ще проверим дали ще имаш сили да ме молиш за пощада.
Извади значката от джоба си и я пусна до жертвата. После благоговейно целуна статуетката на Светата Дева и я постави на пода с лице към грешника.
— Помниш ли ме, Пади?
Съзнанието на Пат започваше да се прояснява, пареща болка проряза главата му и той почувства, че му се повдига. Изстена, после изкрещя:
— Исусе Христе, какво е това?
— Възмездие.
Пат се разрида и притисна длани към лицето си, сякаш искаше да спре болката. Когато откри какво са сторили с него, изпищя:
— Господи, окото ми го няма!
— Тук е! — Човекът в черно се запревива от смях. — Ето го, на масата е.
— Какво става? Защо постъпваш така с мен? — Пат, който напълно беше изтрезнял, се опита да стане и видя, че е прикован към дъното на аквариума. Болката го прониза като мълния. — Слушай, тук няма да намериш пари, всичко се прибира в касата. Не знам кода, защото съм най-обикновен чистач.
— Не ме интересуват парите.
— Тогава какво правиш? Какво си направил с мен? О, пресвета Дево, какво иска този човек?
— Не споменавай името й. — Той отново се разгневи и удари с юмрук Пат по лицето. — Ако го изречеш още веднъж, ще изтръгна мръсния ти език.
— Не разбирам какво искаш — изстена чистачът.
— Искам живота ти. Чаках цели петнайсет години и тази нощ удари и твоят час.
От единственото око на Пат се стичаха сълзи, а болката сякаш го обгръщаше като огнен обръч, но все пак той се опита да хване крака на мъчителя си. Не успя и посегна отново като ругаеше, заплашваше и ридаеше.
— Съжалявам, че нямам достатъчно време да се позабавлявам с теб. — Човекът с черното палто ловко се изкачи по стълбичката, последван от виковете на жертвата си. — Ще пусна водата така, че ще те залее след около час. Цял час — повтори и се усмихна на Пат през стъклото, докато слизаше от другата страна на аквариума. — Гарантирам ти, че дотогава ще обезумееш. Водата ще се покачва сантиметър по сантиметър, ще покрие първо глезените ти, коленете, ще стигне до кръста ти. Ще се опитваш да се освободиш от оковите, ще се дърпаш, докато глезените ти се разкървавят. А водата постепенно ще достигне до шията ти…
Без да престава да се усмихва, той се обърна и развъртя крана.
— Но защо, защо го правиш, долно копеле?
— Имаш почти час, за да размислиш. — Той коленичи, прекръсти се, притисна една към друга дланите си и отправи благодарствена молитва към Всевишния.
— Нима се молиш? — Пат се втренчи в статуетката и прошепна: — Божия майко, помогни ми. — После отправи към Светата Дева най-искрената молитва в живота си. Закле се, че ако го спаси, никога повече не ще изпие дори капка алкохол.
Настъпи тишина. Двамата мълчаливо се молеха. После човекът с черното палто се изправи и се усмихна.
— Късно е за молитва. Осъден си на смърт от мига, когато за пари продаде душата си на дявола.
— Не е вярно. Не те познавам. — Водата се плискаше около коленете на Пат и той за пореден път напразно се опита да се освободи от белезниците. — Сгрешил си, не съм човекът, когото търсиш.
— Не съм сгрешил, просто промених графика си. — Тъй като не искаше да се обажда на полицайката по-рано от предвиденото време, той отиде на бара и си наля чаша безалкохолно, докато Пат крещеше за милост. Никога не близваше алкохол. — Дано да си спомниш и кой ме изпраща.
Постави стола си точно срещу аквариума, взе чашата си, седна и се приготви да наблюдава представлението.
В пет сутринта видеотелефонът иззвъня. Ив подскочи и сърцето й лудо затуптя. След миг осъзна, че не е изплашена от сигнала, а от съня, който звънът беше прекъснал.
Знаеше, че се обажда убиецът.
— Блокирай видеото, включи апаратурата за проследяване — прошепна тя на Рурк. — Тук Далас.
— Мислеше си, че можеш да ме победиш чрез измама, но не успя, само отложи смъртта на Брайън Кели. Ала съдбата е неумолима. Ще го убия и не ще ми попречиш.
— Провали се, приятелче. Видях как се изприщи, когато разбра, че смети подготвили клопка. Повярвай, предварително знаехме плана ти.
— Но не успя да ме заловиш.
— Знай, че сме близо до теб, нима не усещаш присъствието ни?
— Не сте толкова близо. „Кой крещи? Кой се съпротивлява? Кой се страхува и сам се наранява? На кого очите са помътнели? На онези, които обичат чашката.“ Пред очите ми умира един човек. Искаш ли да чуеш как крещи? — Той изключи филтъра, а Ив дочу писъци и ридания, които смразиха кръвта й.
— Ти си този, който си служи с измама — извика тя. — Ще го убиеш, после ще ми кажеш как да го открия, както постъпи с Бренън. Не си добър играч щом не поемаш рискове.
— Още не е мъртъв. Ако побързаш, може би ще го спасиш.
— Кажи ми гатанката — промълви тя, докато навличаше дрехите си.
— Като доказателство, че не се страхувам от теб, ще ти дам елементарна загадка: там, където съм, вечерят, танцуват и гледат голите русалки. В момента не работят, но ти не се притеснявай, ела. Твоят човек започва да се дави, лейтенант. Гледай да не закъснееш.
Ив прекъсна връзката. Повдигаше й се от думите му.
— Предполагам, че е в някакъв клуб — обърна се тя към Рурк, докато поставяше оръжието си в кобура.
— Знам един клуб „Русалка“; участничките в синхронното плуване са голи.
— Отиваме право там. — Двамата се качиха в асансьора и Ив промълви: — Възнамерява да удави поредната си жертва. — Извади комуникатора си, за да се свърже с диспечера и изгледа изпод око Рурк. — Клубът не е твой, нали?
— Не. — В очите му проблеснаха гневни пламъчета. — Но някога ми принадлежеше.
Деветнайсета глава
Докато колата се носеше по безлюдните улици към центъра на града, първите слънчеви лъчи позлатиха река Ийст. По небето плуваха пухкави облачета и процеждащата се през тях светлина изглеждаше синкава като пудра.
Рурк не беше включил автоматичния пилот, затова предпочете да избегне Бродуей, където денонощно ставаха задръствания. Напрежението на Ив беше почти осезателно, сякаш заедно с тях в колата пътуваше страхът.
— Трудно е да разбереш какво се върти в главата на един луд — промълви той.
— Престъпникът действа според някакъв план; чувствам, че губи почвата под краката си, но не ми хрумва как да се добера до него. — Тя дълбоко се замисли, докато колата летеше по платното, изпреварвайки другите превозни средства. — Познаваш ли собственика на клуб „Русалка“?
— Не. Клубът беше сред първите ми „придобивки“ в центъра на града. Всъщност не съм го купувал, а го спечелих при игра на зарове. Преди няколко години го продадох със солидна печалба. — Той забеляза, че Седмо авеню е препречено от повреден трамвай и рязко зави на запад.
— Навярно жертвата е собственикът или човек от персонала. — Ив извади портативния си компютър и изруга, когато колата попадна в дупка, която работниците от градската пътностроителна бригада бяха пропуснали да запълнят. — Собственикът се казва Сайлас Тикиника. Името му познато ли ти е?
— Не.
— В такъв случай ще проверя хората от персонала.
— След малко ще разберем, почти стигнахме.
