— Според мен е… върхът — благоговейно промълви сътрудничката й.
Автомобилите бяха в индивидуални клетки, разположени на две нива. Тук имаше спортни модели, лимузини, въздушни велосипеди, джипове, обикновени седани и едноместни авиомобили с аеродинамични форми. Някои бяха боядисани в крещящи цветове, други — в сиво и черно. Пийбоди замечтано се загледа във въздушен велосипед за двама и си представи как се носи в небето, вятърът си играе с косите й, а до нея седи мускулест красавец.
Ала бързо се върна на земята като забеляза как Ив се запъти към малка сива кола.
— Лейтенант, предлагам да вземем този. — Тя посочи син спортен модел със сребристи джанти. Решетката на радиатора беше истинско произведение на автомобилно то изкуство.
— Това е кола за фукльовци — отсече Ив.
— Може би, но не можете да отречете, че е много бърза и сигурно е заредена с гориво. — Пийбоди подкупващо се усмихна.
— Тук всички автомобили са заредени.
Ив посегна към бутона, за да освободи малкия сив седан, но сътрудничката й възкликна:
— Моля ви, лейтенант, направете един жест заради мен. Изпитайте насладата от бързата кола, защото много скоро отново ще шофирате някоя полицейска таратайка… — В гласа й се прокраднаха плачевни нотки. — Повечето хора до края на живота си дори не могат да докоснат такъв суперавтомобил. Нека вземем него… само този път.
— Престани да хленчиш — промърмори Ив, но все пак реши да изпълни желанието й.
Пийбоди отвори вратата и възкликна:
— Тапицерията е от истинска кожа. — Тя притвори очи, сякаш вдъхваше аромата на скъп парфюм. — О, погледнете таблото — все едно е на реактивен самолет.
— Вземи се в ръце, иначе ще вземем седана.
— За нищо на света! — Пийбоди побърза да се настани на предната седалка. — Няма да мръдна оттук.
— Невероятно е, че жена с твоето пуританско възпитание може да бъде толкова плиткоумна и да проявява слабост към разкоша.
— Доста упорито работих върху себе си, за да променя пуританските си възгледи и смятам, че съм постигнала известен успех. — Тя доволно се усмихна, когато Ив седна до нея. — Лейтенант, чувствам се като на седмото небе. Може ли да пусна радиото?
— Не. Сложи си колана и си затвори устата. — Но Ив не устоя на изкушението — включи двигателя и потегли с бясна скорост.
След по-малко от десет минути спряха пред хотела.
— Забелязахте ли как тази вълшебница взема завоите? Карахте с деветдесет, а дори не се усети. Представяте ли си как лети? Предлагам на връщане да я изпробваме във въздуха. Майчице, мисля, че получих оргазъм, когато завихме по Шейсет и втора!
— Спести ми тези подробности. — Ив слезе и подхвърли ключовете на портиера, който, щом видя значката й, се отказа да поиска бакшиш.
— Искам да я паркираш така, че да не чакам дори трийсет секунди, докато я докараш.
Без да дочака отговора му, тя влезе през автоматичната врата и прекосявайки фоайето с мозаечен под се приближи до рецепцията. Показа на служителя значката си и заяви:
— Един от апартаментите е резервиран за Брайън Кели.
— Да, лейтенант. Очакваме гостът да пристигне днес следобед. Апартаментът заема целия последен етаж.
— Искам да вляза в него.
— Мисля, че в момента там има човек, но ако изчакате…
— Искам да вляза и то незабавно.
— Добре, лейтенант. Частният асансьор е надолу по коридора и вляво. С вашия кодов ключ се отварят всички врати.
— Ако има някакви съобщения или пратки за обитателя на този апартамент, погрижете се моментално да ми бъдат донесени.
— Разбира се.
Когато тя се отдалечи, служителят побърза да се обади на човека, който беше изпреварил Ив и вече беше в апартамента.
— Моля да ме извините, сър, но някоя си лейтенант Далас и униформена полицейска служителка всеки момент ще почукат на вратата ви. Моля? Разбира се, сър, веднага ще се погрижа…
Служителят, който беше смаян от получените нареждания, побърза да се свърже с „обслужване по стаите“ и поръча да занесат в апартамента на последния етаж кафе, сандвичи и плодове.
Пред вратата Ив извади оръжието си и направи знак на Пийбоди да стори същото. Пъхна ключа в ключалката и кимна на сътрудничката си.
Влязоха едновременно, готови за най-лошото.
Рурк, който се беше разположил на дивана, тапициран с коприна, широко се усмихна и заяви:
— Не мисля, че трябва да ме заплашваш с оръжие, скъпа. Поръчал съм кафе, а тук обслужват много бързо.
— Заслужаваш хубаво да те разтърся.
— Недей, защото после ще съжаляваш. Здравей, Пийбоди. Изглеждаш много привлекателна с тези кичури, разбъркани от вятъра.
Тя се изчерви и отметна черната си права коса.
— Ами… за няколко минути свалих покрива на спортната ви кола… онази, дето е последен модел.
— Симпатична е, нали? Предлагам да обсъдим как ще устроим капан на нашия човек… или предпочитате първо да си изпиете кафето?
Ив примирено въздъхна и прибра оръжието си в кобура.
— Ще почакаме да донесат кафето.
Седемнайсета глава
— Подготвили сме почти всичко, сър. Очакваме обаждането на нашия човек.
— Какво ще се случи, ако той не се обади и не използва същия метод, с който похити О’Лиъри?
— Решил е да действа по същия начин, сър — доказва го разговорът му с Брайън Кели. — Тя направи знак на Макнаб да млъкне и си помисли, че младежът говори едва ли не със светлинна скорост. — Ще го заловим, сър. Но той трябва да предприеме първия ход.
— Дано да е по-бързо, Далас, иначе двамата с теб здраво ще си изпатим.
— Поставила съм примамката и съм сигурна, че той ще влезе в капана.
— Уведоми ме, веднага щом ти се обади.
— Разбира се — промърмори тя, когато екранът потъмня, после възкликна: — Хей, момчета, няма ли да млъкнете? Не съм ви поканила на купон.
Макнаб и двамата служители от отдела по електроника не й обърнаха внимание и продължиха да разговарят, докато монтираха уредите в спалнята, която беше временният им команден център. Ив се безпокоеше дали ще се справят, но нямаше време да осигури по-опитни специалисти. Електронната екипировка включваше уреди за проследяване на обажданията, три портативни видеотелефона със слушалки и приспособления за заглушаване на гласа. Записващите устройства щяха автоматично да се включат след първото позвъняване на видеотелефона, който Макнаб беше свързал с апарата в стаята на Ив в полицейското управление.
Апаратурата беше докарана с фургон за доставка на хранителни продукти, в случай, че престъпникът наблюдаваше хотела. Той нямаше да види нито униформени полицаи, нито бяло-черни полицейски коли.
Шест ченгета, предрешени като хора от персонала, наблюдаваха фоайето. Един детектив беше заел мястото на портиера. Двама дежуреха в кухнята, други двама, преоблечени като камериери, държаха под око последния етаж.
