— Спокойно, Далас. Ще го пипна.
Ив едва изчака вратите на асансьора да се отворят и тичешком прекоси фоайето. Елсуърт лежеше до вратата.
— По дяволите, упоил го е! — Извади оръжието си и изтича на улицата, докато крещеше в микрофона: — Заподозреният е вън от контролирания район. Придвижва се пеш…
Зави зад ъгъла и чу писък. Престъпникът измъкваше някаква жена от колата й. Блъсна я на улицата и седна зад волана в мига, когато Ив извади оръжието си. Тя рязко се обърна и се втурна към спортния си автомобил, който беше паркиран пред централния вход. Рурк я изпревари и извика:
— Аз ще карам. Познавам по-добре колата.
Без да спори Ив побърза да се настани на дясната седалка.
— Заподозреният открадна автомобил. Движи се на изток по Седемдесет и четвърта улица с бял миниджет с регистрационни табели с надпис „Чарли“. Имам нужда от подкрепление, изпратете и хеликоптер. Престъпникът приближава Лексингтън авеню и е на четири пресечки пред нас.
Рурк включи турбодвигателя и спортната кола сякаш полетя.
— Настигаме го бързо — прошепна тя и за миг затвори очи, когато на косъм избегнаха сблъскването с трамвай.
— Онзи тип не знае да използва предимствата на миниджета — промърмори Рурк, докато се промъкваше между другите превозни средства без нито за миг да използва спирачките. — Скоро ще го настигнем. В този момент светофарът пред тях превключи на червено. Рурк даде газ и се стрелна през преминаващите коли; шофьорите им рязко удариха спирачки и натискаха клаксоните.
— Ще го настигнем, ако останем живи — промърмори Ив и извика в микрофона: — Заподозреният зави по Лексингтън авеню и се насочва към центъра на града. Къде е проклетият хеликоптер?
— Няколко машини летят в указаната от теб посока — с леден тон отговори командирът. — Полицейските коли са тръгнали от източна и западна посока и ще се включат в преследването на Четирийсет и пета улица и Лексингтън авеню.
— Пътувам с цивилна кола, сър. — Тя описа спортния автомобил и добави: — Бързо настигаме миниджета, който в момента пресича Петдесета улица…
Ив ужасена замлъкна, защото видя, че летят към огромен автобус. Рурк натисна бутона за вертикално излитане и колата рязко се стрелна нагоре, а младата жена почувства, че стомахът й се преобръща. Прелетяха над автобуса и отново се спуснаха на платното, ала миниджетът беше изчезнал.
— По дяволите. Завил е, но в коя посока?
— Надясно — реши Рурк. — Забелязах, че се беше устроил в дясното платно.
— Предполага се, че в момента заподозреният се движи на запад по Четирийсет и девета улица. Полицейските коли да се отправят в тази посока — нареди Ив.
Когато стигнаха до ъгъла, зеленият светофар замига в жълто, но Рурк реши все пак да завие, за да не губи време. Ала с типичната си нетърпеливост пешеходците се втурнаха да пресичат и макар да виждаха синьото торпедо, което се носеше към тях, не отстъпваха нито на сантиметър.
— Тъпанари, кретени… — Тя замлъкна, защото Рурк отново вдигна колата във въздуха, после я спусна, като за малко не преобърна подвижния павилион за храна. Трима евреи с черни куфарчета изплашено отскочиха встрани. Собственикът на павилиона грабна една круша и я запрати след отминаващия автомобил.
В този момент Ив забеляза как миниджетът завива зад ъгъла на Пето авеню. Задницата му поднесе и преобърна втория подвижен павилион, а собственикът му се просна на земята.
— Започваме да изоставаме — извика тя в микрофона. Той вече се движи по Пето авеню. — Вдигна поглед към небето и гневно стисна устни като забеляза само репортерски хеликоптери. — Сър, къде е въздушното подкрепление?
