— Виждал съм го, но не го познавам. Разбрах, че е хвърлил топа.
— Още не е мъртъв — отговори тя и си помисли, че и Пат като наркомана е в един свят между живота и смъртта. Ала ирландецът още имаше шанс да оцелее. — Видя ли някой да влиза в клуба призори?
— Видях го, чух го, но не го познавам. — Сивкавите устни на наркомана се разтегнаха в страховита усмивка.
— По кое време?
— Времето не съществува. Има само ден и нощ. Един дойде, когато беше почти нощ. Друг дойде, когато беше почти ден.
— Видял си двама души, така ли? — Очите й се разшириха от изненада. — Значи си забелязал в бара да влизат различни хора и по различно време.
— Първият позвъни, вторият — не.
— Как изглеждаше онзи, който дойде първи?
— Имаше си глава, две ръце, два крака… Всички хора ми се струват еднакви… само че този човек имаше хубаво черно палто.
— Още ли беше в бара, когато се появи вторият?
— Разминаха се за секунди. После дойде ти.
— Там ли живееш? — Тя посочи сградата срещу клуба.
— Трябваше да съм си вкъщи. На улицата е прекалено светло за мен.
— Стой си вкъщи. — Тя му подаде нов кредитен жетон. — Ако ми потрябваш, ще те потърся и ще получиш още една петдесетачка.
— Обичам да получавам мангизи, без да си мръдна пръста — прошепна той и сякаш се стопи във входа.
— Разбери как се казва този тип, Пийбоди, и провери дали в сградата има други наематели.
— Слушам, лейтенант. — Тя се качи в колата, за да използва миникомпютъра. — Влизали са двама души, което потвърждава думите на Съмърсет.
— Убиецът не познава психиката на наркоманите. Трябвало е да им даде някой и друг долар и да им обещае още, ако си мълчат.
— От тези типове тръпки ме побиват. — Пийбоди вкара необходимата информация и зачака отговора. — Като ги гледам, си мисля, че действително могат да преминават през стени.
— И ти ще изглеждаш по същия начин, ако няколко години се друсаш с „тракуилити“. Провери всички наематели на сградата. Искам да имам резервни свидетели, ако дивият човек реши да изчезне. После се свържи с Макнаб и му поръчай да ни чака в къщата на Рурк.
— Не можем ли да минем без него?
— Не ставай дете. — Ив включи чистачките, тъй като беше завалял мокър сняг. — Макнаб трябва да провери записите на разговорите по видеотелефона на Съмърсет. — Тя отново се обади в болницата, за да се осведоми за състоянието на Мъри. — Може би ще прескочи трапа — отбеляза, докато пътуваха по алеята към дома й. — Жена му неотлъчно бдяла над леглото му.
Точно когато спря колата, забеляза как по алеята се приближава друг автомобил. Раздразнението й се стопи, когато позна шофьора.
— Фийни, добре дошъл!
Той излезе от колата. Лицето му беше загоряло от жаркото слънце, дрехите му бяха измачкани, а на главата му нахлупена мексиканска сламена шапка.
— Здравей, малката. — Той извади някакъв кашон от колата и олюлявайки се под тежестта му, тръгна към Ив. Току-що се върнахме и жена ми настоя веднага да ти донеса подаръка. Толкова сме задължени на двама ви с Рурк, задето ни поканихте да гостуваме в страхотната ви вила. — Той забели очи. — Слушай, Пийбоди, помоли Далас да те изпрати за няколко седмици в Мексико. Вилата е истински дворец, кацнал на стръмна скала. Можеш да береш южни плодове през прозореца, без да ставаш от леглото. Басейнът е колкото езеро, а домашният дроид върши всичко, освен да ти помага да си закопчаеш панталоните. Хей, няма ли да ме поканиш да вляза, Далас? Това чудо тежи минимум двайсет и пет килограма.
— Разбира се… Заповядай. Мислех, че ще се върнеш след… — Тя замълча, осъзнавайки, че е загубила представа за времето.
