всеки момент… при попадане на колата на дупка в асфалта или при рязко спиране…
— Спомням си, че затръшвах вратата — промълви Ив. — Онези шофьори ме вбесиха, тогава изскочиха от колата и блъснах вратата.
— Вероятно това е предизвикало експлозията. Лично огледах останките от колата и се убедих, че бомбата е била направена от специалист, който е използвал най-качествените материали.
Ив въздъхна.
— Излиза, че дължа живота си на ограничения бюджет на нашия отдел и на механиците от сервиза, дето ги мързи да си помръднат задниците.
— Много точно се изразихте. — Макнаб я потупа по ръката. — Ако карахте лъскаво возило като на момчетата от отдела за антитероризъм, щяхте да се взривите още в гаража на полицейското управление.
— По дяволите, как престъпникът е влязъл в гаража?
— Позволете да обясня — през зъби процеди Пийбоди и хвърли гневен поглед към колегата си. Макнаб не само рапортуваше без да спазва дължимото уважение към лейтенанта, но се опитваше да изземе и нейните функции. — Командирът ми разреши да направя копие от записите на охранителните камери.
— Носиш ли диска?
— Да. — Пийбоди самодоволно посочи чантата си. — На сигурно място е.
— Предлагам да го… По дяволите! — възкликна Ив, когато на вратата отново се почука. — Влез! — извика и едва чуто добави: — Май ще трябва да продаваме билети на желаещите да посетят спалнята ми.
— Далас! — Надин се втурна през вратата и едва не скочи върху леглото. Очите й, които не пропускаха нито една любопитна подробност, сега бяха замъглени от сълзи. — Слава богу, че си жива и здрава. Буквално се поболях от тревога. Нито един от източниците ми не знаеше какво е истинското ти състояние. Обаждах се тук сто пъти, но Съмърсет все казваше, че почиваш. Затова реших да проверя как си.
— Сама виждаш, че се чувствам отлично, дори съм поканила гости на закуска. — Поднесе й купичката с малини, която Макнаб беше преполовил, и попита: — Гладна ли си?
Надин притисна длан към потрепващите си устни и възкликна:
— Вината е изцяло моя! Щяла си да загинеш заради онова, което сторих!
— Слушай, Надин…
— Ясно е като бял ден какво се е случило — прекъсна я репортерката. — Излъчихме моето интервю с теб, а само след няколко часа колата ти е била взривена. Престъпникът е искал да те отстрани, защото е гледал репортажа…
— Точно това исках — спокойно отговори Ив. Не беше очаквала подобен истеричен изблик от репортерката. — Нарочно ти наговорих всичко, исках убиецът да предприеме следващата си стъпка и да набележи мен като поредната си жертва.
— Какво искаш да кажеш? — Надин вдигна ръка и помълча, докато овладя гнева си. — Значи признаваш, че си ме използвала!
— Услуга за услуга, Надин. Бих казала, че взаимно сме се използвали.
Репортерката отстъпи крачка назад, очите й бяха като разпалени въглени, беше пребледняла като платно.
— Мръсница! Мръсно, гадно ченге!
— Почакай. — Ив уморено потърка очите си. — Почакай — повтори, преди репортерката да е напуснала стаята. — Моля да ни оставите насаме с Надин.
Пийбоди и Макнаб побързаха да излязат, но Рурк се приведе над леглото и процеди:
— Мисля, че ми дължиш обяснение, лейтенант.
Тя реши, че е най-добре да не казва нищо и го изпрати с поглед, докато той тихо затвори вратата след себе си.
— Няма да ме разбере — промълви, после се обърна към журналистката: — Надявам се, че поне ти ще проявиш разбиране.
— И още как, Далас. Решила си да ускориш разследването като разиграеш цирк пред мен. Защо да не ме използваш, аз нямам никакви чувства! Аз съм една от многото малоумни журналистки, които четат новините.
— Не съм разигравала никакъв цирк. — Ив отмести подноса, каквито и да бяха лекарските съвети, нямаше намерение да се изтяга в леглото, докато спори с Надин. — Изразих пред камерата онова, което чувствах и което при нормални обстоятелства не бих споделила с никого.
Отметна завивките и се изправи, но установи, че краката й се подкосяват. За да запази достойнството си, приседна на ръба на леглото.
— Действах импулсивно. Не, не се опитвам да се оправдая. Знаех какво правя и как ще реагираш. Но запомни, че това нямаше да се случи, ако не ме беше преследвала.
— Такава ми е работата.
— А моята работа е да заловя този психопат. От мен зависи дали ще има нови жертви, между които може да бъде и Рурк. Затова съм готова на всичко, дори да използвам една стара приятелка.
— Можеше да ми се довериш.
— Вярно е, но не го сторих. — Усещаше мъчително главоболие — навярно ефектът от лекарствата преминаваше. Каза си, че предпочита болката пред упойващите средства. — Сега ще ти издам една тайна и хич няма да ме е грижа, ако я съобщиш на целия свят. Страхувам се. — За миг закри лицето си с длани, сетне продължи: — Страхувам се до смърт, защото знам, че за убиеца другите жертви са като… пластове. Той преминава през тях, за да достигне до сърцевината, до Рурк.
Очите на Надин се разшириха от смайване. Никога не беше виждала Ив толкова уязвима. Но жената, която седеше на леглото и беше закрила лицето си с длани, не беше лейтенант Далас от нюйоркската полиция, а само едно изплашено и безпомощно същество.
— Затова си искала да отвлечеш вниманието му, да го накараш да преследва теб — промълви тя.
— Точно така.
Надин усети, че гневът й се стопява. Седна до Ив и я прегърна.
— Вече не ти се сърдя. Разбрах защо си го направила. Иска ми се да не бях толкова ревнива. Знаеш ли, завиждам ти. Имала съм много любовници, но никога не съм попадала на мъж като Рурк, не съм била истински влюбена.
— Навярно любовта не бива да се търси. Тя сама те намира, сграбчва те за гърлото и те прави безпомощен. — Потърка очите си и въздъхна. — Признавам, че постъпих лошо с теб и моля да ме извиниш.
— Божичко, сигурно имаш сътресение на мозъка, щом ми се извиняваш.
— Тъй като сме сами и няма кой да ме чуе, а ти проявяваш съчувствие към мен, ще ти доверя, че се чувствам ужасно.
— Връщай се в леглото.
— Не мога. — Тя раздвижи схванатите си рамене. — Престъпникът все още е две крачки пред мен, но ще го настигна. — Внезапно й хрумна нещо и тя се втренчи в Надин. — Питам се как ще реагира, ако една прочута репортерка обяви по телевизията, че нараняванията на лейтенант Далас са сериозни, поради което ще бъде лекувана в дома си и че разследването ще се забави с няколко дни.
— Нима искаш да излъжа обществеността? — Надин повдигна вежди.
— Наистина съм сериозно контузена и лекарите искаха да остана в болницата, но аз се възпротивих. Освен това сама можеш да се убедиш, че се възстановявам в дома си.
— Ами какво ще кажеш за забавянето от няколко дни?
— Имам чувството, че съм затворена тук дни наред. Слушай, така ще спечеля време. Психопатът ще изчака да се изправя на крака, за да предприеме следващата си стъпка. Скучно му е да играе сам, иска да има противник… Не който и да е противник, а мен. Знае, че не мога да се включа в играта, ако съм на легло.
— Ще го направя. — Репортерката стана и изгледа Ив. — Няма да се изненадам, ако Рурк се погрижи през следващите дни да те задържи на легло. — Преметна чантата си през рамо и добави: — Все пак се радвам, че не си мъртва.
