Ив понечи да грабне пешкира, но отдръпна ръка и враждебно го изгледа.
— С кого?
— Така се нарича ирландската полиция, лейтенант. Знам, че имаш среща днес сутринта. За колко часа е насрочена? Мисля, че за девет.
Тя се обърна и се опита да закрие с длани гърдите си.
— Изобщо не съм споменавала, че имам среща. — Рурк само повдигна вежда, а тя изруга, после каза: — Простосмъртните хора обикновено мразят многознайковците. Подай ми проклетия пешкир.
— Не съм многознайко, но те познавам. С определен човек ли имаш среща?
— Отказвам да разговарям докато съм гола.
— А пък на мен ми доставя удоволствие.
— Защото си извратен. Хайде, дай ми кърпата.
Той хвана пешкира с два пръста и очите му дяволито проблеснаха.
— Ела да си го вземеш.
— Няма, защото ще се опиташ да ме вкараш обратно в леглото.
Рурк широко се усмихна и пристъпи към нея.
— Може би няма да стигнем чак до леглото.
— Отдръпни се! — Ив вдигна ръка и замахна във въздуха. — Иначе лошо ти се пише.
— Обичам да ме заплашваш — възбуждаш ме още по-силно…
— Щом искаш възбуда, ще ти я осигуря — закани се тя. Точно когато реши да се промъкне покрай него и да избяга от банята, Рурк й подхвърли пешкира. Ив понечи да го хване, но в този момент съпругът й я прегърна през кръста и я притисна до стената. Младата жена не знаеше дали да се засмее или да изругае.
— Нямам намерение да се съпротивлявам. Известно е, че именно в банята хората най-често си чупят крайниците или се нараняват. Това помещение е истински капан.
— Този път ще рискувам. — Рурк вдигна ръцете й над главата и леко я ухапа по шията, като прошепна:
— М-мм, колко си сладка.
Кръвта й забушува, мускулите й се отпуснаха. Помисли си: „Защо пък не? Имам цели два часа на разположение.“ Извърна глава и леко го целуна, сетне промълви:
— Но ти си с дрехи… — Направи светкавична маневра, при която съпругът й се оказа облегнат на стената. Нежно му се усмихна и прошепна: — Позволи ми да ти помогна да се съблечеш.
Ив реши, че не е зле денят да започва с необуздан секс; а когато й поднесоха така наречената „ирландска“ закуска блаженството беше пълно.
Закуската се състоеше от бъркани яйца, картофи, задушени с лук, наденици, бекон и дебели филии, намазани с прясно масло, освен това имаше и цяла кана с кафе.
Когато чинията й беше почти празна, тя избърбори с пълна уста:
— Не може да бъде…
— Какво, скъпа?
— Невъзможно е ирландците всеки ден да се тъпчат с толкова много храна, защото в най-скоро време цялата им нация ще загине.
Рурк винаги изпитваше удоволствие, докато я наблюдаваше да се храни. Тялото й сякаш беше двигател, за който храната беше като гориво.
— Права си, но ирландците не си угаждат така всеки ден, а само през празничните дни.
— Радвам се да го чуя… М-мм, колко е вкусно… Какво е това?
Той погледна нарязаната кървавица и поклати глава.
— Ще ми бъдеш благодарна, ако не ти отговоря. Яж, щом ти харесва.
Ив престана да се храни, за да си поеме въздух. Погледна изпод око съпруга си и въздъхна.
— В девет имам среща с инспектор Фаръл. Съжалявам, че не го споделих с теб.
— Добре, че ми го каза. — Той хвърли поглед към часовника. — Имам достатъчно време да свърша още нещо преди да тръгнем.
— Да тръгнем ли? — Ив остави вилицата; усещаше, че ако изяде още една хапка, ще се пръсне. — Инспектор Фаръл ми прави услуги като на колежка. Обзалагам се, че няма да доведе съпруга си.
Рурк, който проверяваше ангажиментите си в електронния си бележник, вдигна глава и се усмихна.
— Да разбирам ли, че се опитваш да ме поставиш на мястото ми?
— Сам прецени.
— А пък ти размисли върху следното. — Без да бърза, той допълни чашите с кафе. После я погледна в очите и продължи: — Можеш да продължиш разследването по твоя метод, а пък аз да действам по свое усмотрение. Но недей да се сърдиш на никого, ако открия престъпника преди теб.
Ив знаеше, че съпругът й може да бъде безмилостен. Освен това беше изключително интелигентен и умен. Накратко — по-добре бе да го има за съюзник, отколкото за противник. Ето защо заяви:
— Добре, тръгваме след двайсет минути.
— Ще бъда готов.
Инспектор Катрин Фаръл беше поразително красива жена на около четирийсет и пет години. Меднорусата й коса беше прибрана на тила й. Имаше лебедова шия и зелени очи, кожата й беше бяла, а тясната пола подчертаваше красивите й крака. Ръкува се с новодошлите, предложи им чай и се обърна към Ив:
— За първи път ли посещавате Ирландия, лейтенант Далас?
— Да.
Въпреки че кабинетът й беше обзаведен с автоготвач, инспектор Фаръл приготви чая в порцеланов чайник. Това беше едно от малките й удоволствия, което й даде възможност да огледа и да прецени американската си колежка и човека, когото всички наричаха само Рурк.
— Надявам се, че ще имате време да посетите и други градове.
— Боя се, че този път ще бъде невъзможно.
— Жалко. — Тя им поднесе чая, а мислено си каза, че Ив се различава от предварителната представа, която имаше за нея. Не приличаше на бездушните американски полицаи; едновременно изглеждаше жена с желязна воля, което се потвърждаваше и от факта, че се беше омъжила за човек с тъмно минало. — Разбрах, че сте роден в Дъблин — обърна се тя към Рурк.
Младият мъж забеляза любопитния й поглед и разбра, че тя знае за репутацията му, макар в полицията да нямаше досие за него. В този град хората имаха добра памет.
— Израснах в бордеите на южните квартали.
— Дори и днес този район е населен предимно с бедняци. — Фаръл седна и кръстоса великолепните си крака. — Разбирам, че тук имате няколко… предприятия.
— Да.
— Чуждестранните инвестиции са добре дошли за икономиката ни. Казаха ми, че сте докарал тялото на Джени О’Лиъри, за да бъде погребано тук.
— Така е. Поклонението ще се състои довечера.
Фаръл кимна и отпи от чая си.
— Моя братовчедка веднъж гостува в пансиона на Джени. Казваше, че бил много чист и уютен. Бил ли сте някога в Уикло?
— Не. — Рурк наклони глава, разбирайки накъде бие тя. — Не бях виждал Джени повече от дванайсет години.
— Обаче сте се свързал с нея преди да замине за Ню Йорк.
Ив рязко остави чашата си на масата.
— Инспектор Фаръл, разследването на трите убийства е поверено на мен. Нямате право да разпитвате Рурк.
„Жена с желязна воля — отново си помисли инспекторката. — Обича да брани територията си. Но същото се отнася и за мен.“
