.
— Мисля, че засега ще елиминираме жените. Барманката в „Шамрок“ каза, че Шон е разговарял с мъж, а хлапето…
— Името му е Кевин.
— Да, хлапето също съобщи за мъж. Пък и речта на онази гадина, която ми се обажда по видеотелефона, има специфичен мъжки ритъм и реагира типично по мъжки на обидите и на ироничните ми подмятания.
— Радвам се, че ми даде да разбера — сухо изрече Рурк — какво високо мнение имаш за представителите на моя пол.
— В екстрени ситуации мъжете реагират различно, това е всичко. Компютър, изтрий женските имена от монитора. Така е малко по-приемливо. Предлагам да започнем с първите имена от списъка — бащата и двамата братя на О’Мали.
С натискане на няколко клавиша Рурк прехвърли трите имена на съседния монитор и поиска от компютъра всички данни за лицата, придружени със снимките им.
— Ето го Шеймъс О’Мали, главата на семейството. Спомням си го добре, защото често идваше при баща ми.
— Изглежда жесток и склонен към насилие — отбеляза Ив. — Погледът му го издава. На лявата буза има дълбок белег, изглежда, че носът му е бил чупен неведнъж. Според данните е седемдесет и шест годишен и в момента е в затвора заради убийство, извършено със забранено оръжие.
— Истински симпатяга.
Тя пъхна ръце в джобовете на халата си и замислено каза:
— Няма да се занимаваме с онези, които са в затвора. Невъзможно е да се прецени дали нашият човек действа сам, но трябва да се съсредоточим върху неговото издирване.
Рурк натисна няколко клавиша, при което от монитора изчезнаха още десет имена.
— Ето, че елиминирахме усмихнатите членове на клана О’Мали.
— От малки бяха негодници, пък и не се славеха с остър ум.
— Премини към следващите.
— Семейство Калхун. Двама братя и синът на единия. Спомням си за Лиъм Калхун — промълви Рурк. — Имаше малка бакалница и беше доста порядъчен. Но за брат му и за момчето нямам никакви спомени.
— Братът се нарича Джеймс и няма криминално досие. Работи като лекар към Националната здравна служба. Четирийсет и седем годишен, женен, с три деца. По всичко личи, че е един от стълбовете на местното общество.
— Не си го спомням. Очевидно не се е движел в моите кръгове.
