Той пребледня, после я изгледа и се засмя.
— Шегувате се, нали?
— Абсолютно. Изчезвай, Боби. — Ив поклати глава, сетне повика сътрудничката си. — Какво научи Макнаб от пейджъра?
— Поръчката е била направена от обществен телефон в централната гара на метрото и е била платена в брой чрез електронен трансфер. За нищо на света не можем да се доберем до нашия човек.
— Не подозирах, че толкова скоро ще предприеме нов ход. Открихте ли нещо за камионетката?
— Не още. Проверявам и магазините за обувки. Компютърът изчисли, че маратонките на непознатия са приблизително четирийсети номер — учудващо малък размер за мъжка обувка. Този модел е бил пуснат на пазара само пред шест месеца и цената му е доста висока. Засега съм установила, че магазините в целия град са продали шестстотин и осем чифта.
— Остава да разберем кои са купувачите и да ги проверим. Ами палтото?
— През последните три месеца са били продадени само трийсет, но засега имената на купувачите не съвпадат с имената на онези, които са се сдобили с модерните маратонки, нито с хората, купили си статуетки на Дева Мария.
— Добре, повикай Макнаб.
След секунди младежът надникна през открехнатата врата.
— Макнаб на вашите заповеди, лейтенант.
— Подробно докладвай какво си свършил.
— Да започнем със заглушителя. — Той безцеремонно седна на бюрото. — Имам усещането, че скоро ще ни излезе късметът. Електронният инженер, дето го препоръча Рурк е истински факир. Ей Ей ми съобщи, че в „Трайдънт секюрити“ от година работят върху подобен модел и вече са постигнали значителни успехи.
— Кой е този Ей Ей?
— Геният, който работи за Рурк — дяволски е умен. Смята, че ако имаш късмет, устройството ще бъде готово след шест месеца. Носело се слух, че и други фирми работят в същата насока; една от тях е собственост на Бренън. Хората от отдела по промишлен шпионаж били убедени, че неговото предприятие е най-сериозният конкурент на „Трайдънт секюрити“.
— Имат ли готов прототип?
— Да. Ей Ей ми го показа. Добър е, но действа само от много близко разстояние. Все още не могат да го усъвършенстват и това им създава големи проблеми.
— Но очевидно престъпникът няма подобни проблеми — добрал се е до напълно усъвършенстван модел.
— Уместен въпрос. Мисля, че нашият човек известно време е работел в конструкторския отдел на „Рурк Индъстрийс“.
— Предположението ти е логично. Ще проверим заподозрените по списъка на инспектор Фаръл — нищо чудно да имаме късмет.
— Питам се дали заглушителят, който онзи е използвал, не е за еднократна употреба.
Ив присви очи и се замисли.
— Ако е така, какво правиш след използването му? Изхвърляш ли го, презареждаш ли го или променяш конфигурацията му?
— По-вероятни са последните две възможности. С Ей Ей работим върху тях.
— Добре, продължавайте. Откри ли нещо, свързано с „ехото“?
— Не мога да намеря оригиналния източник и това ме подлудява. Успях обаче да смъкна леърите от диска, който донесохте от Ирландия. Изображението на Съмърсет е било холограмно.
— Сигурен ли си?
— Нима изглеждам неуверен? — Нахаканата му усмивка помръкна под студения поглед на Ив. — Да, беше холограма. Дяволски добра, но направих увеличение и различни измервания. Изображението е било проектирано.
— Добре. — Това беше още един аргумент в полза на теорията й, че убиецът се опитва да злепостави Съмърсет. — До къде стигнахте с анализирането на записките, направени от охранителната камера в Лакшъри Тауърс?
— От отдела ми правят въртели. Позволих си да говоря от ваше име и ги накарах да ми обещаят, че ще имаме резултатите след четирийсет и осем часа.
„Ах, Фийни, колко си ми необходим точно сега“ — помисли си Ив и строго погледна Макнаб.
— Имаш ли да ми докладваш още нещо?
— Например това: имам доказателства, че човекът, когото търсим, се е обаждал в Ирландия — ехото съвпада.
— Браво. А сега открий източника. — Тя се изправи. — Време е отново да изляза на ринга. Ще покажа на онзи мръсник, че съм готова за следващия рунд. Пийбоди, искам те неотлъчно до мен.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.
— Престани да се подмазваш. — На излизане тя извади портативния си видеотелефон и се свърза с Надин Фарст.
— Хей, Далас, изглеждаш прекрасно за тежко болен човек — възкликна репортерката.
— Искам да съобщиш по новините следното: лейтенант Ив Далас се е възстановила от нараняванията си и ще продължи разследването на убийствата на Бренън, Конрой и О’Лиъри. Тя е убедена, че много скоро престъпникът ще бъде арестуван.
— Почакай да взема записващото устройство.
— Това е всичко, приятелко. Постарай се да го излъчите по време на най-гледаната новинарска емисия. — Тя прекъсна връзката и изтича надолу по стълбата… и онемя от удивление. На перилото беше преметнато великолепно кожено яке. Цветът му беше златистокафяв като очите й. — Опасен човек е Рурк, не пропуска нищо — промълви тя, взе якето и побърза да го облече.
— Прекрасно е! — възкликна Пийбоди и не издържа на изкушението да прекара длан по ръкава.
— Навярно е десет пъти по-скъпо от старата ми любима дреха, а след седмица вече ще бъде съсипано. Чудя се защо той… По дяволите, къде е грижовният ми съпруг? Открий Рурк — обърна се тя към домашния компютър.
В МОМЕНТА ОТСЪСТВА ОТ ДОМА СИ.
— Да му се не види! Къде ли е отишъл? Дано да е зает с купуването на някоя планета; боя се обаче, че отново си пъха носа в полицейските работи.
— Наистина ли купува планети? — полюбопитства Пийбоди.
— Откъде да знам? За разлика от него не се бъркам в работата му… — Внезапно й хрумна нещо и тя възкликна: Хотел „Сентръл Парк“! Ето къде е отишъл!
Когато излязоха от къщата, машинално потърси с поглед колата си, която винаги паркираше пред входа, за да дразни Съмърсет, и изруга.
— По дяволите, нямам превозно средство!
— Заявката ви още не е изпълнена. Резервният вариант е лично да изискате да ви бъде предоставен автомобил.
— Разбира се. Какво от това, че ще чакам само една-две седмици? Дяволска работа! — Тя нервно пъхна ръце в джобовете на новото яке и забърза към гаража, който беше пристроен така, че да не дразни окото. Масивните дървени врати бяха с железен обков и с дръжки от пиринч, а високите сводести прозорци бяха с тъмни стъкла, за да се предпази боята на колите в огромното помещение. Целогодишно климатичната инсталация поддържаше температура от двайсет и пет градуса.
Ив разкодира ключалките и притисна длан към специалната пластина.
Вратите зейнаха, Пийбоди — също. Едва след няколко секунди успя да прошепне:
— Невероятно!
— По-скоро е прекалено и дори нелепо — презрително изрече Ив. — Точно каквото може да се очаква от един богат мъж — да колекционира скъпи играчки.
