— Предпочитам да изчакаме официалното заключение на Майра — прекъсна я Уитни.
— Ще ви кажа какво мисля. — Ив самоотвержено се впусна в защита на Съмърсет. — Записите, направени от охранителните камери в Лакшъри Тауърс са били подправени — в това никой не се съмнява, нали? Ала кадрите, които показват как икономът влиза в сградата, са оставени. Питам се защо. Макнаб обеща специалистите от неговия отдел да анализират диска със записите от камерата на дванайсети етаж. Сигурна съм, че ще открием фалшифициране на кадрите, когато Съмърсет излиза от асансьора и се запътва към апартамента на госпожица Мъръл, както и на онези, показващи излизането му от сградата.
— Това предполага, че фалшификаторът е специалист по електроника и че разполага със свръхмодерна апаратура.
— Прав сте, сър. Иначе не би успял да прикрие следите си, докато се свързва с мен в полицейското управление. Религията е в основата на мотива и метода на извършване на престъпленията. По всичко личи, че убиецът е ревностен католик. А Съмърсет дори не е религиозен.
— За мнозина вярата в Бога е нещо много лично, което не обичат да афишират — намеси се Уитни.
— Религиозните убеждения ръководят действията на престъпника, когото търсим — настоя Ив. — Ще ви съобщя още един любопитен факт. Тази сутрин служителят от полицейския отдел по електроника откри „ехо“, докато прослушваше записа на разговора ми с психопата. Някой се беше потрудил да представи нещата така, сякаш престъпникът се е обаждал от дома ми.
Командирът мълчаливо прочете рапорта й, сетне одобрително каза:
— Браво на нашия електронен гений.
— Открих, че един от братята Райли е бил в охраната на прочута фирма за електронни устройства и че през последните десет години често е пътувал до Ню Йорк. Иска ми се да го проуча по-внимателно.
— Възнамеряваш ли да посетиш Ирландия, лейтенант?
Тя едва прикри изумлението си.
— Не, сър. Мисля, че не се налага да пътувам, за да събера необходимите ми сведения.
Уитни прибра рапортите й и заяви:
— Ще ги прочета много внимателно.
Обикновено пресконференциите изнервяха Ив. Но днешното сборище на репортери в полицейския пресцентър допринесе за подобряване на настроението й. Почувства се неловко, когато любопитните журналисти я обсипваха с въпроси за хода на разследването, както и за личния й живот. Трябваше да ги парира бързо и умело без нито капчица колебание, което само щеше да изостри апетита на медийните хиени.
— Лейтенант Далас, разпитвала ли сте Рурк във връзка с убийствата?
— Рурк сътрудничи на отдела.
— На кого помага — на ченгето, разследващо случая, или на съпругата си?
„Злобен мръсник!“ — каза си тя и гневно изгледа нахалния репортер, без да обръща внимание на автотронните камери, които пълзяха към нея като огромни паяци.
— Още щом се заех с разследването, Рурк ми предложи помощта си и доброволно даде показания.
— Нали не отричате, че главният заподозрян е служител на съпруга ви и живее в дома ви?
— Засега не подозираме никого — заяви тя, което предизвика оживление сред журналистите. Ив търпеливо изчака суматохата да стихне, сетне продължи: — Лорънс Чарлс Съмърсет беше разпитан и доброволно се подложи на психологически тест. В момента вървим по нова следа.
— Как ще отговорите на предположението, че той е убил трима души по поръчка на Рурк? — провикна се някой от дъното на залата. За първи път в залата настъпи тишина. Началникът на полицията Тибъл пристъпи напред, но Ив вдигна ръка.
— Аз ще отговоря. — Гневът я задушаваше, но гласът й беше спокоен. — Дами и господа, подобни долни намеци са недопустими за хора с вашата благородна професия и повече подхождат на махленските клюкари. Но когато са изречени публично и то от представител на медиите, бих ги определила като престъпно нехайство. След като господинът не разполага с факти и доказателства, приемам твърдението му като обида не само към хората, чиято репутация е поставена под съмнение, но и към мъртъвците. Нямам какво повече да кажа.
