Стъпките й ехтяха в огромното помещение. Дочу вой на включен двигател и скърцане на гуми по асфалта. След секунда покрай нея премина автомобил, който се стрелна в нощта.
Ив разкодира ключалките и понечи да отвори вратата. Дочу зад себе си стъпки, рязко се извърна и приклекна с оръжие в ръка.
Човекът спря и вдигна ръце.
— Много си бърза. Поне съобщи правата ми.
Тя позна детектива от нейния отдел и побърза да прибере оръжието си.
— Извинявай, Бакстър.
— Май си прекалено изнервена, Далас.
— Човек може да очаква всичко в тези гаражи — не бива да се промъкваш незабелязано, защото някой ден ще си изпатиш.
— Какво говориш, та аз само бързах да се кача в колата си. — Той намигна и добави: — Имам среща с една страхотна сеньорита.
— Оле, Бакстър — промърмори Ив и раздразнена от себе си, седна зад волана. Двигателят се включи едва при третия опит. Тя се зарече на другата сутрин лично да отиде в сервиза и да убие първия попаднал й механик.
Климатичната инсталация забръмча и в колата стана горещо като в пещ. Ив гневно й нареди да се изключи и се примири със студа в купето.
След две пресечки се натъкна на задръстване на движението и тежко въздъхна. Известно време само барабанеше с пръсти по волана и съзерцаваше новото рекламно табло над театралния комплекс „Громли“, където се прожектираха дванайсет различни видеофилма. Ив наблюдаваше как два летящи мотоциклета се преследваха над Нови Лос Анджелийс, после се сблъскаха и избухнаха в пламъци. Погледна към втория екран, на който красиви мъж и жена с оскъдно облекло се прегръщаха сред поляна, покрита с пролетни цветя. На следващия танцуваха три паяка, издокарани с цилиндри и фракове.
Тя натисна педала за газта и се придвижи няколко сантиметра напред без да обръща внимание на останалите водачи, които гневно натискаха клаксоните и я обсипваха със сочни ругатни.
Младеж и девойка върху еърборд се стрелнаха над колоната от коли. Жената в автомобила, прилепен до колата на Ив, очевидно се беше примирила с дългото чакане, Включи музикалната уредба и започна фалшиво да припява в такт с оглушителната музика.
В небето се разнесе сирената на въздушен автобус, която прозвуча някак самодоволно. Ив се намръщи и си каза, че ако повече хора използваха обществения транспорт, нямаше да се стига до подобни задръствания.
Опитвайки се да прогони скуката, тя извади комуникатора си и се свърза с Пийбоди.
— Работното ти време свърши. Попаднах на улично задръстване и не знам кога ще се прибера у дома.
— Тук се носят слухове, че ще вечеряме пица.
— Приятна вечеря, но те предупреждавам, че ако все още си там, когато се прибера, ще те накарам подробно да ми докладваш какво си свършила през деня.
— Лейтенант, готова съм на всичко заради парче пица.
В този момент вниманието на Ив беше привлечено от две таксиметрови коли, които едновременно опитаха вертикално излитане. Броните им се удариха, после автомобилите се сблъскаха.
Ив поклати глава, смаяна от глупостта на водачите им. Возилата изгубиха височина и паднаха на улицата сред скърцане на изкривен метал.
— По дяволите!
— Какво има, Далас? Стори ми се, че чух трясък.
— Да, сблъскаха се двама тъпи таксиметрови шофьори. Сега изскочиха от таратайките си и се надпреварват да си крещят. Това със сигурност ще отприщи движението. — Тя присви очи като забеляза как единият побойник измъкна от колата си железен прът. — Играта загрубя. Пийбоди, повикай два полицейски хеликоптера; съобщи на диспечера, че в момента се извършва нападение със смъртоносно оръжие на Десето авеню между Двайсет и пета и Двайсет и шеста улица. Кажи им да побързат преди да е избухнал бунт. А пък аз ще дам на тези тъпанари урок по шофьорска етика.
