образование. Той обича лукса.
— Хубавец е — промълви Ив.
— Вярно е и той знае как да се възползва от чара си. Пада си по хазарта и ако длъжниците не му платят веднага, изпраща при тях някого от биячите си. Миналата година го арестувахме за съучастие в убийство. Знаехме, че един от хората му е действал по негово нареждане, но не успяхме да го докажем и освободихме Джейми.
— А той дали е пребивал до смърт някого?
— Дори да го е правил, нямаме доказателства.
— Ще го имам предвид, но ми се струва, че е прекалено пресметлив и хладнокръвен и че предпочита други да вадят кестените от огъня. Познаваш ли го, Рурк?
— Запознахме се, когато му насиних окото и му разклатих няколко зъба. — Той се усмихна и запали цигара. — Сигурно сме били по на дванайсет. Джейми се опита да ме измами, но си получи заслуженото.
— Това бяха последните трима от списъка на най-вероятните извършители на престъпленията в Ню Йорк. Да видим колко останаха. — Фаръл преброи снимките на таблото. — Дванайсет души… Склонна съм да вярвам, че виновникът е Роуън или Черния Райли. Те са най-умните от цялата шайка.
— Тогава ще ги поставим на първо място в списъка. Но човека, когото търсим, не е само изключително интелигентен — продължи Ив и заобиколи масата. — Темпераментен е и същевременно търпелив, има голямо самочувствие. Не бива да забравяме, че е и религиозен фанатик.
— Предполагам, че е католик, ако е член на някое от семействата, които току-що обсъдихме. Повечето от тях не пропускат неделната литургия, след като в съботната нощ са се отдавали на разврат и на разгул.
— Не познавам нито католическата, нито другите религии, но по време на едно от обажданията и престъпникът използва музика от католическа погребална литургия, освен това винаги оставя на местопрестъплението статуетка на Дева Мария. Ето защо предполагам, че е католик. — Ив извади значката от джоба си. — Оставя и този „сувенир“. Сигурно означава нещо за него.
— Предполага се, че детелината носи късмет — добър или лош — отговори Фаръл. — Дори една от местните художнички вместо подпис поставя детелина на картините си. — Тя обърна значката и се намръщи. — А рибата символизира християнството. Вече съм убедена, че престъпникът е ирландец. Дано да имаме късмет и да открием самоличността му.
Ив пъхна значката в джоба си и попита:
— Възможно ли е да повикате на разпит тези дванайсет души? Все ще намерите някакъв повод.
Фаръл горчиво се засмя.
— Поводи колкото щеш. Ако не привикаме тези типове поне веднъж месечно, започват да се чувстват пренебрегнати. Предлагам набързо да хапнем нещо, след което ще извикам за разпит всички заподозрени.
— Много съм ви задължена. Ще мога ли да присъствам?
— Да, но ви забранявам да задавате въпроси.
— Съгласна съм.
— Нарушавам правилника като допускам присъствието на лейтенант Далас — обърна се Фаръл към Рурк, — но не мога да разреша на цивилен да се намесва в работата на полицията. Няма да е лошо да потърсите старите си приятели и да ги почерпите по една бира.
— Ясно. Благодаря, че ни приехте.
Тя пое протегнатата му ръка, задържа я за миг и го погледна в очите.
— Когато бях начинаещо ченге, веднъж си имах работа с баща ви. Той не можеше да преживее факта, че го е арестувала жена… нарече ме какво ли не… Още бях неопитна и той успя да разцепи устната ми преди да го усмиря с юмрук в челюстта.
Лицето на Рурк стана безизразно, в очите му проблеснаха гневни пламъчета и той побърза да освободи ръката си.
— Съжалявам.
— Вие не сте виновен. Работата е там, че ченгетата никога не забравят първите си грешки… затова си спомням баща ви. Очаквах, че ще приличате на баща си. Но вие нямате нищо общо с него. Довиждане, Рурк.
— Довиждане, инспекторе.
Когато Ив се прибра в хотела, беше гладна и й се виеше свят. Очевидно часовата разлика оказваше въздействие върху организма й. Рурк го нямаше, но в апартамента я очакваха шест закодирани съобщения, изпратени по факса. Докато ги четеше, тя си наля чаша кафе с надеждата, че ще я разсъни. После се свърза с Пийбоди по портативния видеотелефон. На монитора изплува лицето на сътрудничката й, която възкликна:
— Лейтенант Далас!
— Току-що се прибрах. „Метачите“ приключиха ли огледа на бялата камионетка, която полицията откри изоставена в центъра на града?
— Да, лейтенант. Обаче това беше погрешна следа. Оказа се, че камионетката е била използвана за извършване на обир в Джърси. Ще ми отнеме време, докато проверя всички превозни средства от тази марка и този модел. Открих и таксиметровия шофьор, но той дори не беше забелязал, че регистрационните му табелки са били откраднати.
— Макнаб напредва ли със заглушителя?
Пийбоди презрително изсумтя, после се овладя и отвърна:
— Твърди, че бил постигнал известен успех, но използва технически термини, които изобщо не разбирам. Работи заедно с някакъв компютърен гений от отдела на Рурк и очевидно добре се забавлява. Мисля, че двамата са влюбени един в друг.
— Много си жлъчна, Пийбоди.
— Мога да бъда и по-злобна. Нашият човек не се е обаждал и навярно събира сили за нови подвизи. Макнаб ще прекара нощта в кабинета ви, за да бъде на линия, ако престъпникът реши да се свърже с вас. Аз също ще остана.
— Да разбирам ли, че двамата ще се разполагате в кабинета ми?
— Щом му е разрешено да остане, значи е разрешено и на мен. Освен това храната е страхотна.
— Дано с Макнаб да не се хванете за гушите.
— Ще се постарая да обуздая чувствата си към него.
— Така и трябва. Съмърсет държи ли се прилично?
— Днес отиде на курс по рисуване, след това бил на кафе с приятелката си — знам го със сигурност, защото накарах да го проследят. Прибра се преди двайсет минути.
— Погрижи се повече да не излиза.
— Не се безпокойте. А вие напредвате ли?
— Още не знам. Имам списък на възможни убийци, като половината имена отпаднаха след проведените разпити. Ще се съсредоточа върху останалите шестима, единият от които е в Ню Йорк, а за другия се предполага, че е в Бостън. Връщаме се утре по обяд и веднага ще се заловя да ги проверявам.
— Ще ви очакваме с нетърпение, лейтенант.
— По-добре намери проклетата камионетка, Пийбоди — сопна й се Ив и прекъсна връзката.
Знаеше, че не е глупаво и безполезно да идва тук, но не успя да преодолее желанието си. Бедняшкият квартал почти не се беше променил от времето, когато Рурк беше малко момче и отчаяно се опитваше да се измъкне от мизерията. Тук все още се издигаха грозните жилищни блокове с олющена мазилка, течащи покриви и прозорци с изпочупени стъкла. Пред блока, където той беше живял преди години, някой наивник беше засадил градинка с цветя.
Но ароматът им не можеше да прикрие вонята на урина и повръщано, а пъстрите им багри не успяваха да разсеят впечатлението за някаква обреченост.
Импулсивно блъсна вратата и се озова в тъмен коридор с мръсен под и олющени стени. Вдигна поглед
