— Тримата убити са ирландски поданици. Ние проявяваме голям интерес към хода на разследването.
— Позволете ми да обясня — намеси се Рурк, за да предотврати ново избухване на съпругата си. — Обадих се на Джени след убийството на Шон Конрой. Страхувах се за нея.
— Защо точно за нея?
— Защото тя беше измежду хората, с които бях близък преди да напусна Дъблин.
— Предлагам да изясним нещата — заговори Ив, стараейки се да отвлече вниманието й от Рурк. — Някакъв човек ми се обади по видеотелефона; сигналът беше заглушен чрез специално приспособление и все още не сме проследили обаждането. Непознатият заяви, че Бог го е упълномощил да отмъщава и че той е избрал мен за опонент в безумната си игра. Цитира ми пасаж от Библията и ми зададе гатанка. Когато я разгадах, разбрах, че трябва да отида в Лакшъри Тауърс, а в апартамента на Томас Бренън открих обезобразеното му тяло. По-късно научих, че Рурк е познавал убития от времето, когато и двамата са живеели в Дъблин…
— Разговарях с вдовицата му — прекъсна я Фаръл. — Каза ми, че сте била много мила с нея.
Ив повдигна вежда.
— Вече не пребиваме от бой вдовиците, защото вреди на имиджа на нюйоркската полиция.
Инспекторката въздъхна и замълча, докато два боядисани в зелено и бяло туристически трамвая преминаха по улицата. После промълви:
— Разбрах намека ви, лейтенант.
— Радвам се. И така, на следващия ден онзи отново се обади и ми зададе нова гатанка. Тръгнах по следите и открих тялото на Шон Конрой. Фактът, че второто убийство е било извършено в къща, принадлежаща на съпруга ми, подсказваше, че престъпникът иска да се добере до Рурк…
— Последвало е ново обаждане, след което сте намерила Джени О’Лиъри обесена в хотел, който също е собственост на Рурк.
— Точно така. Човек от нашия отдел по електроника установи, че обаждането последователно е било прехвърлено на различни точки от земното кълбо; дори имаше данни, потвърждаващи, че престъпникът се е обаждал от нашия дом. По-късно се разбра, че това е само отражение на сигнала… „ехо“, както го наричат специалистите. В момента „ехото“ се анализира и съм сигурна, че скоро ще установим откъде се е обаждал убиецът.
— Добре, но в момента главният заподозрян е служител на Рурк, който също е живеел в Дъблин. — Тя лукаво се усмихна на Рурк. — Не открихме почти никаква информация за този Съмърсет.
— Сведенията ви не са точни, инспектор — сухо каза Ив. — Разследването разполага с факти, които доказват, че Съмърсет е бил използван, за да бъде заблудена полицията.
— Все пак всички следи водят към Дъблин, поради което и вие сте тук.
— Рурк и Съмърсет ми разкриха тайна от миналото си. Убедена съм, че мотивите за трите престъпления трябва да се търсят в изнасилването и убийството на малолетната дъщеря на иконома, извършени преди близо двайсет години. Девойката на име Марлена е била похитена от хора, които са я заплашвали с убийство, ако Рурк не се подчини на заповедите им. Въпреки че той е предложил да се предаде в ръцете им, трупът на момичето бил захвърлен пред дома му.
— Това се е случило в Дъблин, така ли?
— Кръв се е проливала и все още се пролива в красивия ви град, инспектор — студено отбеляза Рурк.
Фаръл сурово го изгледа и се обърна към компютъра си.
— Кога се е случило?
Той й съобщи годината, месеца, деня и дори точния час.
— Ще търся досието на Марлена Съмърсет.
— Не. Фамилията й беше Колчак — поправи я Рурк и си помисли, че по онова време Съмърсет се беше подвизавал под името Бейзъл Колчак, но за щастие досието му отдавна беше унищожено. — Не всички деца използват фамилните имена на бащите си.
Фаръл безмълвно се втренчи в него, после издири файла на Марлена.
— Случаят е бил разследван и заключението е, че момичето е загинало при нещастен случай. Полицаят, който се е занимавал с разследването, е бил… — Тя замълча, въздъхна и добави: — Инспектор Магуайър. Познавахте ли го? — запита Рурк.
— Да.
— Не го познавам лично, но репутацията му позори нашия отдел. Ваши познати са били и убийците на Марлена.
— Да. Те вече не са между живите.
— Ясно. — В очите й проблеснаха искрици. — Кажете ми имената им.
Докато Рурк ги изреждаше, инспекторката откриваше съответните файлове, след което набързо ги прегледа, и промълви:
— Не са били измежду примерните граждани на Дъблин. Ала са умрели по жесток начин. Бих казала, че някой е искал да им отмъсти.
— Имате право — съгласи се той.
— Хората, които са избрали този начин на живот често биват зверски убити — намеси се Ив. — Убиецът се е заел да отмъщава за смъртта им, вярвайки, че са били ликвидирани от Рурк. Жертвите му са познавали Марлена, знаели са истинските обстоятелства, при които е загинала. А Съмърсет е неин баща, който е продължил приятелството си с Рурк. Успях временно да отвлека вниманието на престъпника, но съм уверена, че само след ден-два той ще нанесе нов удар.
— Имате ли представа кого е набелязал като следваща жертва?
— От убийството на Марлена са изминали деветнайсет години, инспекторе — отговори Рурк. — Опитах се да предупредя всички евентуални жертви, но не можах да спася дори Джени.
— Мога да изискам официални сведения за семействата на шестимата убийци — започна Ив, — но това не е достатъчно. Необходимо ми е мнението на професионалист, на полицай, който познава тези хора, известно му е как разсъждават. Трябва ми списък на заподозрените.
— Изготвихте ли психологически профил на вашия човек?
— Да.
Фаръл кимна.
— Тогава да се залавяме за работа.
— Това са професионални престъпници — заяви Фаръл, която разсеяно потупваше с показалката дланта си. Бяха се прехвърлили в малка зала за съвещания без прозорци; на стената бяха монтирани три монитора. Тя посочи към първата снимка. — Райън го познавам добре. Преди пет години го изпратих в затвора заради въоръжен грабеж. Изключително жесток е, но е страхливец. От шест месеца е на свобода, но едва ли ще остане дълго извън затвора. Не отговаря на вашия профил.
Ив прикрепваше снимките към таблото в дъното на залата, като поставяше в лявата й част жертвите, а в дясната — евентуалните заподозрени. След като чу мнението на Фаръл, махна снимката на Райън.
— Майкъл О’Мали.
— Бил е в ареста в нощта, когато е бил убит Конрой. — Ив намръщено прочете информацията до снимката. — Прибрали са го за шофиране в нетрезво състояние.
— Изглежда, че прекалено често надига бутилката. — Фаръл, която се взираше в монитора, забеляза, че Майкъл О’Мали многократно е бил арестуван за пиянство и за нарушаване на обществения ред. — Освен това редовно пребива жена си. Истински сладур.
— Спомням си, че като се напиеше, започваше да бие момичето, с което ходеше… мисля, че се казваше Ани.
— Да. Ани Мърви. Сега му е съпруга и яде пердах всеки ден — въздъхна Фаръл.
— Мръсник е, но не е човекът, когото търсим. — Ив махна и тази снимка от таблото. — Какво ще кажете за симпатяга номер три?
— Нищо чудно да е вашият човек. Имала съм вземане-даване с Джейми Роуън и знам, че не е глупак. Освен това е хитър и лукав. Майка му е от богато семейство, което му позволи да получи добро
