безупречно чиста и подът блестеше като огледало. През затворената врата приглушено долиташе музиката от залата.
— Значи действително сте омъжена за този негодник — обърна се Брайън към Ив и с въздишка се отпусна на стола.
— Да, омъжих се за него, защото падна на колене и ме помоли.
— Хубава женичка си избрал, момче. Стройна е, а очите й са с цвета на най-хубавото ирландско уиски.
— И на мен ми харесва. — Рурк извади цигарите си и предложи на бармана.
— Американски, а? — Брайън с наслада притвори очи, когато дръпна от цигарата. — Тук още не се намират.
— Ще ти изпратя цял кашон, за да компенсирам стотачката, която ти дължа.
— А пък аз ще го продам за хилядарка — ухили се барманът. — Изпрати го, няма да ти откажа. Какво те води в „Пени пиг“? Чувам, че от време на време идваш по работа в Дъблин, но богаташи като теб не се отбиват в долнопробни кръчми.
— Грешиш, никога не съм се връщал. — Рурк го погледна право в очите. — Хората, които са ти го казали, сигурно са видели призрак.
— Аха — кимна Брайън и му намигна в знак, че го разбира. — По улиците е пълно с призраци. Но ето те сега — дошъл си с хубавата си жена.
— Трябваше да дойда. Научи ли какво се е случило с Томи Бренън и с другите двама?
— Убили са ги. — Брайън наля уиски от бутилката, която беше донесъл от бара. — Години наред Томи се отбиваше да ме види. Не идваше често, но винаги се забавлявахме отлично. Веднъж го видях да върви по улица „Графтън“ с жена си и с децата. И той ме забеляза, но не се спря да поговорим. Явно се срамуваше от мен и не искаше семейството му да разбере за миналото му. — Той вдигна чашата си. — А пък Шон беше истински чешит. Пишеше ми, че има страхотни работи в Ню Йорк и обещаваше да се върне, щом спечели един куп пари. Умееше да лъже нашият Шон. — Той вдигна тост за стария си приятел.
— Докарах тялото на Джени.
— Така ли? — Лицето на Брайън помръкна и той замислено кимна. — Постъпил си правилно. Тя щеше да иска да бъде погребана на родна земя. Добро момиче беше Джени. Надявам се да пипнат мръсника, дето я е очистил.
— Затова сме тук — надяваме се да ни помогнеш.
— Как да ви помогна като убийствата са извършени в град, който е на другия край на света?
— Всичко започва от тук, със смъртта на Марлена. — Рурк хвана ръката на Ив. — Не те запознах официално със съпругата ми, Брайън. Това е Ив. Лейтенант Ив Далас от нюйоркската полиция.
Барманът за малко щеше да се задави с уискито си. Заудря се по гърдите, очите му се насълзиха.
— Не мога да повярвам, че си се оженил за ченге!
— А пък аз се омъжих за престъпник, но никой не си спомня за това.
— Грешиш скъпа! — развеселено възкликна Рурк и целуна ръката й. — Нито за миг не го забравям.
Барманът отново гръмогласно се засмя и допълни чашите им.
— Пия във ваша чест. И нищо чудно да повярвам, че налъмите могат да цъфтят.
Налагаше се да почака.
Обърна се към Всевишния с молба да го дари с търпение. Та нали и така беше чакал прекалено дълго. Ала Бог му даваше знак, че се е отклонил от правия път, подчинявайки се на своите желания и поставяйки бомба в колата на онази жена.
Беше съгрешил и сега молеше Бог да му прости и да го направи по-търпелив. Трябваше да се подчинява само на Него, ето защо се разкайваше за стореното. Погледът му се замъгли от сълзи, когато той коленичи, приемайки наказанието заради своята самонадеяност и надменност.
Също като Мойсей той се беше провинил и беше поставил на изпитание търпението на Всевишния.
Зърната на броеницата мелодично потракваха, докато човекът шепнеше:
— Аве Мария, пълни с благодат…
Коленичеше върху голия под, защото го бяха учили, че трябва да изпита болка, за да получи опрощение. Без страдание нямаше пречистване. Пламъчетата на белите обредни свещи, символизиращи чистотата, потрепваха и разнасяха миризмата на разтопен восък.
Статуетката на Светата Дева, поставена между свещите, мълчаливо го наблюдаваше и изражението й подсказваше, че тя му прощава.
Лицето му беше в сянка, но мисълта за спасението му сякаш озаряваше чертите му.
— Благословена бъди…
Това беше любимата му молитва към Божията майка и произнасянето й го успокояваше.
Като приключи с петата от деветте молитви, които трябваше да каже в знак на покаяние, той освободи съзнанието си от земните грижи и от плътските помисли.
Също като Мария и той беше девствен. Бяха го учили, че невинността му и непорочността му ще го изведат на пътя към славата. Всеки път, когато похотта караше кръвта му да кипи, той с всички сили се съпротивляваше срещу демона, който му нашепваше примамливи думи. Защото великолепното му тяло и умът му, остър като бръснач, бяха отдадени на неговата вяра.
А семената на тази вяра бяха засети сред кръв, бяха покълнали сред отмъщение и разцъфнали сред смърт.
Петнайсета глава
Ив се събуди и чу как говорителят четеше новините по телевизията. Чувстваше се ужасно поради голямата часова разлика. Сега в Ню Йорк беше едва полунощ, а тук вече се съмваше и през прозореца се виждаше сивото, покрито с облаци небе.
Рурк също беше спал много малко, но организмът му като че ли почти не се нуждаеше от сън. Когато се бяха върнали в хотела след посещението в „Пени пиг“, той беше много мълчалив.
Беше я любил като човек, който отчаяно се опитва да открие или да забрави нещо, а на Ив не оставаше друго, освен да се подчини на изгарящата му, всепоглъщаща страст.
Навярно вече беше на крак и беше зает с проучване на борсовата информация и с делови разговори по видеотелефона. Ив реши да го остави да поработи докато съзнанието й се избистри.
Отиде в банята и критично огледа душа, който беше монтиран в нещо подобно на ниша. Ив напразно търси механизъм, който да затваря „кабината“. Пусна горещата вода и докато се насапунисваше се опита да забрави, че кабинката няма врата.
Брайън едва ли можеше да им помогне, мислеше си тя, макар да беше обещал дискретно да поразпита и да събере информация за семействата на хората, които бяха убили Марлена. Беше заявил, че лично познава неколцина от тях и твърдеше, че нито един няма способността, ума или смелостта да организира серия от убийства в Ню Йорк.
Ив предпочиташе да прегледа полицейските досиета и да чуе професионалното мнение на свой колега. Трябваше само да се отърве от Рурк и да прекара сутринта в разговор с инспектор Фаръл. Беше уверена, че лесно ще успее да заблуди съпруга си.
Спря душа и понечи да излезе от кабинката, но изпищя като попарена.
Рурк беше се облегнал на стената, небрежно пъхнал ръце в джобовете си.
— Дявол да те вземе, какво правиш тук?
— Чакам да се изкъпеш, за да ти подам пешкир. — Той взе кърпата, но вместо да й я подаде, попита: — Как спа?
— Горе-долу.
— Поръчах закуска като чух, че си вземаш душ. Гарантирам ти, че типично ирландската закуска ще ти хареса.
Тя отметна мократа си коса от очите си.
— Добре. А сега ми дай кърпата.
— Ще си помисля. В колко часа е срещата ти с „гарда“?