— Имаме проблеми в контролната кула. Хеликоптерите ще бъдат на местоназначението след пет минути.
— Но ще бъде прекалено късно — промърмори тя и дори не се зарадва, когато чу приближаващия се вой на сирени.
— Нямаме друг изход, освен да полетим — реши Рурк.
Усмихна се студено и натисна бутона за вертикално излитане. Автомобилът се стрелна нагоре като ракета. Ив пребледня като платно и се вкопчи в седалката.
— Господи, как мразя това!
— Дръж се здраво. Ще минем по диагонал и бързо ще го настигнем.
„Но преди това ще трябва да прелетим със сто и шейсет километра в час над няколко двайсететажни сгради“ — помисли си тя.
Вече се движеха сред туристическите аеробуси и Ив имаше възможност за първи път да види отблизо омразните превозни средства, които ежеминутно прелитаха край прозореца на стаята й в управлението. Дочу монотонния механичен глас, който приканваше туристите да посетят прочутите бижутерски магазини в Диамантения квартал.
— Ето го! — изкрещя тя, за да надвика шума и посочи на запад. — Той е в онзи син миниджет. Попаднал е в задръстване между Четирийсет и пета и Четирийсет и шеста улица. — След секунда забеляза още един миниджет на около половин пресечка от първия и гневно изруга. — По дяволите, само това ми липсваше — две еднакви коли. Рурк, приземявай се… ако се наложи, дори върху тротоара. До всички патрулни коли, насочете се към два сини миниджета, попаднали в задръстването на Пето авеню. Блокирайте движението по западното платно на ъгъла на Пето и Четирийсет и трета.
Стомахът й се преобърна, когато Рурк рязко снижи колата и паркира в платното за автобуси точно срещу единия миниджет.
Тя изскочи навън и насочи оръжието си към шофьора.
— Полиция! Излез от колата и вдигни ръце?
Шофьорът беше младеж на около двайсет и пет. Носеше жълто-зелено сако и бричове. Когато излезе от колата, по лицето му се стичаха капки пот.
— Моля ви, не използвайте оръжието си — извика той. — Аз съм само пласьор… мъча се да си изкарвам хляба…
— Не мърдай! Обърни се и сложи ръцете си върху колата!
— Моля ви, не желая жена ми да разбере… Искам адвокат — добави, докато тя го претърсваше за оръжие. — Едва от шест месеца съм в този бизнес… Смилете се над мен…
Ив извади белезниците и му ги постави, макар вече да знаеше, че това не е човекът, когото преследваха.
— Само ако си мръднал, хубавичко ще те подредя — заплаши го и хукна към другия миниджет, но забави крачка, Щом забеляза, че Рурк вече го е огледал.
— Провери ли другия шофьор. Този тук е пласьор на наркотици с мозък на попова лъжичка.
— Колата е празна — процеди Рурк. — Убиецът е избягал.
Той гневно стисна зъби и се огледа.
Тротоарите гъмжаха от пешеходци, трите елеватора към другите нива бяха претъпкани с хора. Наблизо се намираше и централната станция на метрото.
— Мръсникът успя да ни се изплъзне.
Осемнайсета глава
След два часа повикаха Ив в „Кулата“, както неговите хора наричаха седалището на шефа на полицията Тибъл, за да обясни защо операцията се е провалила.
— Поемам цялата отговорност за неуспеха, сър. Всички полицаи, които участваха в операцията, действаха според инструкциите ми.
— Не е било операция, а истински цирк, Далас. — Тибъл удари с юмрук по бюрото. — Бой на кучета, ранени граждани, а лейтенант Далас се подвизава из града със спортна кола, която струва поне двеста хиляди долара. Репортери, които са пътували с въздушен автобус, са успели да заснемат великия ти полет. Представям си реакцията на зрителите като видят репортажа. Не допринасяш за издигането на имиджа на
