Ив неволно се усмихна.
— В този дом се предлага най-изисканата храна. Днес следобед трябва да се отчета пред Уитни, затова бързам да подготвя рапорта си. Страхувам се, че убиецът скоро ще ми зададе нова гатанка… знаеш какво означава това.
— Незабавно се залавям за работа.
Ив влезе в кабинета си и се вкамени от удивление. Макнаб и Рурк се бяха надвесили над компютъра, а видеотелефонът беше разглобен на части.
— По дяволите, какво правите?
— Нещо, от което жените не разбират — отвърна Рурк и широко се усмихна. Косата му беше прибрана в опашка, ръкавите му бяха навити и по всичко личеше, че безкрайно се забавлява.
Ив мислеше да го подсети за теорията си, че мъжете обичат всякакви играчки, но накрая се отказа — едва ли щеше да й обърне внимание.
— Ако не сглобите апарата ми, ще се прехвърля в твоя кабинет.
— Разбира се, използвай го… Слушай, Иан, предлагам да проверим дали има пробив…
— Нямате ли скенер? — поинтересува се тя.
— Това е най-ефикасният начин за проверка. — Макнаб раздразнено я изгледа, сякаш да й покаже, че им пречи. — По този начин никой няма да разбере, че сме се усъмнили.
Ив любопитно пристъпи към тях.
— Следователно престъпникът ще се заблуждава, че не подозираме нищо. Как го правите?
— Не докосвайте нищо! — Младежът за малко не я плесна през ръцете, после си спомни, че разговаря с по-висш офицер и добави: — Извинете, лейтенант.
— Не съм толкова глупава! — раздразнено възкликна тя и пъхна ръце в джобовете си. — Защо сте разглобили видеотелефона?
Макнаб въздъхна и нетърпеливо обясни:
— Защото разговорът с престъпника е проведен по този видеотелефон.
— Добре, но…
— Скъпа Ив — Рурк вдигна поглед и разсеяно я погали по страната, — остави ни на спокойствие.
— Добре. Време е да се заема с истинска работа. — Тя вирна нос и затръшна вратата след себе си.
— Майчице, май здравата ще си изпатиш!
— Дори не подозираш колко си прав — промърмори Рурк. — Да проверим първото ниво, Иан.
През това време Ив си блъскаше главата над рапорта, който трябваше да представи на Уитни. Страхуваше се, че ще насочи подозренията към Рурк, ако разкаже на командира историята на Марлена, за да оправдае разследването на семействата на убийците й.
До този момент дори хората от Международния център по престъпността не бяха установили, че шестимата мъже са загинали от една и съща ръка. Ив се питаше дали ще успее да измами Уитни, началника на полицията и репортерите, че разследването й е свързано с тези убийства. Каза си, че ще има успех, ако лъжите й са подчинени на логиката.
Първо трябваше да докаже, че Съмърсет е бил използван като примамка и че е невинен. За тази цел й бяха необходими и резултатите от тестовете на доктор Майра.
Втората й задача беше да докаже, че капанът е бил устроен от хора, които погрешно са смятали, че икономът е виновен и са искали да му отмъстят. Ала преди това трябваше да изфабрикува доказателства, че шестимата виновници за смъртта на Марлена не са били убити от един и същи човек.
Те произхождаха от измета на обществото, бяха контактували предимно с други престъпници. Загинали бяха по различен начин, в продължение на три години.
Рурк не беше глупак. Търпеливо беше чакал и умело беше прикрил следите си. Тя трябваше да се погрижи никой да не разбере какво е извършил.
Трябваше й само едничко солидно доказателство, че Съмърсет и Рурк са станали жертви на заговор. То щеше да убеди командира в правдоподобността на теорията й.
От съседния кабинет се разнесе вик и тя се намръщи като забеляза, че е забравила да включи звукоизолационната преграда. Отвори вратата и възкликна:
— Хей, какво се е случило? Да не би да сте открили някаква нова компютърна игра?
— Открих ехо! — Макнаб възбудено подскачаше и удряше Рурк по гърба. — Открих прекрасно ехо!
— Отивай в Алпите, приятелю, и викай на воля — ехото ще ти отговори.
— Имам предвид електронно ехо. Онзи мръсник си го бива, но аз съм по-добър. Ехото доказва, че не се е обаждал от този дом.
— Браво, Иан. Ето още едно… — Рурк посочи към уреда, който беше свързан с видеотелефона. — Ив не видя нищо, но Макнаб възторжено извика:
— Точно така! Разбихме ги. Сега ще го разконспирирам!
— Почакайте. — Ив застана помежду им преди отново да са започнали да се поздравяват взаимно. — Обяснете ми го с обикновени думи без да използвате технически термини.
— Добре. — Младежът приседна на ръба на бюрото. Днес от ухото му висяха пет-шест обеци във формата на мънички червени сърца и Ив се опитваше да не ги гледа.
— Проследих последното обаждане на човека, който обича да задава гатанки. Всички данни показваха, че е говорил от тази сграда…
— Това вече го знам.
— Но тъй като не вярваме, че престъпникът е имал достъп до къщата, извършваме сканиране на елементите на системата. Все едно… умеете ли да готвите?
Рурк се изкиска, а Ив строго заяви:
— Предпочитам да разговаряме сериозно.
— Добре де, щях да дам пример с готварска рецепта, когато поставяме първо яйцата, после захарта и така нататък.
— Не съм слабоумна, Макнаб. Разбирам примера ти.
— Чудесно. Когато изваждаме продуктите за нашия сладкиш, внимателно ги преглеждаме — може би някой е развален, например млякото се е вкиснало. Възникна въпросът каква е причината. Откриваме повреда в хладилната система, която не е сериозна, но е достатъчна да създаде почва за развитието на микроби. В домашния ти компютър имаше „микроб“.
— Но какво общо има това с ехото?
Рурк вдигна ръка.
— Иан, струва ми се, че се поувлече с готварските рецепти. Позволи ми и аз да кажа нещо. Слушай, Ив, електронните сигнали оставят следи, които може да бъдат открити. Проверихме „следите“ на входящите сигнали през последните шест седмици, както и на изходящите за същия период, и открихме, че един сигнал от първата група се различава от останалите. Това се нарича „ехо“… или „сянка“ върху обичайната следа и означава различен източник.
— Доколкото разбрах, можете да докажете, че престъпникът не се е обаждал от тук.
— Точно така.
— Ще ми предоставите ли писмени доказателства, които да представя на Уитни?
— Абсолютно — усмихнато заяви Макнаб. — Нашият отдел е използвал подобни веществени доказателства при стотици случаи. Процедурата е стандартна. При този сигнал следата беше почти заличена, но все пак я открихме.
— Ти я откри — поправи го Рурк.
— Нямаше да се справя без твоята апаратура и без помощта ти. На два пъти бях пропуснал следата.
— Важен е крайният резултат.
— Преди да се оттегля и да ви оставя да си правите взаимни комплименти, ще отнема още минута от скъпоценното ви време, като ви помоля да запишете информацията на диск, за да го приложа към досадния си доклад.
Рурк сложи ръка на рамото на Макнаб и жлъчно промълви:
— Лейтенант, поставяш ни в неудобно положение с благодарностите си и с похвалите си.
— Искате благодарности, така ли? — Тя импулсивно го привлече към себе си и притисна устни към
