неговите. Сетне стори същото и с младежа. — Искам данните до един час — добави и излезе от кабинета.
— Майко мила! — Макнаб стисна устни, сякаш да запази вкуса от целувката, хвана се за сърцето и заяви: — Лейтенантът знае как да целува.
— Скъпи Иан, не ме карай да те смажа от бой, защото си ми много симпатичен.
— Сигурен ли си, че лейтенант Далас няма сестра? — Братовчедка? Или поне неомъжена леля.
— Ив е уникална, няма втора като нея. — Рурк наблюдаваше стрелката на уреда, която отново едва забележимо помръдна. — Предлагам да изготвим информацията за нея, сетне да се опитаме да проследим ехото.
Макнаб смръщи чело.
— Нима искаш да проследим толкова слаб сигнал? По дяволите, необходима е много усърдна работа и отлична апаратура за постигането на подобна цел. Никога не съм чувал, че е възможно да се проследи ехо, не превишаващо петнайсетия раздел на скалата.
— Все някой трябва да го направи за първи път.
Очите на младежа проблеснаха.
— Момчетата от отдела ще ме признаят за гений, ако успея.
— Имаш основателна причина да проявиш по-голямо старание.
Дванайсета глава
Ив нетърпеливо кръстосваше приемната на доктор Майра. За кой ли път погледна часовника си, питайки се защо се бавят толкова много. Съмърсет беше в кабинета от час и половина, а след трийсет минути, точно в един, Ив трябваше да представи на командира писмения си доклад и да включи в него данните от теста.
Докато чакаше, тя репетираше устните си обяснения. Предварително беше намислила какво и с какъв тон ще изрече. Чувстваше се като второстепенна актриса, която повтаря репликите си зад кулисите. Имаше лоши предчувствия и по гърба й се стичаше ледена пот.
Щом вратата се отвори, тя се втурна към Съмърсет и извика:
— Какво се случи? Защо се забавихте толкова много?
Съмърсет беше блед като платно, очите му гневно проблясваха, упорито стискаше устни. Повдигаше му се от преживяното унижение.
— Изпълних заповедите ви, лейтенант, и се подложих на теста, жертвайки личното си достойнство. Дано да останете доволна. — Вирна глава и побърза да излезе.
— Майната ти — промълви Ив и прекрачи прага на кабинета.
Доктор Майра отпи от чая си. През отворената врата беше чула горчивите думи на иконома. Усмихна се на Ив и промълви:
— Той е объркан човек.
— Според мен е глупак, но сега това няма значение. Ще ми кажеш ли мнението си за него?
— Ще бъде необходимо време, докато обединя данните от тестовете и напиша доклада.
— След двайсет минути трябва да бъда при Уитни. Дай ми каквото можеш.
— Тогава ще ти кажа какво разбрах от наблюденията си. — Тя си наля още една чаша чай и направи знак на Ив да седне. — Съмърсет не проявява никакво уважение към законите, но обича реда.
Ив взе подадената й чаша, но не отпи от чая.
— Обясни ми какво искаш да кажеш.
— Той се чувства най-добре, когато всичко си е на мястото и склонността му към реда граничи с вманиачаване. Законите, които предлага обществото, не го интересуват, тъй като често се променят, неадекватни са и често не изпълняват функциите си. Той притежава силно развито естетическо чувство. Държи на външния си вид и на елегантното обзавеждане на жилището, което обитава. Обича да спазва определен режим — чувството за стабилност му действа успокояващо. Става и си ляга в точно определен час, предварително планира служебните си задължения… дори свободното му време е разчетено по часове и минути.
— С една дума е истински досадник и… сухар. Това вече ми е известно.
— Той реагира на ужасите, на които е бил свидетел по време на Градските войни, на бедността и мизерията, от които се е изтръгнал и на загубата на единственото си дете, като си създава определени норми и им се подчинява. Права си, че изглежда голям досадник. Но съм длъжна да те уведомя, че за човек, който не признава законите, Съмърсет е най-миролюбивият човек, когото познавам — изобщо не проявява склонност към насилие.
— Няколко пъти ми насини ръката — промърмори Ив.
— Нарушаваш чувството му за ред — съчувствено каза Майра. — Настоявам, че той изпитва ужас от жестокостта и насилието, които подриват основите на уредения му свят. Насилието унищожава доброто, насилието има разрушителна сила както се е убедил през живота си. Повтарям, че ще ми отнеме доста време да обобщя резултатите от тестовете, но съм убедена, че човек с характера на Съмърсет не би могъл да извърши престъпленията, които разследваш.
За първи път от часове Ив се отпусна.
— В такъв случай съм готова да снема подозренията си от него. Благодаря ти, че направи тестовете толкова бързо.
— С удоволствие правя услуги на приятелите си; след като се запознах с докладите ти по разследването, съм длъжна да те предупредя, че имаш работа с изключително опасен, хитър, фанатизиран и умен престъпник. Предполагам, че се е подготвял в течение на години; убедена съм, че е всеотдаен и неуравновесен, а отгоре на всичко има самочувствието на бог. Твоят враг е социопат със свещена мисия, притежаващ садистични наклонности. Ив, страхувам се за теб.
— Скоро ще го заловя.
— Дано да е така, защото съм сигурна, че иска да те отстрани от пътя си. Преследва Рурк, но ти му пречиш. Иска да види съпругата му окървавена, да му причини неописуеми страдания. Смъртта на Рурк ще увенчае мисията му, на която е посветил живота си. Ала ти си неговата връзка с жертвата, неговата съперница, неговата публика. За него жените са уличници или непорочни девици.
Ив горчиво се изсмя.
— Досещам се към коя категория ме е причислил.
— Грешиш. — Майра поклати глава. — Към теб изпитва смесени чувства. Възхищава се от теб, ти го предизвикваш и събуждаш гнева му. Не знае към кои жени спадаш и това подклажда интереса му към теб.
Очите на Ив проблеснаха.
— Дано да не му омръзна.
Майра се замисли, сетне продължи:
— Ще направя допълнителни проучвания, но мисля, че за него религията е катализатор или оправдание за делата му. Оставя на всяко местопрестъпление значка с детелина и риба — символите на късмета и на вярата. Оставя и статуетката на Дева Мария като символ на женската сила и уязвимост. Тя е богът, пред който убиецът се прекланя.
— Не те разбирам.
— Статуетката олицетворява майката и непорочната жена. Любяща и чиста, но същевременно символизираща властта. Тя е свидетел и публика на деянията му. Мисля, че характерът му е бил формиран под въздействието на волева и властна жена. Той се нуждае от одобрението й, от напътствията й, от похвалите й. Иска тя да бъде доволна от него.
— Мислиш ли, че майка му го подтиква към убийствата?
— Твърде е възможно. Или пък психопатът убива в паметта на майка, сестра, леля, съпруга… Всъщност не вярвам да е женен — добави тя и поклати глава. — Предполагам, че има сексуални проблеми. Може би е импотентен. Богът, пред когото се прекланя, е отмъстителен и забранява плътските удоволствия. Ако статуетката символизира собствената му майка, той вярва, че е плод на непорочно зачатие и е недосегаем.
