— Нямам намерение да…
— Слушай, знаеш, че мога да те принудя. — Той протегна ръка и повдигна брадичката й. — Тогава ще се почувстваш унизена и ще ме намразиш. Помисли си — гордостта ти няма да бъде наранена, ако останеш в леглото още няколко часа.
Ив преценяващо го изгледа и погледът му й подсказа, че Рурк със сигурност ще изпълни заканата си. Освен това самата тя още не беше възвърнала силите си.
— Съгласна съм, но при условие, че изпия чаша кафе.
Той я погали по страната и промълви:
— Твоите желания са закон за мен. — Наведе се, леко я целуна по челото, сетне внезапно я притисна до гърдите си, опитвайки се да прогони мисълта, че най-скъпото му същество е могло да загине. — Боже мой!
Тя беше трогната от този неочакван изблик на чувства.
— Добре съм. Не се безпокой — прошепна му. — Добре съм.
Рурк мислеше, че през безсънната нощ е овладял страха и ужаса си от случилото се, но сега усети, че отново го завладяват. Притисна още по-силно Ив към себе си, сякаш искаше да се увери, че е невредима.
— Дочух експлозията по комуникатора на Пийбоди — заобяснява той и притисна страната си до нейната. — Струваше ми се, че са изминали часове, докато се добера до местопроизшествието и докато се ориентирам в суматохата. Бях заобиколен от окървавени хора, под краката ми хрущяха стъкла, димът влизаше в очите ми. После чух как командваш медика и се почувствах като възкръснал. — Нежно я целуна и добави: — Сега ще ти поднеса кафето.
Ив огледа ръцете си и забеляза, че медикът е свършил добра работа — драскотините и раните бяха почти зараснали под въздействието на новите препарати, наричани „чудо на медицината“.
— Никой преди теб не ме е обичал — прошепна тя на Рурк, който донесе чаша кафе и отново седна на леглото. — Мислех си, че никога не ще свикна с любовта ти… а може би до края на живота ми тя ще бъде загадка за мен, но разбрах, че не мога без нея. — Хвана ръката му и продължи: — След експлозията първата ми мисъл беше да ти съобщя, че съм невредима — затова настоявах медикът да ми намери комуникатор.
Той целуна ръката й и заяви:
— Ето, че го направихме.
— За какво говориш?
— С теб станахме едно цяло.
Ив се поусмихна.
— Така е. Как се чувстваме сега?
— Добре. Лекарят препоръча да пиеш бульон, но ми се струва, че организмите ни се нуждаят от истинска храна.
— Мисля, че бих могла да изям живо теле.
— Съмнявам се, че ще успея да ти го осигуря, но ще проверя какво има в хладилника.
Докато разрязваше омлета с гъби, приготвен с истински яйца, Ив си каза, че не е толкова лошо да се грижат за теб, особено когато ти поднасяха закуска в леглото. Изяде и една канелена кифличка и доволно въздъхна.
— Сега наистина съм добре.
Рурк си взе една от огромните малини в кристалната купичка и отбеляза:
— Действително изглеждаш добре като се има предвид какво си преживяла. Между другото, имаш ли представа как и кога са успели да поставят бомба в колата ти?
— Имам известни предположения, но… — Тя леко се намръщи, когато на вратата се почука.
— Сигурно е Пийбоди. Тя е олицетворение на точността. — Рурк отиде да отвори.
— Как е тя? — прошепна му Пийбоди. — Мислех, че ще я задържат в болницата.
— Искаха да го сторят, но тогава тя щеше да убие мен.
— Престанете да си шушукате — извика Ив. — Полицай, очаквам рапорта ти.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди прекрачи прага и се ухили до уши. Жената с червена копринена нощница, облегната върху пухени възглавници в огромното легло, с поднос и изящен порцеланов сервиз на скута й, изобщо не приличаше на Ив Далас с протърканото кожено яке. — Вие… вие сте като актриса от някой стар филм… като Бети Крофорд.
— Сигурно имаш предвид Бети Дейвис — подсказа й Рурк и се изкашля, за да прикрие напушилия го смях. — Или Джоун Крофорд.
— Все едно. Изглеждате страхотно, лейтенант.
Този път Ив наистина се разгневи, седна в леглото и се сопна:
— Не съм поискала рапорт за външния ми вид, полицай.
— Още не се е оправила след шока — побърза да се намеси Рурк. — Искаш ли кафе, Пийбоди? Закусвала ли си?
— Да, но… — Очите й светнаха. — Не мога да повярвам — та това са малини!
— Току-що са набрани. Наблизо имам парник. Заповядай, вземи си.
— След като престанете да си разменяте любезности, може би сътрудничката ми ще ми отдели малко време, за да поговорим за… например за взривни устройства.
— Нося рапортите на „метачите“ и на сапьорите. — Пийбоди седна на ръба на леглото, като подръпна идеално изгладените си панталони. — Много благодаря — обърна се тя към Рурк, който й подаде поднос с чаша кафе и купичка с малини. Пийбоди си взе от ароматните плодове и въздъхна. — Когато бях малка, родителите ми отглеждаха малини. Сега имам чувството, че съм се върнала в миналото.
— Опитай се да останеш в настоящето — сряза я Ив.
— Слушам, лейтенант. Аз… — На вратата се почука три пъти. — Сигурно е Макнаб.
Младежът надникна през открехнатата врата и заяви:
— Наоколо е чисто, няма бомба. Господи, това се каза спалня! Нима долавям аромата на кафе? Хей, лейтенантът изглежда добре… Какви са тези плодове?
Той прекоси помещението, следван по петите от котарака Галахад, после двамата се разположиха на леглото, Ив смаяно зяпна, сетне процеди:
— Чувствай се като у дома си, Макнаб.
— Благодаря. — Младежът с взе от малините и отбеляза: — Видът ви е добър, лейтенант.
— Ако някой не ми рапортува по възложените задачи, видът му ще пострада — кисело заяви Ив. — Ти започни, Пийбоди, и престани да се държиш като слабоумна.
— Слушам, лейтенант. Взривното устройство е било саморъчно изработено и то от специалист. Обсегът му на действие е бил малък, поради което колата е била унищожена, но експлозията е причинила сравнително малко щети в района наоколо. Останалите превозни средства са пострадали само защото вашият автомобил се е намирал в непосредствена близост до тях.
— Има ли човешки жертви?
— Не, за щастие. Двайсет души са ранени, но само трима от тях са с опасност за живота. Останалите вече са изписани от болницата. Вие сте получила сериозни наранявания, защото сте била незащитена по време на експлозията.
Ив си спомни за младежа и девойката, които миг преди взрива бяха преминали покрай нея и изтръпна при мисълта какво е могло да им се случи.
— Как е била взривена бомбата? Използван ли е часовников механизъм?
— Нека аз да обясня — обади се Макнаб и разсеяно погали котарака. — Престъпникът е предпочел стандартния начин за взривяване на автомобил. Ако бомбата е била с часовников механизъм… тази сутрин нямаше да похапвате малини, лейтенант. Взривното устройство е било свързано със системата за запалване и би трябвало да избухне, когато включите двигателя. За щастие вие карате… или по-точно карахте едно недоразумение на автомобилната индустрия — нито една система във вашата бивша кола не работеше както трябва. Обзалагам се, че и вчера двигателят не се е включил веднага.
— Позна — запали едва при третия опит.
— Ясно. — Младежът си взе още една малина. — От този момент нататък бомбата е могла да избухне
