— Да, очевидно е — кисело изрече Ив и Рурк искрено се разсмя. — Синът също се нарича Лиъм и следва медицина — навярно е решил да следва примера на чичо си. Ето го младият Лиъм Калхун — красив, деветнайсетгодишен, неженен, винаги сред отличниците на курса.
— Смътно си го спомням. Беше стеснителен и мълчалив. — Рурк внимателно разгледа снимката на младежа, който се усмихваше, но очите му оставаха сериозни. — Съдейки по характеристиката от учебния отдел момчето ще стигне далеч.
— Децата невинаги наследяват пороците на бащите си. Но познанията му по медицина биха могли да се окажат полезни при извършване на убийствата. Прехвърли двамата на последно място в списъка. Да видим следващата група.
— Райли. Баща, четирима братя.
— Четирима ли? Боже мой!
— И четиримата всяваха страх сред почтените граждани. Разгледай внимателно Брайън Райли; веднъж ме смаза от бой, като двама от братята му и един негов приятел му помагаха. Предпочиташе да го наричат Черния Райли. — Рурк запали цигара и в гласа му се промъкнаха горчиви нотки. — С него бяхме връстници и той ме ненавиждаше.
— Защо?
— Защото бях по-бърз и по-сръчен от него. — Поусмихна се и добави: — Пък и момичетата предпочитаха мен.
— Доколкото виждам от досието му, Черния Райли почти непрекъснато е бил в затвора, особено в младостта си. — Ив разгледа лицето на монитора: красив русокос мъж със сърдити зелени очи. По всичко личеше, че в Ирландия имаше много хубави мъже, които все си търсеха белята. — През последните две години не е бил арестуван. Ето и служебната му характеристика — бил е най-вече пазач в барове и в клубове за стриптийз. Хм, тук има нещо интересно — в продължение на две години е работил в охраната на някаква фирма за електроника. Сигурна съм, че би могъл да научи много, ако не е бил абсолютен тъпак.
— Райли не беше глупав, но мразеше всичко и всички.
— Можеш ли да ми дадеш данните от паспорта му?
— Лесна задача. Ще ги имаш след минута.
Докато Рурк работеше, Ив разгледа лицето на монитора. Хлапето Кевин беше споменало, че онзи човек имал зелени очи… Разбира се, цветът на очите можеше лесно да се промени като настроението на разглезено дете.
— Данните от имиграционния отдел са на четвъртия монитор — обади се Рурк.
— Оказва се, че Райли неведнъж е посещавал нашия град. Дано да открием с какво се е занимавал докато е бил тук. Четиримата братя бяха ли близки помежду си?
— Приличаха на глутница вълци. Биха се изпохапали до смърт в борбата за един кокал, но винаги се съюзяваха срещу хората извън семейството.
— Тогава трябва внимателно да проучим и четиримата.
След няколко часа Ив се почувства уморена до смърт. Лицата на мониторите започнаха да се сливат пред очите й, а данните да се объркват в съзнанието й. Усети, че заспива на стола, притисна с пръсти възпалените си очи и промълви:
— Ще направя кафе.
След секунда осъзна, че стои пред автоготвача и че не знае как да го включи.
— Трябва да се наспиш. — Рурк натисна някакво копче, стената се разтвори и се появи легло.
— Не, имам нужда от малка почивка. Не бива да прекъсваме работа сега, когато вече набелязахме десет души от списъка. Иска ми се да проуча по-обстойно този Франсис Роуън, който е станал свещеник…
— Трябва да си починем. — Той я хвана под ръка и я поведе към леглото. — И двамата сме уморени.
— Добре, ще подремнем един час. — Ив се отпусна върху завивките. Главата й се въртеше, чувстваше, че ще се строполи на земята от умора. — Легни до мен.
— Добре. — Той я притисна към себе си и след секунди Ив заспа и тялото й се отпусна в прегръдките му.
Рурк се втренчи в мониторите; в лицата на хората, свързани с миналото му. Беше успял да се изтръгне от мизерията, от престъпниците, които го заобикаляха. Момчето от бедняшкия дъблински квартал се беше превърнало в богат, преуспяващ и уважаван мъж. Ала Рурк никога не беше забравил какво е да си беден и отчаян от провала си.
Лежеше сред копринените чаршафи в разкошния си дом и знаеше, че му предстои пътуване в миналото. Ала се страхуваше от онова, с което щеше да се сблъска, боеше се от собствените си чувства.
Нареди на осветлението да се изключи и затвори очи, като си каза, че непременно трябва да заспи.
В шест ги събуди сигналът от видеотелефона. Рурк изруга, когато Ив рязко вдигна глава и го удари в челюстта.
— Извинявай. — Тя потърка челото си. — Твоят апарат ли звъни?
— Да. — Той опипа челюстта си, за да провери дали не е счупена. — В шест и половина имам насрочено съвещание на видеотелефона.
— Пийбоди и Макнаб ще бъдат тук в седем. Господи, имам ужасно главоболие. — Тя прокара длани по лицето си, погледна съпруга си и заядливо попита: — Как успяваш да изглеждаш толкова добре дори рано сутрин?
— Това е дар божий. — Младият мъж отметна гарвановочерната си коса. — Ще взема душ тук, за да спестя време. Надявам се за половин час да приключа със съвещанието. Искам цялата сутрин да работя с Макнаб.
— Слушай, Рурк…
— Моля те, не ме прекъсвай. Престъпникът не се е обажда от този дом, следователно има някаква повреда в моята електронна апаратура. Трябва да покажа това-онова на младежа. — Той леко се усмихна. — Досега съм работил само с Фийни.
— Има известна разлика… — Но тъй като не можеше да обясни каква е разликата, тя вдигна рамене. — Дано Макнаб се съгласи. Няма да му заповядам да работи с цивилен.
— Остави на мен да го убедя.
След два часа Ив беше устроила временно работно помещение за Пийбоди. Всъщност това беше малка всекидневна, намираща се в съседство с огромна спалня; беше обзаведена с компактна комуникационна и информационна апаратура, която се използваше от бизнесмените, гостуващи в дома на Рурк.
Пийбоди възхитено разгледа оригиналните гравюри по стените, ръчно изработения килим на пода и пухкавите сребристи възглавници, разхвърляни върху подковообразното канапе.
— Никога не съм имала толкова елегантен кабинет — заяви накрая и въздъхна.
— Препоръчвам ти да не свикваш с лукса. До една седмица трябва да приключа разследването и да се върнем към работата си в полицейското управление.
— Добре, но възнамерявам да се наслаждавам на всяка минута, прекарана сред разкоша. — Тя погледна изпод око автоготвача, питайки се какви ли изненади ще й поднесе. — Колко стаи има в този… дворец?
— Нямам представа. Понякога ми се струва, че се размножават през нощта… — Тя замълча и поклати глава. — Извинявай, много съм нервна — почти не съм мигнала през нощта. Имам много нова информация, която трябва да се подреди и класифицира.
— Разчитайте на мен.
— Трябва да те предупредя, че… — Ив потърка челото си, — информацията е получена по неофициален път. Почти съм сигурна, че сме по следите на престъпника. Засега компютърът работи със специално устройство, което пречи на компютърната охрана да следи информацията. Опитвам се да намеря друго разрешение, но засега на практика се получава, че те моля да нарушиш закона.
По-младата жена се позамисли, сетне попита:
— Автоготвачът зареден ли е с храна?