Заобиколи Тибъл и слезе от подиума. Чуваше как репортерите му задават все нови и нови въпроси, на които той отговаряше най-невъзмутимо. Ала пред очите й сякаш се беше спуснала тъмна завеса, а гневът я караше да усеща странна горчивина.
— Далас, почакай! — Надин Фарст, последвана от оператора от Канал 75, се втурна след нея. — Моля да ми отделиш само две минутки.
Ив рязко се обърна и си помисли, че ще бъде чудо, ако успее да сдържи гнева си още две секунди.
— Изчезвай, Надин!
— Вярно е, че колегата попрекали, но трябва да изтърпяваш нахалниците.
— Не виждам защо да понасям и слабоумните… — сопна се тя.
— Съгласна съм.
— Нима? — С крайчеца на окото си Ив забеляза, че операторът е насочил камерата си към тях.
— Предлагам ти помощ. — Надин машинално приглади косата си и подръпна сакото си. — Всичко ще бъде наред, ако ми дадеш интервю…
— Което ще повиши рейтинга ти. Господи, колко си прозрачна. — Тя се извърна, за да не направи или да не каже още нещо, за което по-късно щеше да съжалява.
Внезапно си спомни думите на Майра, че убиецът е насочил вниманието си към нея, защото копнее жена да одобри делата му. Реши да се подчини на инстинкта си. Ще повиши рейтинга на Надин и ще нанесе на престъпника удар, на който той ще бъде длъжен да отвърне.
— Какво си въобразявате всички вие? — Тя се обърна и гневно стисна юмруци. — Нахвърляте се върху мен като лешояди и използвате конституционните си права, за да се намесвате в разследването на убийство!
— Хей, почакай…
— Ти почакай! — Тя заби пръст в гърдите на репортерката, която неволно отстъпи назад. — Трима души са убити, децата им са осиротели, една жена е останала вдовица и всичко това само защото някакъв самовлюбен тъпанар, който си въобразява, че е Месия, е решил да играе игрички. Нима не разбираш, че един психопат манипулира медиите? Продължавайте в същия дух, отделяйте му достатъчно внимание… за да повишите самочувствието му, за да му доставяте все по-голямо удоволствие. Той се опитва да ни заблуди, че изпълнява мисия, възложена му от Всевишния, но единствената му цел е да победи. Ала аз няма да го допусна, защото съм много по-добра от него. Този никаквец е само аматьор, на когото щастието временно се е усмихнало. Вече започва да греши и съм убедена, че до една седмица ще бъде в ареста.
— Надявам се да не се отметнете от думите си, лейтенант Далас — произнесе Надин с леден тон. — Обещавате ли пред нашата огромна аудитория, че скоро ще заловите убиеца?
— Да. В работата си съм се сблъсквала с много по-умни от него. В известен смисъл дори го съжалявам. Той е като тумор в организма на обществото, който може да бъде отстранен чрез операция.
Тя се обърна и се отдалечи с гордо вдигната глава.
— Ще стане страхотен репортаж, Надин! — Операторът почти подскачаше от възбуда. — Рейтингът ти ще хвръкне до небето.
— Да… — разсеяно промълви репортерката, сетне добави: — Ето как свършва едно приятелство… — Овладя се и се обърна към колегата си: — Изпрати необработения материал в станцията. Репортажът ще бъде готов за излъчване в новинарската емисия в пет и половина.
Ив разчиташе на експедитивността на репортерката. Психопатът положително щеше да види репортажа. Реакцията му беше непредвидима, но засегнатото му самолюбие положително щеше да го подтикне към действие.
Ив знаеше, че самата тя ще бъде следващата му набелязана жертва.
Реши да се отбие в управлението и няколко часа да поработи в миниатюрната си канцелария. От колата си се обади вкъщи. Когато чу гласа на Рурк, учудено смръщи чело.
— Къде е Съмърсет?
— В стаята си.