Фийни стовари кашона върху масата във фоайето и разкърши раменете си.
— Е, разкажи какво се е случило докато ме нямаше.
— Нищо особено. Разследвам три убийства, извършени от един и същи човек, който днес се опита да вземе още една жертва — пострадалият е в кома, но може би ще прескочи трапа. Всеки път, преди да нанесе своя удар, престъпникът ми се обажда и ми задава гатанки, с които да ме насочи към обекта си. От думите му личи, че е религиозен фанатик. Рурк познава всички жертви от времето, когато е живял в Дъблин, а Съмърсет е главният заподозрян.
Фийни поклати глава.
— За престъпниците няма почивен ден. Честно казано, цели две седмици не съм гледал телевизия и… — Внезапно очите му се разшириха от изненада. — Съмърсет ли е заподозрян?
— Ще ти разкажа всичко по време на обиска. Макнаб скоро ще бъде тук.
— Макнаб ли? — Фийни се спусна след нея и захвърли сламената си шапка. Ваканционното му настроение се беше изпарило. — Защо човек от моя отдел ти помага?
— Престъпникът е компютърен гений, отгоре на всичко притежава първокласен заглушител на радио– и телевизионните сигнали. Макнаб успя да открие откъде се обажда, но още не сме се добрали до бърлогата му.
— Макнаб е добър специалист. Личи си, че аз съм го обучавал.
— Той ще ти обясни всички технически подробности. Първата ни работа е да претърсим жилището на Съмърсет и да проверим достоверността на записа на едно анонимно обаждане. — Тя спря пред вратата на апартамента на иконома и подметна на Фийни: — Идваш ли с мен или ще се върнеш да прибереш шутовската си шапка?
— Само ще се обадя на жената и ще я предупредя, че няма да се прибера за вечеря.
— Липсваше ми, Фийни — усмихнато заяви Ив. — И то много.
Ирландецът се ухили.
— Жената е заснела с камера как прекарваме почивката си. С Рурк сте поканени на вечеря, тогава щяла да ви покаже и видеофилма. Подготви се да прекараш шест часа пред телевизора. — Той повдигна вежди и се обърна към Пийбоди: — Ти също си поканена.
— Капитане, не бих искала да…
— Няма да се измъкнеш така лесно, Пийбоди — щом аз съм принудена да скучая, ще скучаеш и ти. Трябва да спазваме йерархията — промърмори Ив.
— Още един повод да ме повишите в чин. Благодаря, лейтенант.
— Няма защо. Включвам записващото устройство. Лейтенант Ив Далас, капитан Райън Фийни и полицай Дилия Пийбоди — влизаме в апартамента на Лорънс Съмърсет с цел извършване на обиск.
Никога досега Ив не беше прекрачвала прага на това жилище. Беше очаквала да бъде обзаведено спартански и дори безвкусно, но остана смаяна от меките, преливащи се тонове, от изящните украшения върху полираните дъбови масички, от елегантните и едновременно удобни мебели, които допринасяха за уюта на дневната.
— Кой би могъл да предположи… — тя поклати глава, — че жилището се обитава от сухар като Съмърсет? Като гледам всичко това си представям човек, който се наслаждава на живота и има много приятели. Фийни, заеми се с апаратурата за комуникации, а ти, Пийбоди… — В този момент от вградения в ниша домашен монитор се разнесе сигнал. — Сигурно е Макнаб. Отвори му, после започнете да претърсвате това помещение. Аз ще се заема със спалнята.
Освен дневната имаше още четири помещения. Първото беше спретнато подреден кабинет с модерна система за комуникации; като я видя Фийни доволно потри ръце и се залови за работа. Срещу кабинета се намираше кухнята, която също беше обзаведена свръхмодерно. Ив реши да я огледа най-накрая.
Спалните бяха срещуположни, но едната беше превърната в художническо ателие. С присвити устни Ив огледа недовършения натюрморт на статива. Всъщност се досети, че на платното са изобразени плодове, едва след като видя фруктиерата с грозде и ябълки, поставена на масичката под прозореца.