— Лейтенант, по-добре е да изчакате подкреплението. Аз ще…
— Няма да стане. До гуша ми дойде от идиоти! — Тя изскочи навън, направи три крачки… и светът около нея се взриви.
Почувства как вълна от нагорещен въздух я блъсна като юмрук в гърба, повдигна я като парцалена кукла и я запрати напред. Тъпанчетата й едва не се спукаха от оглушителната експлозия. Покрай главата й профуча извито парче метал. Някой изпищя. Не й се вярваше да е чула собствения си глас, тъй като изобщо не можеше да си поеме въздух.
Строполи се с главата напред върху предния капак на някаква кола, за миг съзря бледото, изплашено лице на шофьора, който беше зяпнал от изумление, сетне се изтъркаля на улицата и дочу пращенето на костите си.
„Нещо гори, нещо гори“ — помисли си, но не разбираше точно какво… плът… кожа… гориво… О, Господи. Повдигна ръце, отблъсна се, успя да вдигне глава.
Наоколо хората изоставяха колите си като плъхове, които бягат от обречен кораб. Някой я настъпи, но тя почти не усети болка. Полицейските хеликоптери се появиха и осветиха улицата, пилотите отправяха предупреждения към панически бягащите шофьори.
Очите на Ив бяха заслепени от пламъците, които обгръщаха колата й. Тя се опита да поеме въздух, прошепна „По дяволите!“ и припадна.
Тринайсета глава
Рурк си проби път измежду тълпите хора и спрелите линейки. Над улицата кръжаха хеликоптери и прожекторите им осветяваха ужасяващата картина. Разнасяше се вой на сирени и миризмата на кръв и на обгорена плът. Някакво дете неистово пищеше. Млада жена седеше на платното, осеяно с големи колкото юмрук парчета стъкло, и беззвучно плачеше.
Накъдето и да погледнеше, Рурк виждаше хора с лица, почернели от дим и с широко отворени очи, но от Ив нямаше и следа.
Той си каза, че не бива да чувства, да мисли, да си въобразява най-лошото.
Двамата с Макнаб бяха в кабинета на Ив, когато тя се свърза с Пийбоди. Рурк беше продължил работата си, като развеселено слушаше раздразнения глас на съпругата си.
После беше дочул ужасяващата, наподобяваща на женски писък експлозия, която беше накарала комуникатора да подскочи в ръката на Пийбоди. Рурк не беше чакал дори секунда и бе изтичал при колата си, докато сътрудничката на Ив отчаяно се опитваше да се свърже с нея.
Беше изоставил автомобила си на една пресечка от местопроизшествието, но успяваше да се движи сравнително бързо, защото хората се отдръпваха, щом забележеха студената ярост в очите му.
Той отчаяно търсеше с поглед Ив, докато забеляза колата на Ив или по-точно — останките й. Автомобилът беше почти неузнаваем и бе покрит с дебел слой бяла пяна. Рурк усети, че сърцето му престана да бие.
Не знаеше колко време е стоял почти без да диша, треперещ от шока. После се отърси от вцепенението си и се спусна към колата, за да извади тялото на любимата си.
— По дяволите, вече ти казах, че кракът ми няма да стъпи в болница! Превържи раните ми и ми намери комуникатор преди да съм изритала мършавия ти задник.
Рурк рязко се обърна, сякаш беше вълк, който е подушил женската. Ив седеше на стъпалото на камионетката на медицинския екип и тероризираше млад медик, който се опитваше да намаже с мехлем изгарянията по кожата й.
Беше обгорена, от раните й течеше кръв, но бе жива и дори имаше сили да командва.
Той не се приближи веднага до нея, а изчака ръцете му да престанат да треперят и сърцето му да възстанови нормалния си ритъм. Облекчението му подейства като силна напитка и за миг му се зави свят. Внезапно осъзна, че се усмихва при вид на Ив, която удари с лакът медика, който се готвеше да й инжектира
